Начало / Uncategorized / Свети мъченици Баташки, молете Бога за нас! – 10 години от канонизацията на Баташките и Новоселски мъченици

Свети мъченици Баташки, молете Бога за нас! – 10 години от канонизацията на Баташките и Новоселски мъченици

Изминаха десет години от канонизацията на светите Баташки мъченици и онзи знаменателен 17 май 2011г. – денят на тяхното тържествено прославление, който Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай нарече „Ден на велика всеправославна радост” и „Исторически ден за православния български народ, за православните народи и за цялото вселенско православие”.

Защото радост за всички православни християни е провъзгласяването за светии и придобиването на нови молитвени застъпници пред Божия Престол, запалването на нови неугасващи звезди на духовния небосклон, които да осветяват пътя ни към спасението.

По време на Априлското въстание през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак, а градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата “Св. Неделя”, в продължение на три денонощия защитават своята чест и вяра и намират в нея след опожаряването й своята мъченическа смърт. Техният подвиг, засвидетелстван в многобройни исторически източници от епохата и познат на всяко христолюбиво и родолюбиво българско сърце, дава основание на синодалните архиереи да засвидетелстват в своето послание към клира и народа на БПЦ, че: „ужасите и поруганията, които Баташките и Новоселските мъченици са били принудени да претърпят, за да завършат живота си като християни, могат да се сравнят единствено със зверствата, вършени в последния етап от гоненията срещу Църквата в Римската империя.“ А „Жестокостта на изтезанията, нечовешките страдания и разтърсващите съвестта изпитания пред най-съкровените човешки чувства на жертвите на кланетата от тази така драматична за народа ни епоха са могли да бъдат понесени само от твърди във вярата си и в своето упование християни. От хора, които са знаели, че „който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието – както Сам Господ казва, – той ще я спаси“ (Марк. 8:35).”

Синодалните архиереи припомнят, че: „За нито един от мъчениците на Църквата смъртта не е била единственият изход. Всеки от тях е можел лесно да спаси живота си и земното си добруване. Така е било и в римско време, така е било и в столетията на Османската империя – винаги и навсякъде. Изисквало се е едно единствено нещо – отричане от Христос и от принадлежността към Неговата Църква. Тъкмо това обаче се оказва най-скъпото за всеки Христов мъченик, за което той е готов, ако и когато се наложи, да заплати дори с живота си. „Защото каква полза за човека – пита Спасителят, – ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Мат. 16:26).

Ето защо Светият Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия в пълен състав  на своето заседание на 16 март 2011 г., прот. № 6 взе решение да канонизира за светци Баташките новомъченици и определи всички те да бъдат провъзгласени в лика на просиялите Божии угодници, заедно с произтичащите от това действие последствия – да им се оказва подобаваща църковна прослава, общоцърковно отслужване на съставените за тях богослужебни последования, поклонение пред светите им мощи и пред свещените им изображения и отправяне на молитви за тяхното небесно застъпничество.

Канонизация на мъчениците

Съгласно това решение и установената програма за канонизацията, на 2 април, в навечерието на канонизацията, за последен път бе отслужена панихида за упокоение на душите на убитите Баташки и Новоселски мъченици. Лично Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим оглави заупокойната служба в тяхна памет, която бе отслужена в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”.

След края на панихидата в памет на Баташките и Новоселските мъченици бе дадено началото на бдение, по време на което приелите мъченическа смърт заради вярата си бяха споменавани в молитвите редом със светиите и към тях бяха отправяни моления като към наши небесни застъпници пред Божия Престол.

В деня на канонизацията, 3 април, духовници и миряни от цяла България изпълниха до краен предел патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, за да съучастват в радостта от тържествената прослава на новоканонизираните светии на Българската православна църква – Баташките и Новоселските мъченици.

С тържествен камбанен звън църковното изпълнение посрещна в ранната утрин на 3 април предстоятеля на родната ни Църква Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, който оглави празничната света Литургия. В съслужение със Светейшия патриарх около светия Престол застанаха високопреосвещените митрополити: Врачански Калиник, Сливенски Йоаникий, Видински Дометиан, Варненски и Великопреславски Кирил, Великотърновски Григорий, Русенски Неофит, Неврокопски Натанаил, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Доростолски Амвросий; преосвещените епископи: Стобийски Наум, Тивериополски Тихон, Деволски Теодосий, Маркианополски Константин, Адрианополски Евлогий, Знеполски Йоан (дн. Варненски и Великопреславски митрополит), Велички Сионий, Драговитийски Даниил (дн. Видински митрополит), Траянополски Киприян (дн. Старозагорски митрополит), Агатоникийски Борис, Константийски Антоний (дн. Западно- и Средноевропейски митрополит), Браницки Григорий (дн. Врачански митрополит), Главиницки Йоан.

Участие в празничното богослужение взеха и схиархим. Амвросий – игумен на нашия Зографски манастир „Св. Георги” на Света Гора – Атон, и представителите на Руската и на Румънската православна църква в България – йером. Зотик (Гаевски) и ставроф. ик. Нелуц Опря.

От страна на българското свещенство в съборната богослужба съучастваха архим. Викентий, архим. Дионисий и архим. Арсений, ректорите на двете ни духовни семинарии – ставроф. свещеноик. Захарий Дечев и прот. Добромир Костов, десет свещеници от Софийска епархия и по петима от Ловчанска и Пловдивска епархии, в чийто диоцез попадат Априлци и Батак.

Молитвено участие в богослужбата взеха и председателят на Народното събрание на Р. България г-жа Цецка Цачева, президентът на страната Георги Първанов, вицепрезидент генерал-майор Ангел Марин (който е родом от Батак), директорът на Дирекция „Вероизповедания” Емил Велинов, кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова, депутати и други официални лица.

След отпуста на св. Литургия, по време на който бяха поменати редом със светиите и Баташките и Новоселските мъченици, Българският патриарх и служещите с него епархийски митрополити и епископи излязоха от светия Олтар и застанаха в средата на храма, където на предварително подготвени два аналоя бяха поставени иконите на новоканонизираните светии.

С огромно вълнение всички изслушаха Патриаршеското и Синодално послание на Св. Синод по повод канонизацията, което бе огласено от амвона от главния секретар на Св. Синод Стобийски еп. Наум (дн. Русенски митрополит).

След това с възгласа: „Благослови, светейши Владико“ започна освещаването на иконите, което бе извършено от Патриарх Максим. Светейшият патриарх отправи молитва към Господа: „…Погледни и сега на тези икони, които са нарисувани в чест и памет на Твоите светии св. Баташки мъченици и св. Новоселски мъченици и с Твоето небесно благословение ги благослови и освети, та всички, които ги почитат, покланят се пред тях и се молят, призовават да Ти се молят за тях като за Твои раби и приятели св. Баташки мъченици и св. Новоселски мъченици и милостивно ги послушай и богато ги обдари; избавяй ги от всяка скръб и нужда, от всяка душевна и телесна болест; удостоявай ги с въжделената Си благодат и милосърдие по молитвите на Твоите светии св. Баташки мъченици и св. Новоселски мъченици. Защото Ти си изворът на освещението и подател на добрините, затова прославяме Тебе заедно с Твоя единороден Син и с пресветия, благ, и животворящ Твой Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.” След молитвата Патриархът поръси трикратно иконите със светена вода при пеенето на тропарите на мъчениците.

След това Светейшият Български патриарх, архиереите на БПЦ и свещенството се поклониха благоговейно пред светите икони. След отпуста цялото църковно изпълнение, начело със светите икони на Баташките и Новоселски мъченици и хоругви, излезе за литийно шествие около храма, огласявайки околохрамовото пространство и града, носещ името на Божията Премъдрост, с тропарите във възхвала на новоканонизираните светии и тържествен камбанен звън.

След това светите икони бяха положени на аналои в средата на храма за поклонение от народа до следобедните часове, когато светините бяха транспортирани към Пловдивска и Ловченска епархии.

Тържествено прославление в Батак

На 16 май в Батак с литийно шествие от старинния храм “Св. Неделя“, където се съхраняват светите мощи на мъчениците, иконата на светите Баташки мъченици бе пренесена до площад „Освобождение”, където Пловдивският митрополит Николай в съслужение с многобройно духовенство отслужи празнична вечерня.

В деня, определен от Светия Синод на БПЦ за тържествено прославление и честване на Баташките мъченици, 17 май, в Батак – градът на славната мъченическата смърт на Божиите угодници се събраха 25 архиереи и над 30 архимандрити и свещеници от всички епархии на БПЦ-Българска патриаршия и от всички сестри православни църкви и взеха участие в съборната света Литургия по повод първата прослава на светите Баташки мъченици. За да вземат участие и влязоха в радостта на това тържество заедно с жителите на града в славния Батак бяха дошли монаси, монахини и много православни християни от цялата страна во главе с енорийските си свещеници.

В годината, в която се навършваха 135 години от мъченическата кончина на 1842-мата жители на Батак зверски избити след потушаването на Априлското въстание, новоканонизираните светии бяха за първи път прославени с отслужването на специално съставени в тяхна чест богослужебни последования, поклонение на светите им мощи и на иконата им в деня, определен от Св. Синод в църковния ни календар за тяхна прослава – 17 май.

Празничната света Литургия бе отслужена на централния площад в града „Освобождение“ в Батак, върху специално издигнат за целта подиум пред дърворезбованата позлатена рака със стъклен похлупак, в която са положени честните мощи на мъчениците.

В съборната богослужба, оглавена от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, съслужиха: митрополитът на Сисаниу и Сиатистис Павел – Вселенската патриаршия; Илиополиски митрополит Теодор – Александрийска патриаршия, Волоколамският митрополит Иларион – председател на отдела за външно-църковни отношения при Московската патриаршия, Моравички епископ Антоний – Сръбска патриаршия, епископът на Гюргево Амвросий – Румънска патриаршия, Арсинойски епископ Нектарий – Кипърска архиепископия, Християнополски епископ Прокопий – Еладска архиепископия, Супрасълски епископ Григорий – Полска митрополия, митрополит Игнатий – Албанска архиепископия, архимандрит Георгиос Сакур – Антиохийска патриаршия, прот. Дейвид Маккафи – Американска православна църква, и свещ. Пламен Тодоров – Чешка архиепископия.

В съслужението участваха и високопреосвещените и преосвещени архиереи на Българската православна църква: Видински митрополит Дометиан, Великотърновски митрополит Григорий, Русенски митрополит Неофит, Неврокопски митрополит Натанаил, Ловчански митрополит Гавриил, Стобийски еп. Наум, Деволски еп. Теодосий, Знеполски еп. Йоан, Велички еп. Сионий, Траянополски еп. Киприян, Агатоникийски еп. Борис, Константийски еп. Антоний и Браницки еп. Григорий, както и архимандрит Калист, протосингел на Сливенска митрополия, и архимандрит Евгений, игумен на Църногорския манастир „Св. безсребреници Козма и Дамян”.

За пълнотата и тържествеността на това забележително по своето великолепие и значение за най-новата история на Църквата ни събитие, допринесе и благолепното изпълнение на певците от клира – сборна хорова формация от псалти от Пловдивския митрополитски църковен хор и от Софийската духовна семинария под вещото ръководство на г-н Любомир Игнатов.

В прочувствено слово за подвига на Баташките мъченици митрополит Николай се обърна към умовете и съвестта на всички нас, потомците на тези славни българи, пазили до смърт като най-скъпо достояние своята вяра. Като постави въпроса: „Как да почетем най-добре тяхната памет?“ той призова да отдадем почитта си към светите мъченици като им подражаваме. И ако те във време на гонение срещу вярата са устоявали на заплахи, увещания да предадат вярата си и зверски мъчения, то ние, в макар и мирни, но пак времена на изпитания за вярата, да устояваме на лукави помисли, на разяждащи ни страсти и изкушения. Защото „ние не можем да станем мъченици и да умрем за вярата, но можем да пребъдваме в тази вяра и да умрем в нея” – заключи архиереят.

Накрая митрополит Николай отправи най-сърдечни благодарности към предстоятелите на сестрите православни църкви, че са почели празненството, като са изпратили свои достойни представители, както и на г-н кмета на гр. Батак Петър Паунов за споделените усилия по организацията на празненствата.

Първо служащите архиереи и свещенослужители, а после и богомолният народ, преклониха глави и сърца пред мощите на светите Божии угодници – новопрославлените Баташки мъченици, „победили в най-страшната битка – тази за спасението на човешката душа„.

Както свидетелстват преди десет години синодалните архиереи, христолюбивият български народ винаги с особено благоговение е почитал и се е вдъхновявал от паметта на всички свои светци и особено от мъчениците за вяра и род. Светлият им лик винаги е бил безценен бисер в съкровищницата на нашата духовност и упование в дните на изпитания. Затова и днес, във време на страхове, разделения и несигурност, нека отправим към тях, които стоят сред божиите угодници пред Божия престол: Свети мъченици Баташки, молете Бога за нас!

Автор: Александра Карамихалева

Списание „Светодавец“, бр. 5, 2021 г. 

За Ангел Карадаков

Виж още

За действието на Светия Дух: в родените от вода и Дух и във всички хора

Свети Максим Изповедник Из „Въпроси и отговори към Таласий” Въпрос шести: Ако съгласно свети Йоан, ...