Начало / Uncategorized / Покаянието, както го научих от съвременните светии и старци – 2 част

Покаянието, както го научих от съвременните светии и старци – 2 част

Част 1 може да прочетете тук.

И така. Първо получаваме прошка на греховете в молитва, а това е необходимо, за да може след това да отидем при духовния си отец за изповед и да получим прошка на греховете и от Църквата. Тогава ще може и да се причастим. По този начин се завършва опрощението на греховете: покаяние в молитвата, изповед и св. Причастие. 

Ще получим прошка в молитвата, защото сме кръстени и се каем. Не казваме ли: „Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете?“ В изповедта получаваме това опрощение от свещеника, а при св. Причастие получаваме го от Христос, Който е съединен с нас чрез Своето Тяло и Кръв. 

Опрощаването на греховете се дава с кръщението, изповедта и св. Причастие, но се случва само при действеното и съзнателно покаяние и разкаяние за греховете…

Тайнствата Кръщение, Изповед и Причастие ни предлагат опрощение, т.е. освобождаване от поробването на греха и ни дават възможност за пречистване, просветление и обожение. С покаянието в молитва, която казваме постоянно и внимателно, идва и очистването, просветлението и обожението, защото покаянието е нашата свобода и любов към Бога, чрез отхвърлянето на греха.

Непрестанната молитва: „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме“ означава непрекъснатото спомняне за греха и непрекъснатото търсене на прошка от Христос. 

Едно от духовните чеда на светия духовен старец Антоний, старец и на св. Порфирий, е запазило за нас централния фокус на живота на светеца, а именно покаянието. Любовта на светеца към покаянието личи от волята, която той е оставил на своите духовни чеда. 

Следващата история е свързана със светия старец Яков Цаликис. Някъде около 1983 г. отидох в светия манастир „Св. Давид“, защото почувствах нуждата да се изповядвам пред стареца Яков. Когато той прочете разрешителната молитва на изповедта ми каза: „Андрей, повечето хора идват в манастира без да са се покаяли. Разбира се, духовният отец трябва да извърши своята работа в изповедта, да помогне на вярващите да се покаят, след това да се изповядат и той да прочете разрешителната молитва над тях.

При св. Причастие обаче те сами по себе си, пред Христос трябва да скърбят и да се каят за сторените грехове.

Бог ми даде дара да видя онези, които идват за причастие без да се покайват, като черни, докато онези, които са се покаяли светят. И така, един път видях млад мъж, който излизаше напред в храма за св. Причастие и той бе напълно черен. Когато стигна чашата, си казах: „Якове, кой си ти, за да го съдиш?“ Съгреших и го причастих. Когато слагах лъжичката в устата му, видях искра, която напусна лъжичката и се върна в чашата. Онемях. Не беше се разкаял и не се и причасти! Бог ме научи, че без покаяние дори вярващите не трябва да пристъпват към св. Причастие. Нито свещеникът трябва да им позволи, ако знае, разбира се. Първата отговорност на духовните старци е да учат на покаяние и да дават тайнствата Изповед и Причастие само на онези, които се каят и са се покаяли„. 

Следва…

Автор: Андрей Христофору

Източнки: pemptousia.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Акция „Спаси икона“ подемат от Архиерейското наместничество в Ямбол

Акция „Спаси икона“ подемат от Архиерейското наместничество в Ямбол. Идеята е да се съхранят икони, ...