Начало / Uncategorized / Базиликите на Никополис ад Нестум – гр. Гоце Делчев

Базиликите на Никополис ад Нестум – гр. Гоце Делчев

Раннохристиянските базилики се намират в района на римския град Никополис ад Нестум, чиито руини отстоят на около 6 км североизточно от град Гоце Делчев.

Укрепената част на древния град е разположен на равнинно място в землището на село Гърмен, в местностите „Марчов чифлик“, „Долен Хисарлък“ и „Хисарлъка“, така че част (северната) от територията му е застроена с къщи от селото.

За Никополис ад Нестум

Руините на древния град стърчали векове наред след разрушаването му. И не случайно една от местностите, върху които е разположен е известна като „Хисарлък“ – турска дума за крепост. Един от първите изследователи на старината е българският учен Васил Кънчов, който я описва в своя пътепис „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“, издаден през 1894-1896 г. Ученият съобщава за стари стени на височина до 1-2 м и повече, а между развалините – за наличие на „няколко църквици [оброчища]: «Св. Неделя» на северната част на разрушения град, «Св. Константин», «Св. Богородица», по западната част, и други“, които са били поддържани от местното българско население.

Първото археологическо проучване на Никополис ад Нестум се провежда едва през 1980 г. и продължава редовно (ежегодно) до 1986 г.

Разкопките се осъществяват от екип със следните специалисти: А. Димитрова-Милчева, М. Ваклинова, Г. Кузманов и арх. К. Вачева. През този период изцяло са проучени: южна крепостна стена (дълга е почти 200 м и запазена до 3 – 4 м височина) с четири цилиндрични кули, порта, фланкирана от две квадратни кули и баня. Разкрита е и част от западна крепостна стена с голяма U-образна кула, както и част от източната с правоъгълна кула. Започнато е и проучване на богато жилище, разположено в югоизточния ъгъл на укрепения град. След приключването на разкопките, архитектурните структури са консервирани.

След първоначалното разкриване обектът край с. Гърмен е обявен за Национален археологически резерват. Археологическото проучване на Никополис ад Нестум е подновено след 20-годишно прекъсване през 2007 г. То се извършва по проект на община Гърмен „Градът на победата на р. Места“, финансиран по Програма ФАР „Трансгранично сътрудничество България – Гърция 2004“. Ръководител на подновените разкопки е археоложката Цветана Комитова (РИМ-Благоевград). Археологическото проучване продължава и през следващите години, като в периода 2012 – 2015 г. ръководител на обекта е археоложката Маргарита Ваклинова (НАИМ-БАН), заедно с Ц. Комитова. През това време разкопките се финансират от Министерството на културата, след сключен договор между последното и Националния археологически институт с музей към БАН.

Проучванията през 2007-2014 г., за период от цели осем години, основно са съсредоточени върху представителната сграда (вила) в югоизточния ъгъл на укрепения град, при което не е разкрита изцяло.

Едновременно с археологическите разкопки са направени и известни стъпки по реставрацията и социализацията на обекта. Община Гърмен кандидатства (2010 г.) и спечелва проект по Оперативна програма Регионално развитие за надграждане – „Консервация и реставрация на археологически обект Никополис ад Нестум – част от перистилна сграда и прилежащата ѝ крепостна стена”. Чрез проекта е консервирана и реставрирана източната крепостна стена и част от представителната сграда (вила). Изградена е специална сграда за туристически атракции, в която трябва да се представят възстановки на грънчарска работилница и облекла от римската епоха.

История

В резултата на извършените през годините археологически проучвания се установява, че на територията на Никополис ад Нестум съществува живот през следните исторически периоди: римска епоха (ІІ – ІII в.), ранновизантийска епоха (IV – VІ в.), средновековие (Х – ХІІІ в.) и османски период (до ХІХ в.).

Никополис ад Нестум е основан от император Траян в чест на победата му над даките в 106 г. върху старо тракийско селище. В превод от латински името му означава „град на победата, разположен при Нестос“. Градът е разположен на кръстопът, на който се пресичат главни пътища – единият, идващ от юг свързва Егейския бряг (Виа Егнация) с Филипополис (дн. Пловдив) през Родопите и Тракийската низина, а другият, отправящ се в западна посока през Пирин, осъществява връзка с долината на Струма. Освен тези пътища, от града тръгва и път на север, към горното течение на Места и Разложката котловина. Стратегическото разположение на Никополис ад Нестум благоприятства за формирането му като голям икономически, политически и културен център.

Никополис ад Нестум се споменава в съчинение на античния географ Клавдий Птолемей (100-160 г.).

От времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211-217) в града се секат монети. 

Никополис ад Нестум изживява голям разцвет след влизането на тези земи в границите на Източната Римска Империя (Византия) през IV в., особено при управлението на император Юстиниан I (527-565). През ранновизантийската епоха, след приемането на християнството за официална религия в империята (началото на IV в.), градът се издига в епископско средище (вероятно още през IV в.). Изявяването му като църковен център е засвидетелстван с наличието на множество раннохристиянски базилики, разкрити на територията на късноантичния град и в неговата периферия.

В края на VI в. градът, заедно с всичките му културни достояния, е разрушен от славяни и авари.

Макар и да претърпява значителен удар, след време Византия успява да укрепи позициите си в Неврокопския край, а заедно с това и да проповядва християнство сред местното население. През втората половина на VIII в. епископската катедра в Никополис ад Нестум е вече възстановена.

През 30-те години на IX в., когато войските на кан Пресиян (836-852) проникват в долината на Места, вероятно голяма част от завареното население е било вече християнско. Може да се предположи, че след приемането на християнството от българския владетел Борис I (852-889), Никополис ад Нестум се изявява като църковно средище и в епархия към независимата българска архиепископия, тъй като на Деветия църковен събор (879-890) решава да изключи българските епархии от Константинополската патриашия.

По време на византийското иго, от 971 г. до 1196 г., градът отново попада под властта на Константинопол и става църковен център. В църковните списъци от този период Никополис ад Нестум е упоменат като седалище на архиепископ.

През развитото средновековие (X-XIII в.) градът носи името Никопол. Отново е включен в пределите на възобновената българска държава някъде около 1200 г., при цар Калоян. Никопол просъществува до началото на XIII век, когато е разрушен при Четвъртия кръстоносен поход, след което не се съвзема. След това, до края на Второто българско царство (края на XIV в.) тези земи попадат ту в български ръце, ту във византийски (и в пределите на Латинската империя), и дори под властта на независими феодали. Предполага се, че през първите десетилетия на XIII в. Неврокопско влиза във владение на деспот Алексий Слав, чието седалище е недалечният град Мелник.

През късното средновековие (XVI-XVII в.), по време на османското робство върху част от средновековния Никопол възниква българско селище, което турците наричат Хисарлък (Исарлък), във връзка с намиращите се в близост руини от крепост, за които околното население било запазило името „Никопол“. През 1934 г. селото е прекръстено на Заграде, а в 1959 г. е слято със село Гърмен. Днес на територията на някогашното село е разположен квартал Заграде на с. Гърмен. Едновременно със с. Хисарлък е съществувало и друго селище – Марчов чифлик, което се е намирало върху югоизточната част на укрепения късноантичен и средновековен град. То се състояло от 40 бедни къщици, в които живеели българи, работещи в чифлика на неврокопски бей. След освобождението на Неврокопския край в 1912 г. чифлигарското село Марчов чифлик било разтурено, а мястото му е оставено да пустее до наши дни.

За църквите на Никополис ад Нестум

Епископското достойнство на ранновизантийския град и изявяването му като голямо духовно средище е засвидетелствано с няколко раннохристиянски църкви, функционирали в периода IV – VI в. За сега представителни базилики са разкрити извън рамките на укрепения град – на територията на късноантичния Никополис ад Нестум и извън нея, които несъмнено са гравитирали към християнския център. Тъй като е проучена съвсем малка част от вътрешността на укреплението, в него е открита само една църква, свързана с раннохристиянския период. Има предположения за наличие и на други църкви в укрепения град и извън него, но без да са разкрити и проучени, тяхното съществуване за сега остава в сферата на хипотетичното.
Известните раннохристянски храмове, имащи пряко отношение с Никополис ад Нестум са следните:

Базилика №1:

Намира се на около 2,5 км югоизточно от укрепената част на Никополис ад Нестум и на 3 км югозападно от центъра на с. Гърмен (приблизителни координати: 41°34′26″N 23°48′01″E). Разположена е в местността „Грамадите“, на около 50 м в ляво от пътя Гоце Делчев – Дъбница.

На това място отдавна е била намерена мозайка, която постепенно е разрушена при обработка на почвата. Паметникът е проучван за първи път през 60-те години на XX в., когато археоложката Д. Стоянова-Серафимова прави частични сондажи. Базиликата е изцяло разкопана през 1978-1979 г. от археоложките В. Попова-Мороз и Ю. Божинова. Култовата сграда е поставена под №1 поради реда на откриването ѝ – първият разкрит раннохристиянски храм в района на Никополис ад Нестум.

В резултат на археологическото проучване се установява, че църковната сграда представлява трикорабна базилика от еленистически тип с една полукръгла апсида, неразчленен нартекс (притвор) и атрий (вътрешен двор). Размерите на постройката са: дължина – 40,20 м; ширина – 14,70 м; дебелина на стените – 0,65 м. Пред апсидата е развита голяма бема (издигната платформа), която претърпява по-късни преустройства. В апсидата допълнително е изграден синтрон с епископски трон. Централният кораб е разделен от страничните посредством стилобати с колони, от които са открити няколко бази. Предполага се, че атрият е имал портици. Южно до църквата и атрия верижно са долепени четири помещения, вероятно принадлежали на възникнал по-късно манастир.

Градежът на базиликата е от типа opus mixtum – ломени камъни, споени с хоросан, в който има счукани тухли. Подът на по-голяма част от храма е бил постлан с многоцветни мозайки. Представени са преплитащи се кръгове и елипси, а в тях – риби, птици, растителни и геометрични орнаменти. Върху някои стени са били запазени следи от стенописи в стил al fresco.

В южния кораб на базиликата са разкрити два късноантични християнски гробове, оформени с керамични плочи и със стреховидно покритие, а извън нея – гроб, оформен с гранитни плочи. Разкрити са и следи от пещи, части от водопровод, строителни материали и др. Църквата е построена в местност, изобилстваща с материали от римската епоха: оброчни плочки, монети и керамика.

Базиликата в м. „Грамадите“ е претърпяла два строителни периода. Първоначалният ѝ градеж се датира към края на IV – началото на на V в. Вторият строителен период се отнася към втората половина на V – първата половина на VI в. Стенописите се отнасят към двата периода, а мозайките и синтронът към втория период. Храмът е разрушен през втората половина на VI в., при славянските нашествия, когато е разорен и Никополис ад Нестум.

Днес от този представителен паметник няма никакви видими белези. Целият терен е разоран и превърнат в нива.

Базилика №2:

Разкрита е в центъра на село Гърмен, на около 800 м. източно по права линия от крепостните стени на Никополис ад Нестум (приблизителни координати: 41°35′44″N 23°48′27″E).

През 1978 г. при прокарване на канал работници попадат на мозаичен под и късове от стенописи. Още същата година са проведени спасителни разкопки от екип археолози с ръководители В. Попова-Мороз и Ю. Божинова. Сградата е разположена под ъгъл спрямо минаващата над нея улица и обкръжаващите ѝ съвременни постройки и поради това нито едно от помещенията на базиликата не е разкрито изцяло.

Въпреки тези обстоятелствата, в резултат на археологическото проучване се установява, че култовата сграда представлява трикорабна базилика с полукръгла апсида и еднопространствен нартекс от запад. В апсидата допълнително е бил изграден многостъпален синтрон. В средата на олтарното пространство е имало бела с ниска каменна преграда. Базиликата има тесни странични кораби, ограничени към централния кораб със стилобати, върху които са се издигали колони.

Градежът на основите на сградата е от ломени камъни, споени с бял хоросан. На места са използвани и тухли. Подът на централният кораб е застлан с полихромна мозайка, а бемата е облицована с мраморни плочи. Освен това са разкрити парчета от нападала стенна мозайка с богата гама на смалтови камъчета, сред които има и варак.

От разкритите стенописни фрагменти в долните части на стените се разбира, че цялата вътрешност на базиликата е била изписана със стенописи в стил в стил al fresco. Запазените фрески са аварийно свалени и пренесени на нова основа.

От североизток до базиликата е разкрита погребална камера с пет гробници. Шеста гробница е изградена в източната част на северния кораб. По време на разкопките е разкрито изобилие от находки: фрагменти от ажурна мраморна преграда, архитектурни детайли, керамика, монети и др. Базиликата е изградена през втората половина или в края на IV в. Разрушена е във втората половина на VI в. при опустошаването на града от славяните. Днес базиликата не е експонирана.

Църква в югоизточния край на укрепения град:

За съществуването на тази църква се разбира през 2012 г., при археологическо проучване на представителната градска вила. До 2015 г. е разкрита източната ѝ част, което позволява да се изясни нейният план.

Църквата е еднокорабна със сравнително малка и плитка апсида (отворът е 1,65 м) и е широка 9 м. Установени са два срещуположни входа в източните краища на северната и южната стена. Подът е настлан с мраморни плочи. Източната ѝ стена застъпва част от западния стилобат на портика на по-ранната сграда, която е била разрушена най-вероятно от земетресение от края на ІV – първата половина на V в. Църковната постройка е изградена върху бивше помещение от вилата, като е вместена между две други по-ранни помещения – помещение 14 (от север) и помещение 13 (от юг).

В насипа във вътрешността и източно от апсидата е открит плътен масив с разнородни материали: части от колонки, архитрав, парапетни плочи, капител с релефни кръстове, монети, бронзов кръст за кандило, голямо количество стъкла от прозорци, керемиди и късове от овъглени греди, които подсказват, че църквата е разрушена при пожар. С особено значение от находките е най-късната от намерените монети – на Маврикий Тиберий (емисия от 591–592 г.), която позволява да се датира пожара и краят на съществуването на църквата – края на VI в.

През средновековието северното пространство на църквата е било използвано за жилище, което се датира от намерени в насипа византийски монети от клас А1 (970-976), малко керамика и части от характерни накити. Монета на Исак ІІ Ангел (1185-1195 г.) свидетелства, че жилището е просъществувало до към края на XII – началото на XIII в., когато всъщност бива разрушен средновековният град Никопол.

Източник: svetimesta.com

Ползвана литература:

1. Кънчов, Васил. Град Неврокоп и Nicopolis ad Nestum. В: Избрани произведения, Том I, София, 1970 г., с. 253-256.
2. Попова-Мороз, В. Спасителни разкопки на базилика №1 и базилика №2 в с. Гърмен, Благоевградски окръг. В: АОР през 1978 г., София, 1979 г., с. 56-57.
3. Димитрова-Милчева, Ал.; Ваклинова, М.; Кузманов, Г.; Вачева, К. Разкопки по Никополис ад Нестум. В: АОР през 1980 г., София, 1981 г., 63-64.
4. Димитрова-Милчева, Ал.; Ваклинова, М.; Кузманов, Г.; Вачева, К. Разкопки по Никополис ад Нестум. В: АОР през 1981 г., София, 1982 г., 50-51.
5. Димитрова-Милчева, Ал.; Ваклинова, М.; Кузманов, Г.; Вачева, К. Разкопки в Никополис ад Нестум. В: АОР през 1982 г., София, 1983 г., 61-62.
6. Дремсизова-Нелчинова. Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г., с. 61-62.
7. Чанева-Дечевска, Н. Раннохристиянската архитектура в България /IV-VI в./. УИ „Св. Климент Охридски’, София, 1999 г., с. 314-316.
8. Комитова, Цветана. Археологически проучвания в Никополис ад Нестум. В: АОР през 2007 г., София, 2008 г., 386-390.
9. Комитова, Цветана. Археологическо проучване в Никополис ад Нестум. В: АОР през 2008 г., София, 2009 г., 369-370.
10. Комитова, Цветана. Археологическо проучване на Никополис ад Нестум. В: АОР през 2009 г., София, 2010 г., 380-381.
11. Комитова, Цветана. Резултати от археологическото проучване на античния град Никополис ад Нестум. В: АОР през 2010 г., София, 2011 г., 326-328.
12. Комитова, Цветана. Никополис ад Нестум. В: АОР през 2011 г., София, 2012 г.
13. Ваклинова, Маргарита; Комитова, Цветана. Античен и средновековен град Никополис ад Нестум, с. Гърмен, Благоевградска област. В: АОР през 2012 г., София, 2013 г., 312-314.
14. Ваклинова, Маргарита; Комитова, Цветана. Сграда I в нтичния и средновековен град Nicopolis ad Nestum, с. Гърмен, Област Благоевград. В: АОР през 2014 г., София, 2015 г., 469-471.
15. Petrova, Svetla. Nicopolis ad Nestum/Mestum. IN: Roman Cities in Bulgaria, Volume I, Academic publishing house Prof. Marin Drinov, Sofia, 2012.
16. Използвани са снимки от архива на Диана Минчева – http://haiduk-tourist.blogspot.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Завърши реставрацията на иконостаса на българския храм в Будапеща

Реставрацията и консервацията на иконостаса в българския храм на БПЦО „Св. СВ. Кирил и Методий“ ...