Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Движението е живот. Вечно сме в движение, все тичаме нанякъде. Тази безкрайна надпревара създава у нас навици, които не ни позволяват да спрем и да видим, да чуем и да осъзнаем това, което се случва около нас в дадения миг.
Веднъж, по време на изповед, един човек ми каза:
– Толкова ми беше трудно да си изчакам реда за изповед!. Попитах го – Бързаш ли за някъде?
– Не, отговори той, – Нямам ангажименти след това. Въпреки това едва успях да дочакам предишния човек да приключи… Или пък карам със 100 км/ч, пред мен има друга кола. Защо ми е да я задминавам? Пътните знаци не позволяват по-висока скорост, за никъде не бързам, и все пак искам да задмина колата. Защо? Защо съм се разбързал така?.
И в крайна сметка наистина, защо ни е да бързаме? Накъде сме се разбързали? Излиза, че в повечето случаи няма истинска причина да бързаме. С тази скорост животът си минава, отлита край нас. Трябва да се научим от време на време да поспираме и да се успокояваме. Ще ни се случи някъде да закъснеем, но поне за тези няколко минути или секунди ще бъдем спокойни и наистина ще ги изживеем както трябва. Ако сме с някого, нека опитаме да го видим и да го чуем. Нека не бързаме да отидем на друго място, за да осъзнаем това, което е тук и сега.
Смятам, че трябва дейно да вземаме участие в православните служби, които са по принцип много дълги, а не да бързаме. Трябва да станем част от църковните служби и да опитаме да поспрем времето, което е жизнено важно за нас. Вместо това се оказва, че вечно бързаме, случва се подсъзнателно.
Пределно ясно е, че няма как да забавим цялото време, трябва да имаме някакъв ритъм на живот. Но преди всичко е необходимо да живеем като човешки същества. Колкото и време да ни остава, нека не го пропиляваме в тичане нанякъде. Нека почувстваме това време със сърцето ни, със съзнанието ни, с цялото ни същество. Колко важно е да можем просто да се огледаме и да видим как едно цвете расте, как птичката прелита над нас, как облакът се носи, а слънцето – залязва. Нека поспрем и да се научим да забелязваме всичко това.
Автор: свещеник Сергий Нежборт
Превод: Асен Андонов
Източник: obitel-minsk.org
