Начало / Uncategorized / Писма до енорийския свещеник (Писмо 4) – За благотворителността

Писма до енорийския свещеник (Писмо 4) – За благотворителността

Писмо 1 може да прочетете тук.

Писмо 2 може да прочетете тук.

Писмо 3 може да прочетете тук.

Прелюбезни братко, трябва да се стремим с всички средства как това, щото някой преди тебе и никой освен тебе да не благотвори в енорията ти т.е. благотворението трябва да бъде дело на Църквата, от чието име ти ще действаш. 

Благотворението е било църковно дело още от първите дни на Христовата Църква, защото е израз на любов. Спомни си от Деяния Апостолски избирането на седемте дякони. Те бяха избрани главно, за да разнасят църковната помощ по сираци и вдовици. Благотворението, прочее, е предимно църковно дело. 

Как да организираш благотворението в енорията си? 

И в твоята енория, както във всяка, безспорно, има много бедни хора и семейства, които се нуждаят от помощ, както и по-заможни хора и семейства, които могат да отделят част от излишъка си, за да се притекат на помощ на нуждаещите се. Твоята работа, прочее, ще се състои в това: да събереш лептата на заможните и да я предадаше на нуждаещите се. Това ти сам не можеш да сториш: трябват ти помощници като апостолските дякони. Те ще ти бъдат потребни преди всичко, за да разузнаеш кои са бедните и нуждаещите се в енорията ти. Ако енорията ти е селска, може би, ти ще ги познаваш, но ако имаш енория в град, мъчно ще научиш за тях сам, защото в градовете има много скрити бедни, които от честолюбие не се изявяват и влачат безропотно кръста си. Затова най-практичното е: 

Във всяка улица на енорията си да намериш по една милосърдна християнка, която да има грежата да проучва: кои хора и семейства по нейната улица са крайно бедни и имат нужда от помощ. Жените са най-пригодни за това. 

Когато наближи някой голям празник (Рождество, Възкресение и пр.) ще свикаш твоите „дякониси“ на заседание, за да установите списъка на бедните. А няколко дни преди празника ще произнесеш в храма специално слово, за да подканиш заможните си енориаши да принесат в църква помощта си било в пари, било в натура: хляб, месо, картофи, козунаци, яйца и пр. 

А ако енорията ти е градска, не е зле, да отпечаташ хвърчащи листове, в които да отправиш горещ апел за пожертвувание за бедните. Бъди уверен, че християните ти с готовност ще се отзоват на апела ти. Когато свърши приносът на помощи в църква, недей допуска от там да се раздават, а събери „дяконисите“ си и заедно с тях раздай помощта по домовете на бедните. Това ще затрогне бедните ти християни и ще ги спаси от унижение. 

Апелът си до по-заможните можеш да напишеш приблизително в следния смисъл: 

„Наближава велик християнски празник. Всяка християнска душа го очаква с трепет и надежда да се възрадва. Колко деца очакват с нетърпение този празник, за да се облекат в нови дрешки, които грижливи и заможни родители ще им купят! Колоко те ще се радват на богато окичена елха!… Колко радост и доволство ще зацъФти в такива домове“.

Но аз ида да ти припомня, мили мой братко, че в енорията, която ми е поверена, съществуват и много бедни семейства, които няма да имат дори с какво да разговеят. Тежки времена преживяваме, погледни каква е безработица. Има и много скрити бедни, чието честолюбие не им позволява да дойдат и да похлопат на твоята врата. 

„Поради всичко това и заради това, че Църквата, като грижлива майка, трябва да промисли и за бедните си чеда, та и те да почувстват твоята и нейна милост и радостта на празника, състави се при храма ни комисия, която проучи, кои са бедните и нуждаещите се в енорията. Тая комисия сама лично и под мое председателство ще отнесе събраната помощ в самите домове на бедните. Ето защо, горещо апелирам към милостивото ти сърце, да благоволиш и изпратиш в църковната килия щедрата си помощ било в пари, било в натура (месо, хляб, фасул, картофи, козунаци, яйца и пр.). Божията благодат да бъде върху твоя дом и да ти възвърне стократно“.

Изобщо, драги събрате, налага ти се дълг да се погрижиш, срещу голям празник, първом за бедните си, та тогава за собствения си дом. 

Автор: свещеноиконом Атанас П. Маджаров

Църковен вестник 1928 г. 

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Доц. Павел Павлов: Ганчо Велев бе църковен историк от голяма величина

На 23 септември се изпълват 100 години от рождението на видния бъгарски богослов и преподавател ...