Начало / Uncategorized / „Проглас към Евангелието”

„Проглас към Евангелието”

„Проглас към евангелието“ е първата творба на славянската декламативна поезия. Сътворена е по повод създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и Методий и превеждането на свещените книги на разбираем за славяните език.

Обемът ѝ е сравнително голям (108 стиха). Открита е в 1858 г. от Александър Хилфердинг. Позната е в 4 преписа (3 сръбски и един руски). Най-старият препис е от XIII в. и се пази в сбирката на Хилендарския манастир (Четвероевангелие на дяк Бунило).

В медиевистиката се застъпват различни позиции относно авторството на „Проглас към Евангелието“, като за автор едни сочат Константин Преславски (Алексей Соболевски, Андре Вайан, Петър Динеков, Иван Добрев), а други – Константин-Кирил Философ, и че е бил написан като встъпление при превода на Изборното евангелие (Иван Франко, Измаил Срезневски, Емил Георгиев, Роман Якобсон, Владимир Топоров, Красимир Станчев, Донка Петканова).

Слушайте, цял славянски народе,
слушайте Словото, що от Бога дойде,
Словото, що кърми душите човешки,
Слово, що укрепва сърца и умове,
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.

Голи са без Книги всичките народи:
понеже без оръжие не могат
с врага на нашите души да се сразят,
те са готови за плена на мъки вечни.
А вие, народи, необичащи врага,
щом мислите да се сразите с него яко,
усърдно дверите на разума открийте,
оръжие приели здраво днес,
което Книгите господни изковават,
та главата на лукавия съвсем да смажат.
А тези букви който възприеме,
Христос Премъдростта изказва
и вашите души укрепва
с апостолите, с всичките пророци.
Говорещите тези словеса,
достойни ще са врага да убият.

Иконографско изображение на св. братя Кирил и Методий от притвора на ПКСХП „Св. Александър Невски“

Тази пречестна уста се яви като някой серафим, прославяйки Бога, и чрез нея ние познахме троичния Бог, по същина един, а по свойства и имена разделяем и еднакво прославян – вечно съществуващите Отец и Син, и Свети Дух. Затова, о, преблажени отче Кириле, аз облажавам твоите устни, от които се изля духовна сладост за моите устни.

Облажавам твоя многогласен език, чрез който зарята на троичния безначален Бог, като изгря за моя народ, разпръсна греховния мрак. Облажавам твоето тъй много светло лице, озарено от Светия Дух, чрез което светлината на богопознанието изгря на моето лице, а многобожната заблуда бе изкоренена. Облажавам твоите движени от Бога пръсти, чрез които се написа скритата за мнозина божия премъдрост и които разкриха тайните на богопознанието.

Из „Похвала за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ от св. Климент Охридски“.

Източник: сп. Светодавец, бр. 5, 2020 г. 

Снимка: доц. д-р Костадин Нушев 

За Ангел Карадаков

Виж още

За действието на Светия Дух: в родените от вода и Дух и във всички хора

Свети Максим Изповедник Из „Въпроси и отговори към Таласий” Въпрос шести: Ако съгласно свети Йоан, ...