Начало / Uncategorized / Доц. Екатерина Дамянова: Находките в Кумран се считат за най-важното археологическо откритие на XX в.

Доц. Екатерина Дамянова: Находките в Кумран се считат за най-важното археологическо откритие на XX в.

Доц. Дамянова, в средата на март месец т.г. археолози откриха фрагменти от библейски папирус на гръцки език, по време на операция за предотвратяване на грабежи в пещери в близост до Мъртво море. Папирусът принадлежи към Кумранските ръкописи, открити през 1947 г. от бедиунски овчари в пещерите на Кумран, на около 20 км. източно от Йерусалим. Какво е значението на това научно откритие днес?

– В хода на мащабни проучвания на израелски и американски учени в Юдейската пустиня в издирването и опазването на исторически артефакти и предотвратяване на разграбването им още през 2017 г. археолозите се натъкват на пещера, разположена на запад от селището Кумран (Chirbet Qumrān), в която, както показва първоначалният оглед, са се съхранявали ръкописи. Това налага възобновяване на разкопките в района половин столетие след 1958 г., когато са извършени последните теренни обследвания. Считаше се, че всичко в околността е прегледано от археолозите още преди десетилетия и няма повече находки.

Климатът в района е подходящ за съхраняването на древни останки от миналото, но последните са и постоянен обект за иманяри и трафиканти на антики на черния пазар. Тревожен сигнал, според директора на Управлението на древностите на Израел – Исраел Хасон, е появата на обявени за продан фрагменти от ръкописи в антиквариати в Йерусалим, Витлеем и Хеврон.

След подновената работа на екип, сформиран от различни израелски институции, районът усилено се охранява чрез дронове.

Според доклада на експерти от Еврейския университет в Йерусалим, в пещерата са открити части от глинени съдове в които са били съхранявани ръкописи, останки от тъкани, в които те са били загръщани, кожени ремъци, но не и самите ръкописи. Вероятно те са отнесени от бедуини, които населяват района още през средата на миналия век.

В рамките на този проект са намерени 24 фрагмента от свитък. Текстът е на гръцки език, но изписването на Божието име Яхве е с букви от еврейската азбука. Ортографията е типична за периода на Първия Йерусалимски храм (ок. 950-586 г. пр.Хр.). По всичко личи, че ръкописът е дело на двама различни писари. Текстът представя части от книгите на Дванадесетте малки пророци, от които са реконструирани 11 стиха. Фрагментите съдържат стихове от св. пророк Наум (1:5-6) и св. пророк Захария (8:16-17). Възможно е новооткритият ръкопис да е липсваща част от свитъка на малките пророци, който е открит през 1952 г. и съдържа пророчеството на св. пророк Михей.

Интересно е, че пещерата, в която са намерени фрагментите от свитъка, получава името си „Пещера на ужаса“ още през 50-те години, тъй като в нея са открити скелетите на 40 човека, сред които мъже, жени и деца. По всяка вероятност те са се скрили тук по време на Второто антиримско въстание в периода 132-136 г. сл.Хр. По жертвите липсват следи от насилие, което говори, че попадналите в капан хора са загинали от жажда и глад. В близост са намерени останки от римски лагер, но римските войници не са успели да се спуснат в пещерата поради опасното и разположение, което и днес се преодолява с помощта на алпинисти.

Научната общественост все още е в очакване на оповестяване на крайните резултати от новите находки.

– Разкажете ни повече за самите ръкописи от Кумран. Какво представляват те и защо са така важни за библейската археология?

– Находките от Кумран се считат за най-важното археологическо откритие на 20 век с изключително историческо значение, както в религиозно отношение, така и от лингвистична гледна точка.

Първите ръкописи в района на Мъртво море са открити в периода между ноември 1946 и февруари 1947 г., а археологическата работа продължава до 1958 г. По утвърдено убеждение, двама араби от племето Таамире откриват първите ръкописи при търсене на изгубено малко животно от дребен добитък. След оповестяване на сензацонното събитие са обследвани многобройните пещери, които изобилстват в района.

Намиращите се основно в 11 пещери свитъци от Мъртво море представят 981 ръкописи и ок. 50 000 фрагмента на библейски еврейски, арамейски и гръцки език, написани върху пергамент, папирус и медни листове. Откритата през 2017 г. пещера се явява като 12-та.

Първоначално свитъците са продадени за ок. 300 долара, но през 1949 г., когато са получени в САЩ от израелския изследовател Игаел Ядин, за да бъдат върнати на територията на новосъздадената държава Израел, стойността им е 250 000 долара. Днес ръкописите се съхраняват в Храма на книгата в Йерусалим, а тяхно цифрово копие може да бъде открито на сайта на Израелския музей: http://dss.collections.imj.org.il.

Повечето от находките са от пергамент, при изписването на който е употребено черно мастило, изготвено от въглеподобно вещество, получено чрез изгарянето на дърво и желязо. Благодарение на сухия климат, те са сравнително добре запазени. По своето съдържание в по-голямата си част текстовете са на библейски книги и обхващат целия Стар Завет с изключение на книга Естир. Палеографски ръкописите принадлежат към три периода: предхасмонейски (края на 3 век до 150 г. пр.Хр.); хасмонейски (ок. 150–30) и иродиански – ок. 30 г. пр.Хр. до 68 г. сл.Хр.

Една част от учените считат, че ръкописите са дело на членовете на юдейска секта, известна като общността на есеите, които живеят в района на Хирбет Кумран, но други, включително и такива, които извършват непосредствени теренни проучвания и разкопки, не са толкова категорични. Съществува и хипотеза, че свитъците не са продукт на жителите на Кумран, а идват от библиотеката на Йерусалимския храм. Разстоянието между селището и пещерите е няколко километра. Проблеми възникват и в хода на реконструкцията на откритите находки. С навлизането на нови технологии, с помощта на ДНК анализ, преди време стана известно, че кожите, от които е изготвен пергаментът, произхождат от различни райони на Палестина. Това би могло да означава, че е възможно тези ръкописи да са донесени от различни места и да са скрити в пещерите в хода на опасността от страна на настъпващите през 60-те години пр.Хр. римски легиони по време на потушаването на Първото антиримско въстание. Крайното заключение за произхода на находките от пещерите би могло да се направи едва след анализа на мастилото, който би помогнал да се разбере къде точно е извършено изписването на текстовете. Със сигурност обаче, една част от текстовете , предимно тези с извънбиблейско съдържание, е с местен произход.

Проблеми създават и бавното обработване, систематизиране и приключване на документацията върху различни обекти, което не позволява научното оповестяване на откритото в тях.

Хората в общността на есеите живеят в колонии и често се оттеглят в уединени, пустинни места. При това става дума и за духовно отдалечаване от случващото се в Йерусалим и обитаемите места. Те са опозиционно настроени към управляващата в столицата власт не влизат в контакт с нея. Причината за падането на Юдея под римска власт, според тази група юдеи, е в поведението на „последния първосвещеник в Йерусалим“ (представител на Хасмонейската династия).

Етимологията на името на тази общност остава неясна, а и самите ѝ членове не се наричат с името есеи. Те определят себе си като „синове на светлината“ и „хора на истината“.

Съобщението на Плиний Стари за това, че есеи (или тяхната основна колония) населяват района около западния бряг на Мъртво море (Плиний, Естествена история, V, 15, 73), поставя във връзка споменатата група с находките в селището на Хирбет Кумран. В него се откриват следи от няколко етапа на заселвания най-ранното от които е от края на 2 век пр.Хр. Според Йосиф Флавий, голямото земетресение през 31 г. пр.Хр. слага край на първото поселение. За известно време жителите му напускат Кумран и се преселват в Дамаск, откъдето се завръщат след смъртта на Ирод Велики през 4 г. пр.Хр. Споменатият юдейски историк пише, че Ирод поддържа добри вазимоотношения с някои от есеите. Отношението на юдейския владетел към свещенството в Йерусалим среща одобрението на пустинните отшелници. Поради религиозните си убеждения те са освободени от клетвата за вярност към Ирод.

От 4 г. пр.Хр. до 68 г. е периодът на второто заселване, когато римски войски обсаждат бунтовниците в този район, от което събитие са запазени следи от опожаряване. Датата 68 г. се потвърждава и от открити в Кумран 83 бронзови монети от втората година на въстанието. След превземането на селището от X-ти римски легион тук се установява военен гарнизон.

Откриват се съответствия между данните, които Йосиф Флавий дава за времето, през което тази секта съществува, и археологическите данни. Юдейският класик пише, чe есеите имат обща собственост, водят аскетичен живот, който е „по-добър от този на останалите”, пращат оброци в храма, но не принасят жертва в храма. Характерно за тях е изучаването на Свещеното Писание и общата трапеза. Есеите не вярват в съдбата на Израил като народ, се средоточават над идеята за т. нар. „остатък”. Те са есхатологично общество и са консервативни пазители на Закона, като очакват спасение от него, което ще се предшества от идването на Месия и установяване на неговото царство. Те вярват, че краят на света е близо, и когато през 63 г. пр.Хр. римляните настъпват в Палестина, жителите на есейската община считат, че този момент е дошъл.

Към 1 век селищата на есеи, по сведенията на Филон, съществуват не само в Палестина, но и в цялата юдейска диаспора. Броят на последователите на тази секта възлиза на 4000.

Възможно е именно между 66 и 70 г. при придвижването на споменатите по-горе римски войски по долината на р. Йордан към Йерусалим известните кумрански ръкописи да са скрити в пещерите край Мъртво море. Данните от откритите свитъци следва да се разглеждат предпазливо във връзка с есейската община. В откритите текстове са представени различни религиозни общности. Не са налични данни, които да поставят във връзка общината и с дейността на св. Йоан Кръстител и ранното християнство. В много от главните моменти учението на Иисус Христос се различава от кумранските разбирания.

След сензационните находки в района на Хирбет Кумран от 1947 г., с разширяването на изворовата база се засилва интензивността на изследванията върху институции и социални групи в Юдея през Римския период. Създава се цяла научна област – Кумранистика. 

– Какви нови проучвания и открития можем да очакваме през настоящата година?

– Като клон на интензивно развиващата се археологическа наука (в широк смисъл) Библейската археология изследва запазените следи от материалната култура на Древна Палестина и съседните територии, които имат връзка с описаните в библейския текст събития.

Освен подновените разкопки в Хирбет Кумран, през последните години се наблюдава нарастващ интерес и към един недостатъчно разработен период, какъвто е новозаветният. Това се забелязва от мащабните разкопки, които се провеждат в Скитополис, Кесария Филипова, Витсаида, Тивериада. От изключителна важност са проучванията в пустинната резиденция-крепост на Ирод Велики – Иродиум.

За напредъкa в проучванията допринасят и някои случайни находки, като откритият през 1986 г. на северозападния бряг на Галилейското езеро корпус на лодка, чиято датировка въз основа на изследвани чрез радиовъглероден метод C14 се отнася към 40–50 г. сл.Хр.

От изключителна важност за работата на терен са дейностите на основани, на базата на интереса към светите земи научни общества и институти: Palestine Exploration Fund (PEF)(1865), Deutsche Verein zur Erforschung Palaestinas (1877), Ėcole Biblique (1890), Deutsche Orientgesellschaft (1898), American Schools of Oriental Research (1900), Jewish Palestine Exploration Society (1914) и др.

Археологическите артефакти, чиито брой с всеки изминат ден се увеличава, дават възможност за по-надеждна реконструкция на обкръжаващата библейските лица среда, в която възникват библейските текстове, спомагат за по-правилното разбиране и тълкуване на последните.

Библейската археология е многослоен извор за далечно минало и същевременно обект на самата археология, тъй като в хода на разкопки нееднократно са откривани древни библейски ръкописи. Това е видно и от коментираните нови находки от Кумран.

Постоянно откриваните находки, свързани с библейската история, дават възможност за реконструирането и изяснението на трудни места в библейския текст, в помощ при изследването на теми, които са предмет на научни дискусии. Находките поставят библейския текст в неговата историческа и географска рамка и дават материал за по-задълбочена преценка на живота в Палестина.

Хората през различните епохи, включително и днес, в много от случаите имат установени представи за Светите земи, добити най-често от непосредствено четене на библейските текстове. Поради отдалечеността във времето и пространството понякога тези представи не са съвсем точни и в голяма степен са обусловени от средата, в която живее читателят. Историческият контекст на текста в някаква степен отстъпва място на жанра, културната среда, езика и социалното положение на тълкувателя.

През последните десетилетия се наблюдава и осезаемо изместване на целите и задачите, които си поставя Библейската археология. В своята работа тя вече не си поставя за цел да доказва или да подлага на съмнение библейската история, но данните, получени от нея, трябва да бъдат сверени с изворите от този период и да бъде предложена разумна теза. Налице е още една причина въз основа на която редица мнения подлежат на проверка. Чрез археологическата работа и постигнати резултати през последните години на територията на днешен Израел и Йордания, познанията за материалната култура на Палестина се увеличават, което допринася за съставянето на все по-точна картина и очертаването на рамка за интерпретацията на библейския текст.

Както много пъти се е случвало в миналото, документи и нови находки при разкопки позволяват по-доброто разбиране на някои проблеми, но също така повдигат нови въпроси, изискват нов поглед към определен кръг теми. Разработването на нови методи коригира някои резултати от по-ранни разкопки, установява нови датировки, реконструкции и интерпретации. Изглежда целесъобразно в духа на съвременната изследователска работа много от тезите да бъдат обсъдени критично, а някои от предишните интерпретации да бъдат преразгледани. Необходимо е да се провери в каква степен установилите се по въпроса мнения намират своите основания, да се извърши анализ на известните към момента решения на проблема и да се потърсят нови на базата на писмени библейски и извънбиблейски извори.

Днес извършването на оглед (Survey) или на разкопки над даден обект и превръщането му в самостоятелен проект не е достатъчно. Търсят се възможности за осъществяване на регионални и проблемноориентирани проекти, насочени към материалната култура на Палестина и Трансйордания. В този смисъл са основателни и някои от целите на т.нар. „New Archaeology“, възникнала в САЩ през 70-те години, която търси основоположна методична и научнотеоретична нова ориентация. Съвременните изследвания издирват взаимовръзката между отделните находки, разкривайки икономическите, социалните и политически системи. Процесите, които се развиват в областта на библейската археология, се отнасят и до опита да се разшири нейния обхват чрез използването на нови техники за провеждане на разкопки и методи за обработване на откритите артефакти като: радиовъглероден метод C14, 3D – лазерно сканиране, ДНК анализ, типология, създаване на виртуални реконструкции и др. В резултат на тях се достига до по-задълбочено разбиране на културните процеси.

Разбира се, не всички исторически проблеми могат да бъдат разрешени с помощтта на археологията. На първо място не винаги реконструкцията се основава на базата на веществени находки. Понякога изследователите разполагат само с писмени сведения за обекти, от които не са останали материални следи. Такъв е случаят с Йерусалимския храм, за който сведения се откриват само в библейските текстове, съчиненията на юдейския класик Йосиф Флавий (1 век) и Талмуда.

Повечето от споменатите в библейските текстове селища очакват своето научно изследване и документално оповестяване. Проучванията в Израел и Йордания не са обхванали и половината от местата, за които съществуват сведения. Икономическите процеси в страните, както и днешната сложна политическа обстановка оказват чувствително своето влияние. Развитието на туризма е важен източник на държавни финанси. Поради напрежението в някои точки, броят на международните експедиции значително е намалял. По отношение на опазване на историческото наследство и неговото включване в различни поклоннически и туристически маршрути може само да се надяваме, че местата и жителите в Светите земи ще намерят спокойствие и мир. Без съмнение и ситуацията със световната пандемия от Covid 19 ще окаже своето влияние върху изследователските проекти в региона.

– Бихте ли ни обърнали внимание и на това как се развива библейската археология в България, като наука. Какви нови проекти развивате и какво биха могли да очакват студентите по богословие, а и обикновените християни?

– България е страна, която чрез богословските си изследвания и източно-православната си традиция е тясно свързана с описани в библейските текстове събития, които съдържат многобройни препратки към географския фон на Предния Ориент.

Изследванията в православните школи по разглежданата проблематика не са така резултатни. Лишени от възможността за работа на терен, главно поради липсата на икономически ресурси, повечето от тях остават в кръга на кабинетните изследвания в проучване на изолирани теми от библейската археология въз основа на достъпни източници и в зависимост от резултатите от проведени чужди експедиции. Въпреки, че включването на наши изследователи в такива става възможно едва през 2003 г., за отбелязване е, че българските изследователи следят отблизо случващото се в Светите земи и непосредствено след откритията в Кумран, още през 1947 г., в Църковен вестник излиза кратко съобщение за епохалното събитие.

В България библейските архeологически проучвания имат дългогодишна традиция, която датира от времето, непосредствено след основаването на Богословски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1923 г., когато Библейската археология е включена като учебна дисциплина. В своя курс по този предмет основателят на катедрата по Стар Завет в Богословския факултет проф. Иван Марковски отбелязва като своя задача да опише „древно-еврейския бит във всичките му прояви въз основа на Библията, като извънбиблейските източници служат само за допълнение и разяснение на библейските данни“ (Библейска археология. С., 1929 г.). В последвалите години изследванията се опитват да следват общите насоки в развитието на науката, предимно чрез отделни статии в периодичния печат. Езиковата бариера в ползването на изворови материали, поради липсата на преводи или на достатъчен брой изследвания върху културната среда на текста, остава като проблем пред неспециалистите и студентската аудитория.

От изследователите в областта на библейската археология трябва да се отбележат усилията на проф. И. Марковски, който извършва някои наблюдения на места в Палестина през 1933 г., като се спира на Стената на плача, къпалнята Витезда, арката „Ecce homo” в Йерусалим, на Синагогата в Капернаум и др. Те намират място в два труда на изследователя: „Върху някои неверни представи и схващания за Палестина и светите места в нея“ (1934 г.) и „По стъпките на Спасителя“ (1958 г.). Проф. Марковски публикува и други по-кратки материали в периодичния печат („Значението на археологическите открития в Палестина“. 1928; „Нови по-важни открития в библейския Ориент“. 1929; „Две нови археологически находки. Камък с името на Пилата и новооткрит замък на Ирода Велики“. 1966 г. и др.).

С кратки публикации, основно в „Църковен вестник“, справки и съобщения за артефакти дава изследователят проф. Боян Пиперов („Есеите и храмовите жертвоприношения“. 1958 г.; „Един новооткрит надпис при Мецад Хашавиаху“. 1964 г.; „Новооткрит свитък с псалми в Масада“. 1964 г. и др.). Някои топографски бележки и данни за новозаветната епоха проф. Христо Гяуров помества в своя курс за студенти „Записки по Тълкувание на Свещено Писание на Новия Завет“ (1957 г.).

Един по-нов курс по Библейска археология, като този на проф. протопр. Николай Шиваров, отпечатан през 1992 г., поставя в задачите си да „даде основни и точни познания и също така по възможност да представи с помощта на по-богата информация една картина на живота в Близкия Изток в библейско време в цялото му многообразие и специфика” (Библейска археология. 1992 г.). Основно този курс обаче се съсредоточава върху паметници от времето преди 63 г. пр.Хр. Както сам отбелязва неговият автор – проф. д-р проптопрезв. Н. Шиваров, до голяма степен той е съобразен с учебната програма и нуждите на студентите в Духовната академия, което налага известно отражение върху цялостната концепция на изданието.

Изследователят дава сведения за многобройни археологически паметници в поредици от свои студии и публикации: „Древни библейски ръкописи от Кумран“ (1961); „Разкопките в Рамат Рахел в Палестина“ (1964); „Старозаветният Йерусалим. Историко-археологически и богословски поглед“ (1977); „Новооткрити забележителни гробници край Йерусалим (археологическите изследвания на гробниците на царете, на семейството на Кайяфа и др. и значението им в библеистиката)“ (1993 г.) и др.

Сведения върху епиграфски паметници в Палестина, като откритият строителен надпис на Теодот от синагога в Йерусалим (1 век) и надписът от двора на езичниците, намерен в храмовия район на Йерусалим дава изследователят проф. Иван Димитров в книгата си „Разпространението на Христовото благовестие. Дейността на св. апостол Павел в нейния исторически контекст (Тълкувателен обзор на Деян. 9, 11 и 13–28 гл.)“ (2003 г.).

Трудовете на цитираните изследователи у нас имат своето градивно място в проучването на материалната култура на Палестина на българска почва. Наличната литература на български език в областта на Библейската археология, въпреки силното влияние на изследванията на напредналите в тази област западни учени, е едно добро начало, което дава положителни резултати и развива в научно отношение дисциплината в добра посока.

Към днешна дата обаче, споменатите курсове по Библейска археология не са налични на книжния пазар, а и по-новите археологически открития, направени след началото на 90-те години, не намират място в тях. Това налага, в духа на съвременната изследователска работа, някои тези да бъдат обсъдени критично, а някои от предишните интерпретации да бъдат преразгледани. Необходимостта от повече системни трудове на български език, които да отразяват съвременното разработки на изследванията, стои като дълг на библейските проучвания към българската богословска наука. Същото се отнася и до преводите на писмени извори, които са от първостепенна важност като исторически паметници.

От изключителна важност за развитието на библейско-археологическите изследвания на българска почва са и споменатите по-горе институти, които са известни чрез периодичните си издания и бюлетини, част от които могат да бъдат ползвани в специализирани библиотеки. От 1998 г. в сградата на Богословския факултет в София се помещава Библейска библиотека, която е създадена по инициатива на Световното дружество на новозаветниците (SNTS). В нейния фонд, освен книги в областта на Библеистиката, поредици и програми на електронни носители, постъпват около 40 периодични издания, няколко от които в областта на БА. Контакти с някои от споменатите институти или техни сътрудници от българска страна са налице не от вчера, но за съжаление, по различни причини, включването на български изследователи в археологически проекти и кампании до 2003 г. не е било възможно.

Като продължител на традицията на Богословския факултет в областта на Библейската археология и докторант на проф. протопрезв. Н. Шиваров, имах възможността да се включа в поредица от инициативите на Немския институт за изследвания на Светите земи в Йерусалим (DEIAHL) още в качеството си на докторант.

Възможността за съпоставяне на свидетелства в библейските текстове със свидетелства от извънбиблейски паметници; сложната картина, която се получава при съпоставката на библейския текст с археологическите резултати от проведени изследвания над обекти в Израел и Йордания, ме мотивираха да специализирам четири семестъра в Хайделбергския университет, където получих покана да се включа в Археологически курс в Израел и Йордания, а впоследствие да участвам и в някои разкопки в Светите земи.

Извършените съпоставителни огледи на терен обогатиха познанията ми, а като устойчив резултат е изготвената учебна сбирка, както и богатият снимков материал, който успешно използвам и в преподавателската си работа. Поддържам изследователска база данни в интернет, където давам възможност на по-широк кръг читатели да се запознаят с достиженията на българската Библеистика (https://edamjanova.wordpress.com/).

Контактите, които се поддържат през изминалите години могат да бъдат в помощ на следващото поколение от изследователи при катедра Библеистика. През последните пет години двама мои докторанти по Библейска археология (Камелия Бошлова и Мартин Митов) приключиха успешно обучениeто си и предстои да депозират дисертационните си трудове.

Реални са възможностите, съществуващи към момента, и за отпускането на лиценз за осъществяване на археологически проучвания в Кралство Йордания, към които наши университети или научни институти биха проявили интерес. Членството на страната ни в Европейския съюз дава допълнително възможности за осъществяването на подобни проекти.

Може да се отбележи и обстоятелството на пораждащ се интерес за извършването на анализ на диагностична керамика в България от страна на научни експедиции, развиващи дейност в Трансйордания. Географското положение на нашата страна и близостта и до региона на изследвания биха могли практически да ни интегрират по-тясно в тези разработки, като направят възможни проучвания в областта на БА, въпреки че се осъществяват в лабораторни условия.

Някои студенти и магистри от Богословския факултет посетиха Светите земи в рамките на организираните от Поклонническия център към Софийска Св. Митрополия пътувания до Израел и Йордания пътувания през последните три години. Да не забравяме, че като начало на модерните изследвания могат да се поставят именно първите християнски поклоннически пътувания в Палестина от 4 век насам, които съдържат сведения за географското положение и описание на библейски местности.

Напълно реалистични са възможностите за включване на български студенти от различни научни направления и в археологическа работа на терен. Едно подобно участие би било осъществимо още през следващите години. За сходни инициативи и на други обекти могат да послужат и вече сключени по различни програми договори за обмен на преподаватели и студенти между страните, в които се извършват разкопки, или международни институции, които провеждат такива.

Интервюто води Ангел Карадаков. 

Списание „Светодавец“, бр. 5, 2021 г. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Почина отец проф. д-р Радко Поптодоров

На 27 септември се е преставил в Господа отец проф. д-р Радко Поптодоров.  Той е ...