Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
До разжареното огнище бяха наредени грънци с бои, а на веригата висеше черен котел, пълен с вода. Вуйна донесе от зимника две кошници яйца и ги сложи пред баба, която седеше на трикрако столче. Дядо бе приклекнал до огнището и сбутваше главните. Баба почна да брои яйцата.Като преброи до триста, дядо се обади:
– Е, стига толкова. Догодина Господ да наспори повече!
– Хайде сега да измием яйцата едно по едно! -рече баба.
Вуйна сложи котли с вода, донесе кърпи и сама седна до нас да мие яйца. Приказвахме, смяхме се, избирахме кое яйце ще бъде най-якото.
Вуйна донесе прясна вода, изплакна яйцата и заедно с баба почнаха да ги турят в черния котел, гдето стипцосаната вода вече кипеше.
Скоро тепсиите се напълниха с чисти сварени яйца. Баба запали свещ и се прекръсти три пъти.
– Дай, Боже, догодина пак да срещаме червено яйце!
– Амин! – отговори й вуйна, прекръсти се, взе от баба запалената свещ, отиде в одаята и запали кандилото.
– Сега, деца, излизайте навън, че ще боядисват яйцата! – покани ни баба.
– Нека погледаме, бабо! – замолихме – Ако гледате, няма да бъдат благосклонни яйцата.
Дядо се надигна.
– Хайде, всяка работа не е за деца! – рече твърдо той, като излизаше навън.
Вратата се затвори след нас. Вкъщи останаха да вапсат яйцата баба и вуйна. Излязохме на пътя, играхме, тичахме, ходихме до кладенеца. Пролетното слънце припичаше. Няколко бели облачета се биеха над планината. Откъм реката се носеше мирис на цъфнали върби. Когато влязохме в двора и видяхме къщната врата отворена, юрнахме се с викове, кой по-напред да стигне. 0коло огнището в тепсии блестяха вапсаните яйца.
– Не пипайте, аз ще ви дам! – рече баба. Тя взе едно яйце от паницата, което първо е боядисано, и потри с него лицето на Дика.
– Да си бял и червен като това яйце!
С тая благословия тя потри лицата на всички деца и подаде яйцето на буйна да го сложи пред иконата. Като се прекръствахме и й целувахме ръка, тя даде всекиму по едно червено яйце с поръка:
– Да го пазите, за да срещнете с него Христовия празник, чувате ли?
Излязохме на двора, радвахме се, любувахме се на бабиния подарък. Само аз не бях доволен – моето яйце беше дребно и не беше начервено добре, но от гордост и от срам не се оплаках никому.
На другия ден – Великия петък, – когато се прибирахме с Дика рано привечер от гората, само дядо си беше вкъщи – седеше на чардака. Баба и вуйна с по-малките деца бяха още на черква. Дико влезе в килера да тършува за хляб, а аз се вмъкнах в одаята. Когато видях хубавото червено яйце на иконостаса, без много да му мисля, аз го взех и на мястото му оставих своето, което носех в пазвата за здраве, както баба ни беше заръчала.Събрани вечерта около софрата, другите приказваха, а аз и Дико,изморени и изгладнели, сладко сърбахме бобената чорба.
– Какво сте се умълчали като в черква? – рече ни вуйчо, който друг път ни мъмреше, че много сме приказвали.
– Защо ли? – намеси се баба. – Тия поразници са взели Божието червено яйце от иконостаса. Сложили са друго. Мислили са, че не ще позная. Грехота е, деца! Който го е взел, Бог ще го накаже.
Още не изрекла последната си дума, сякаш се снизих, устата ми се схвана, залъкът заседна на гърлото, усещах, че бузите ми пламтяха. Дико почна да се оправдава, а аз – гузен, не смеех да погледна никого в очите. Спяхме с Дико под една черга. Той заспа, щом се сви до мене. Но мене не ме хващаше сън – бях дълбоко потресен от своята постъпка. Някакъв камък тежеше на гърдите ми. Задушаваше ме, потях се от Вътрешен огън, Въртях се, пъшках от мъка. Сутринта станах последен. Нито ми се ядеше, нито ми се играеше.
– Бе, синко, ти си болен, я върви да си легнеш! -рече ми баба и ме заведе в одаята. Цял ден лежах под чергата. Влизаха, излизаха,приказваха, но аз се правех на заспал. Не ме викаха на обяд. Но тъкмо тогава аз извардих време да стана, да отида при иконостаса, да взема своето яйце и да оставя откраднатото. Вечерта баба накара децата да си легнат по-рано.
– Щом забият среднощ камбаните, ще ви събудя – уверяваше ги тя.
– Ама Цака ще събудиш ли? – запита я Дико, който се мушкаше под чергата до мене.
– И него ще събудя. Той е вече здрав. Прекръстете се и лягайте!
Разбрах, че тя бе видяла на иконостаса Божието яйце, но още по-уверен бях, че тя знаеше кой го бе взел. Ако беше хокала с укорни думи, не знам дали тъй много бих се срамувал, какъвто срам изпитвах от пълното с обич и милост сърце на баба.
http://pravoslavno-hristianche.hit.bg
