Начало / Uncategorized / Доц. Костадин Нушев: Светлата седмица се разглежда като благословено, свещено и радостно време

Доц. Костадин Нушев: Светлата седмица се разглежда като благословено, свещено и радостно време

Богословът доц. Костадин Нушев в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка със Светлата седмица.

– Доц. Нушев, от днес започва Светлата седмица. Защо е наречена така и какво е характерно за нея?

Светлата седмица в християнския църковен календар и в богослужението на Църквата е времето между Великден и Томина неделя. Нарича се Светла, защото от една страна в нея преобладава светлото, радостното, възкресното, пасхалното настроение, извършва се тържествено богослужение в християнските храмове. От друга страна в историята на древната Църква на Възкресение Христово са били извършвани кръщенията на готвещите се християни. Те са били обличани в бели дрехи, които са носили през тази седмица. Богосложението през цялата седмица, както и на Томина неделя, е почти идентично с това на Възкресение Христово. Цялата седмица се разглежда като един продължаващ празник, като благословено, свещено и радостно време.

–  Какво е характерно за всеки един ден от Светлата седмица?

– Характерното за тази седмица е, че тя символизира незалязващата светлина на 8-мия ден в Божието царство. Това показва разбирането на Църквата за обновената реалност, в която християните са въведени чрез Възкресението на Иисус Христос, въздигането на човешката природа, обновлението на духовния живот, както и навлизането в благодатна светлина на Божието царство. Това също е важно измерение на празничното настроение на Светлата седмица, което идва от богослуженията и възкресните песнопения. Всичко това създава едно светло и радостно настроение, а и самото богослужение преминава в нов празничен период. До Възкресение Христово богослужението протича в едно по-покайно настроение, възпроизвеждат се събитията от Страстната седмица.

От тази седмица в своето богослужение Църквата и християните, в своето радостно молитвено настроение, преминават към по-светли чувства на възхвала на Христовата победа над смъртта. Това се определя и от богослужебния устав, който регулира самото богослужение. Преминава се към т. нар. пентикостарен период, който обхваща богослуженията от Възкресение Христово, празниците от Великден до Възнесение и Петдесетница, които са особено тържествени като празници и като годишен период в календара на Църквата. Богослужението има винаги възкресен характер, защото в продължение на 40 дни до Възнесение Христово вярващите се поздравят с Христос Воскресе. Каквито и празници да има те винаги са в светлината на най-големия празник – Възкресение Христово. Възкресението придава тази допълнителна празничност, светлина, радост и тържествено настроение в храма и в душите на вярващите.

– Споменахте Томината неделя, Светлата седмица приключва с нея. Какво е посланието на този ден към всички вярващи? Кой е Св. Тома и какво разказва за него Светото писание?

– Св. Тома е един от 12-те апостоли, който с особена радост и вълнение преживява благата вест за Христовото Възкресение. В евангелския разказ, който чуваме в неделния ден, втория ден от Възкресение Христово, разбираме, че Тома е отсъствал при първото явяване на Христос пред апостолите. Когато другите апостоли му разказват, че са видели възкръсналия Господ той казва, че докато не види раните от гвоздеите по ръцете и нозете на Спасителя и не сложи ръката си в раната на ребрата му, няма да повярва в разказа.

На Томина неделя Църквата ни припомня следващото събитие, следващия разказ за второто явяване на възкръсналия Христос пред апостолите, когато присъства и св. Тома. Тогава Спасителят се обръща към него и му казва да дойде и види раните му, да сложи ръката си в раната на ребрата му. Призовава го да бъде вярващ, а не съмняващ се и невярващ. В този момент св. Тома разбира, че специално заради него Спасителят е откликнал на желанието му да се увери във възкресението чрез сетивното възприятие. Тома изповядва своята вяра в благодарност и преклонение пред Спасителя. Христос му казва, че е повярвал, защото го е видял, а блажени са тези, които са повярвали без да са го видели.

Това е и общото послание и за вярата на християните, че понякога Бог, както на св. апостол Тома, може да даде някакво уверение, да откликне на нуждата ни да имаме някакво сетивно възприятие за подсилване на вярата ни. Но, самата вяра, като вяра в невидимото, като една увереност, е по-силна от сетивното възприятие, затова и носи блаженство в душите на християните. По-достойно и блажено за християните е да имат силна вяра и да се уповават на Бога, без да се опитват непременно и задължително да търсят някакви сетивни възприятия на вярата си. Вярата е виждане на невидимото. Тя е духовна сила, чрез която се обръщаме към Бог и надмогваме сетивния и видим свят.

Общото послание към вярващите е, че трябва да бъдат уверени в Христовото Възкресение, което е в основата на християнската вяра. Да не изпадат в моментни състояния на слабост, малодушие, колебания, в които е попаднал апостол Тома. Затова и в народната традиция е останал изразът Тома неверни.

Пожелавам на всички българи светли и радостни великденски празници. През Светлата седмица да получим вътрешно удовлетворение и утешение от изпитанията и трудностите през последната година, свързана с епидемията и ограниченията. С Божията помощ да се освободим в душите си от страховете и притесненията, чрез силата на вярата и упованието в Божията милост, благословение за целия ни народ.

Интервюто води Мариела Чепелова. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Стенописи от 10 век смайват с изящество и цветове в Боянската църква

Ако чужденец пита софиянци кои забележителности да посети в София сред препоръките неизменно е уникалната ...