Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Както е известно, приснопаметният Сливенски митрополит Никодим Пиперов съставя „Типика“ (богослужебен устав) на Българската православна църква (С., 1980) въз основа на богослужебния устав на светата Велика Христова църква – Вселенската Константинополска патриаршия, съставен от Г. Виолакис (срв. с. 7 от българския „Типик“).
Според българския „Типик“, очевидно под влияние на цариградския, „Огласителното слово“ на св. Йоан Златоуст се чете накрая, преди отпуста на пасхалната св. Литургия (с. 456). Не е упоменато изрично кой чете словото (свещеник или четец).
Четенето на“Огласителното слово“ накрая на Литургията обаче е нововъведение на Виолакис, което обезсмисля дълбинното значение на това слово. Според всички древни и по-нови богослужебни устави (с изключение на уставите на Константин Протопсалт – 1838 и Георги Виолакис – 1888) словото се чете накрая на пасхалната утреня, след хвалитните и след изпяване на последното трикратно „Христос воскресе“. След прочитане на словото се изпява тропарът на свети Йоан Златоуст и започва Литургията. По същия начин се постъпва и със словата на свети Григорий Богослов, Теодор Студит и др. в някои от дните на Великия пост и на други големи господски и богородични празници.
Мястото в богослужението на словото на св. Йоан Златоуст се определя от неговата цел, която е да подготви вярващите за св. Литургия и за св. Причастие, към което те ще пристъпят. Самите вярващи участват активно при четенето му, повтаряйки в един глас след свещеника думите: „Огорчи се“ (отнася се до ада, срв. Ис. 14: 9) и „Възкръсна Христос“.
Най-вероятно словото е било преместено от неговото естествено място (на края на утренята) в края на Литургията, тъй като някога (ср. 19 век) пасхалното богослужение е започвало в неделя сутрин, съответно голяма част от вярващите все още не били дошли на службата.
Следователно естественото и уставно място на „Огласителното слово за Пасха“ на св. Йоан Златоуст е в края на пасхалната утреня, а не в края на Литургията.
(Срв. прот. Константинос Папаянис, Σύστημα Τυπικοῦ τῶν ἱερῶν ἀκολουθιῶν τοῦ ὅλου ἐνιαυτοῦ, ἐκδ. Ἀποστολικῆς Διακονίας τῆς Ἐκκλησίας τῆς Ἑλλάδος, Ἀθῆναι 2011, с. 657, бел. 1302.)
Автор: Александър Смочевски
