Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Част 1 може да прочетете тук.
Част 2 може да прочетете тук.
Виждал към св. Паисий (Светогорец, бел. ред.) много пъти през 1979 и 1994 г., когато той си отиде от този свят. Само веднъж му зададох въпрос, но при всичките ни срещи той винаги ми е говорил и поучавал.
През 1990 г. с Йоргос пристигнахме в Панагуда (килията на св. Паисий, посветена на Св. Богородица). Той ни посрещна гостоприемно и ме хвана за ръката, като ме дръпна внимателно встрани, далеч от моя приятел. Погледна ме в очите и ми каза:
– Слушай, Андрей. Първо (и най-важното нещо бел. ред.) е връзката ти с Бога, Когото трябва да обичаш от цялото си сърце, което означава да спазваш заповедите Му в себе си. След това трябва да обичаш така жена си, както Христос – Църквата. А да обичаш означава да се покаеш и да простиш.
Като женен мъж, винаги имай предвид това, което св. Павел учи за тайнството Венчание. Хората трябва да се жертват за своите съпруги, точно както Христос се жертва за Църквата и я представя чиста на Своя Отец.
Жертвата означава покаяние. Постарай се да откриеш своята собствена грешка, гредата, както я нарича Христос, и тогава ще видиш ясно – ще видиш, както прави Христос – грешката, извършена и от твоята съпруга. Но ще почувстваш съжаление и ще й простиш от все сърце. Тогава любовта, която очаква жена ти, ще дойде от Бога. Това е любовта, която съпругата очаква от съпруга си, любовта, която Бог дава на мъжа, който се разкайва. Ако няма съзнателно покаяние, тогава съпругът просто проявява власт над своята съпруга, а тя от своя страна се възпротивява на това.
Когато съпругът е в покайно състояние, съпругата става нежна и приветлива. Разбираш ли? Именно това се има предвид, когато се казва, че съпругата трябва да се подчини на съпруга си – на съпруг, който се жертва в покаяние.
След думите на св. Паисий останах безмълвен. През същата онази 1990 г., когато бях сред някой от светите старци, умът ми затихваше, сърцето ми се отворяше и те виждаха това, което трябваше и аз чувах това, което бе необходимо за мен. И това не бе толкова, за да мога да го предам на другите, както правя сега, но за да мога да го приложа и да възстановя духовното си здраве, да мога да се излекувам.
Автор: Андрей Христофору
Източнки: pemptousia.com
