Начало / Uncategorized / Базиликите на Никополис ад Нестум – гр. Гоце Делчев

Базиликите на Никополис ад Нестум – гр. Гоце Делчев

Раннохристиянските базилики се намират в района на римския град Никополис ад Нестум, чиито руини отстоят на около 6 км североизточно от град Гоце Делчев.

Укрепената част на древния град е разположен на равнинно място в землището на село Гърмен, в местностите „Марчов чифлик“, „Долен Хисарлък“ и „Хисарлъка“, така че част (северната) от територията му е застроена с къщи от селото.

За Никополис ад Нестум

Руините на древния град стърчали векове наред след разрушаването му. И не случайно една от местностите, върху които е разположен е известна като „Хисарлък“ – турска дума за крепост. Един от първите изследователи на старината е българският учен Васил Кънчов, който я описва в своя пътепис „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“, издаден през 1894-1896 г. Ученият съобщава за стари стени на височина до 1-2 м и повече, а между развалините – за наличие на „няколко църквици [оброчища]: «Св. Неделя» на северната част на разрушения град, «Св. Константин», «Св. Богородица», по западната част, и други“, които са били поддържани от местното българско население.

Първото археологическо проучване на Никополис ад Нестум се провежда едва през 1980 г. и продължава редовно (ежегодно) до 1986 г.

Разкопките се осъществяват от екип със следните специалисти: А. Димитрова-Милчева, М. Ваклинова, Г. Кузманов и арх. К. Вачева. През този период изцяло са проучени: южна крепостна стена (дълга е почти 200 м и запазена до 3 – 4 м височина) с четири цилиндрични кули, порта, фланкирана от две квадратни кули и баня. Разкрита е и част от западна крепостна стена с голяма U-образна кула, както и част от източната с правоъгълна кула. Започнато е и проучване на богато жилище, разположено в югоизточния ъгъл на укрепения град. След приключването на разкопките, архитектурните структури са консервирани.

След първоначалното разкриване обектът край с. Гърмен е обявен за Национален археологически резерват. Археологическото проучване на Никополис ад Нестум е подновено след 20-годишно прекъсване през 2007 г. То се извършва по проект на община Гърмен „Градът на победата на р. Места“, финансиран по Програма ФАР „Трансгранично сътрудничество България – Гърция 2004“. Ръководител на подновените разкопки е археоложката Цветана Комитова (РИМ-Благоевград). Археологическото проучване продължава и през следващите години, като в периода 2012 – 2015 г. ръководител на обекта е археоложката Маргарита Ваклинова (НАИМ-БАН), заедно с Ц. Комитова. През това време разкопките се финансират от Министерството на културата, след сключен договор между последното и Националния археологически институт с музей към БАН.

Проучванията през 2007-2014 г., за период от цели осем години, основно са съсредоточени върху представителната сграда (вила) в югоизточния ъгъл на укрепения град, при което не е разкрита изцяло.

Едновременно с археологическите разкопки са направени и известни стъпки по реставрацията и социализацията на обекта. Община Гърмен кандидатства (2010 г.) и спечелва проект по Оперативна програма Регионално развитие за надграждане – „Консервация и реставрация на археологически обект Никополис ад Нестум – част от перистилна сграда и прилежащата ѝ крепостна стена”. Чрез проекта е консервирана и реставрирана източната крепостна стена и част от представителната сграда (вила). Изградена е специална сграда за туристически атракции, в която трябва да се представят възстановки на грънчарска работилница и облекла от римската епоха.

История

В резултата на извършените през годините археологически проучвания се установява, че на територията на Никополис ад Нестум съществува живот през следните исторически периоди: римска епоха (ІІ – ІII в.), ранновизантийска епоха (IV – VІ в.), средновековие (Х – ХІІІ в.) и османски период (до ХІХ в.).

Никополис ад Нестум е основан от император Траян в чест на победата му над даките в 106 г. върху старо тракийско селище. В превод от латински името му означава „град на победата, разположен при Нестос“. Градът е разположен на кръстопът, на който се пресичат главни пътища – единият, идващ от юг свързва Егейския бряг (Виа Егнация) с Филипополис (дн. Пловдив) през Родопите и Тракийската низина, а другият, отправящ се в западна посока през Пирин, осъществява връзка с долината на Струма. Освен тези пътища, от града тръгва и път на север, към горното течение на Места и Разложката котловина. Стратегическото разположение на Никополис ад Нестум благоприятства за формирането му като голям икономически, политически и културен център.

Никополис ад Нестум се споменава в съчинение на античния географ Клавдий Птолемей (100-160 г.).

От времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211-217) в града се секат монети. 

Никополис ад Нестум изживява голям разцвет след влизането на тези земи в границите на Източната Римска Империя (Византия) през IV в., особено при управлението на император Юстиниан I (527-565). През ранновизантийската епоха, след приемането на християнството за официална религия в империята (началото на IV в.), градът се издига в епископско средище (вероятно още през IV в.). Изявяването му като църковен център е засвидетелстван с наличието на множество раннохристиянски базилики, разкрити на територията на късноантичния град и в неговата периферия.

В края на VI в. градът, заедно с всичките му културни достояния, е разрушен от славяни и авари.

Макар и да претърпява значителен удар, след време Византия успява да укрепи позициите си в Неврокопския край, а заедно с това и да проповядва християнство сред местното население. През втората половина на VIII в. епископската катедра в Никополис ад Нестум е вече възстановена.

През 30-те години на IX в., когато войските на кан Пресиян (836-852) проникват в долината на Места, вероятно голяма част от завареното население е било вече християнско. Може да се предположи, че след приемането на християнството от българския владетел Борис I (852-889), Никополис ад Нестум се изявява като църковно средище и в епархия към независимата българска архиепископия, тъй като на Деветия църковен събор (879-890) решава да изключи българските епархии от Константинополската патриашия.

По време на византийското иго, от 971 г. до 1196 г., градът отново попада под властта на Константинопол и става църковен център. В църковните списъци от този период Никополис ад Нестум е упоменат като седалище на архиепископ.

През развитото средновековие (X-XIII в.) градът носи името Никопол. Отново е включен в пределите на възобновената българска държава някъде около 1200 г., при цар Калоян. Никопол просъществува до началото на XIII век, когато е разрушен при Четвъртия кръстоносен поход, след което не се съвзема. След това, до края на Второто българско царство (края на XIV в.) тези земи попадат ту в български ръце, ту във византийски (и в пределите на Латинската империя), и дори под властта на независими феодали. Предполага се, че през първите десетилетия на XIII в. Неврокопско влиза във владение на деспот Алексий Слав, чието седалище е недалечният град Мелник.

През късното средновековие (XVI-XVII в.), по време на османското робство върху част от средновековния Никопол възниква българско селище, което турците наричат Хисарлък (Исарлък), във връзка с намиращите се в близост руини от крепост, за които околното население било запазило името „Никопол“. През 1934 г. селото е прекръстено на Заграде, а в 1959 г. е слято със село Гърмен. Днес на територията на някогашното село е разположен квартал Заграде на с. Гърмен. Едновременно със с. Хисарлък е съществувало и друго селище – Марчов чифлик, което се е намирало върху югоизточната част на укрепения късноантичен и средновековен град. То се състояло от 40 бедни къщици, в които живеели българи, работещи в чифлика на неврокопски бей. След освобождението на Неврокопския край в 1912 г. чифлигарското село Марчов чифлик било разтурено, а мястото му е оставено да пустее до наши дни.

За църквите на Никополис ад Нестум

Епископското достойнство на ранновизантийския град и изявяването му като голямо духовно средище е засвидетелствано с няколко раннохристиянски църкви, функционирали в периода IV – VI в. За сега представителни базилики са разкрити извън рамките на укрепения град – на територията на късноантичния Никополис ад Нестум и извън нея, които несъмнено са гравитирали към християнския център. Тъй като е проучена съвсем малка част от вътрешността на укреплението, в него е открита само една църква, свързана с раннохристиянския период. Има предположения за наличие и на други църкви в укрепения град и извън него, но без да са разкрити и проучени, тяхното съществуване за сега остава в сферата на хипотетичното.
Известните раннохристянски храмове, имащи пряко отношение с Никополис ад Нестум са следните:

Базилика №1:

Намира се на около 2,5 км югоизточно от укрепената част на Никополис ад Нестум и на 3 км югозападно от центъра на с. Гърмен (приблизителни координати: 41°34′26″N 23°48′01″E). Разположена е в местността „Грамадите“, на около 50 м в ляво от пътя Гоце Делчев – Дъбница.

На това място отдавна е била намерена мозайка, която постепенно е разрушена при обработка на почвата. Паметникът е проучван за първи път през 60-те години на XX в., когато археоложката Д. Стоянова-Серафимова прави частични сондажи. Базиликата е изцяло разкопана през 1978-1979 г. от археоложките В. Попова-Мороз и Ю. Божинова. Култовата сграда е поставена под №1 поради реда на откриването ѝ – първият разкрит раннохристиянски храм в района на Никополис ад Нестум.

В резултат на археологическото проучване се установява, че църковната сграда представлява трикорабна базилика от еленистически тип с една полукръгла апсида, неразчленен нартекс (притвор) и атрий (вътрешен двор). Размерите на постройката са: дължина – 40,20 м; ширина – 14,70 м; дебелина на стените – 0,65 м. Пред апсидата е развита голяма бема (издигната платформа), която претърпява по-късни преустройства. В апсидата допълнително е изграден синтрон с епископски трон. Централният кораб е разделен от страничните посредством стилобати с колони, от които са открити няколко бази. Предполага се, че атрият е имал портици. Южно до църквата и атрия верижно са долепени четири помещения, вероятно принадлежали на възникнал по-късно манастир.

Градежът на базиликата е от типа opus mixtum – ломени камъни, споени с хоросан, в който има счукани тухли. Подът на по-голяма част от храма е бил постлан с многоцветни мозайки. Представени са преплитащи се кръгове и елипси, а в тях – риби, птици, растителни и геометрични орнаменти. Върху някои стени са били запазени следи от стенописи в стил al fresco.

В южния кораб на базиликата са разкрити два късноантични християнски гробове, оформени с керамични плочи и със стреховидно покритие, а извън нея – гроб, оформен с гранитни плочи. Разкрити са и следи от пещи, части от водопровод, строителни материали и др. Църквата е построена в местност, изобилстваща с материали от римската епоха: оброчни плочки, монети и керамика.

Базиликата в м. „Грамадите“ е претърпяла два строителни периода. Първоначалният ѝ градеж се датира към края на IV – началото на на V в. Вторият строителен период се отнася към втората половина на V – първата половина на VI в. Стенописите се отнасят към двата периода, а мозайките и синтронът към втория период. Храмът е разрушен през втората половина на VI в., при славянските нашествия, когато е разорен и Никополис ад Нестум.

Днес от този представителен паметник няма никакви видими белези. Целият терен е разоран и превърнат в нива.

Базилика №2:

Разкрита е в центъра на село Гърмен, на около 800 м. източно по права линия от крепостните стени на Никополис ад Нестум (приблизителни координати: 41°35′44″N 23°48′27″E).

През 1978 г. при прокарване на канал работници попадат на мозаичен под и късове от стенописи. Още същата година са проведени спасителни разкопки от екип археолози с ръководители В. Попова-Мороз и Ю. Божинова. Сградата е разположена под ъгъл спрямо минаващата над нея улица и обкръжаващите ѝ съвременни постройки и поради това нито едно от помещенията на базиликата не е разкрито изцяло.

Въпреки тези обстоятелствата, в резултат на археологическото проучване се установява, че култовата сграда представлява трикорабна базилика с полукръгла апсида и еднопространствен нартекс от запад. В апсидата допълнително е бил изграден многостъпален синтрон. В средата на олтарното пространство е имало бела с ниска каменна преграда. Базиликата има тесни странични кораби, ограничени към централния кораб със стилобати, върху които са се издигали колони.

Градежът на основите на сградата е от ломени камъни, споени с бял хоросан. На места са използвани и тухли. Подът на централният кораб е застлан с полихромна мозайка, а бемата е облицована с мраморни плочи. Освен това са разкрити парчета от нападала стенна мозайка с богата гама на смалтови камъчета, сред които има и варак.

От разкритите стенописни фрагменти в долните части на стените се разбира, че цялата вътрешност на базиликата е била изписана със стенописи в стил в стил al fresco. Запазените фрески са аварийно свалени и пренесени на нова основа.

От североизток до базиликата е разкрита погребална камера с пет гробници. Шеста гробница е изградена в източната част на северния кораб. По време на разкопките е разкрито изобилие от находки: фрагменти от ажурна мраморна преграда, архитектурни детайли, керамика, монети и др. Базиликата е изградена през втората половина или в края на IV в. Разрушена е във втората половина на VI в. при опустошаването на града от славяните. Днес базиликата не е експонирана.

Църква в югоизточния край на укрепения град:

За съществуването на тази църква се разбира през 2012 г., при археологическо проучване на представителната градска вила. До 2015 г. е разкрита източната ѝ част, което позволява да се изясни нейният план.

Църквата е еднокорабна със сравнително малка и плитка апсида (отворът е 1,65 м) и е широка 9 м. Установени са два срещуположни входа в източните краища на северната и южната стена. Подът е настлан с мраморни плочи. Източната ѝ стена застъпва част от западния стилобат на портика на по-ранната сграда, която е била разрушена най-вероятно от земетресение от края на ІV – първата половина на V в. Църковната постройка е изградена върху бивше помещение от вилата, като е вместена между две други по-ранни помещения – помещение 14 (от север) и помещение 13 (от юг).

В насипа във вътрешността и източно от апсидата е открит плътен масив с разнородни материали: части от колонки, архитрав, парапетни плочи, капител с релефни кръстове, монети, бронзов кръст за кандило, голямо количество стъкла от прозорци, керемиди и късове от овъглени греди, които подсказват, че църквата е разрушена при пожар. С особено значение от находките е най-късната от намерените монети – на Маврикий Тиберий (емисия от 591–592 г.), която позволява да се датира пожара и краят на съществуването на църквата – края на VI в.

През средновековието северното пространство на църквата е било използвано за жилище, което се датира от намерени в насипа византийски монети от клас А1 (970-976), малко керамика и части от характерни накити. Монета на Исак ІІ Ангел (1185-1195 г.) свидетелства, че жилището е просъществувало до към края на XII – началото на XIII в., когато всъщност бива разрушен средновековният град Никопол.

Източник: svetimesta.com

Ползвана литература:

1. Кънчов, Васил. Град Неврокоп и Nicopolis ad Nestum. В: Избрани произведения, Том I, София, 1970 г., с. 253-256.
2. Попова-Мороз, В. Спасителни разкопки на базилика №1 и базилика №2 в с. Гърмен, Благоевградски окръг. В: АОР през 1978 г., София, 1979 г., с. 56-57.
3. Димитрова-Милчева, Ал.; Ваклинова, М.; Кузманов, Г.; Вачева, К. Разкопки по Никополис ад Нестум. В: АОР през 1980 г., София, 1981 г., 63-64.
4. Димитрова-Милчева, Ал.; Ваклинова, М.; Кузманов, Г.; Вачева, К. Разкопки по Никополис ад Нестум. В: АОР през 1981 г., София, 1982 г., 50-51.
5. Димитрова-Милчева, Ал.; Ваклинова, М.; Кузманов, Г.; Вачева, К. Разкопки в Никополис ад Нестум. В: АОР през 1982 г., София, 1983 г., 61-62.
6. Дремсизова-Нелчинова. Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г., с. 61-62.
7. Чанева-Дечевска, Н. Раннохристиянската архитектура в България /IV-VI в./. УИ „Св. Климент Охридски’, София, 1999 г., с. 314-316.
8. Комитова, Цветана. Археологически проучвания в Никополис ад Нестум. В: АОР през 2007 г., София, 2008 г., 386-390.
9. Комитова, Цветана. Археологическо проучване в Никополис ад Нестум. В: АОР през 2008 г., София, 2009 г., 369-370.
10. Комитова, Цветана. Археологическо проучване на Никополис ад Нестум. В: АОР през 2009 г., София, 2010 г., 380-381.
11. Комитова, Цветана. Резултати от археологическото проучване на античния град Никополис ад Нестум. В: АОР през 2010 г., София, 2011 г., 326-328.
12. Комитова, Цветана. Никополис ад Нестум. В: АОР през 2011 г., София, 2012 г.
13. Ваклинова, Маргарита; Комитова, Цветана. Античен и средновековен град Никополис ад Нестум, с. Гърмен, Благоевградска област. В: АОР през 2012 г., София, 2013 г., 312-314.
14. Ваклинова, Маргарита; Комитова, Цветана. Сграда I в нтичния и средновековен град Nicopolis ad Nestum, с. Гърмен, Област Благоевград. В: АОР през 2014 г., София, 2015 г., 469-471.
15. Petrova, Svetla. Nicopolis ad Nestum/Mestum. IN: Roman Cities in Bulgaria, Volume I, Academic publishing house Prof. Marin Drinov, Sofia, 2012.
16. Използвани са снимки от архива на Диана Минчева – http://haiduk-tourist.blogspot.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Завършва строежът на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир

Завършва изграждането на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир, започната през 2007 ...