Писмо 1 може да прочетете тук.
Писмо 2 може да прочетете тук.
Тия седенки са великолепно средство за апостолска работа. Ето как могат да се устроят те. В енорията ти, безспорно, има и заможни хора с по-широки къщи. В някой зимен ден иди у някой такъв свой енориаш, и в разговори улови случай и запитай, как прекарват дългите зимни нощи, не се ли събират със съседите, за да поработят и на разговор, не биха ли приели и теб някой път на тия седенки, за да им прочетеш нещо интересно, да поговориш за полезни неща.
Бъди уверен, че предложението ти ще приемат с възторг. Като те съветвам да приемеш, о, любезни събрате, тоя род просвета, мисълта ми е следната: в нашата книжнина, която се предлага на пазара, липсва благочестиво четиво. А нашите християни са абсолютно потребни примери на висок християнски живот.
А главната ми цел е: да бъдеш колкото е възможно по-често в съприкосновение с дома на християните си. Всячески се старай да станеш необходим за всяка къща. От всеки разговор с тебе, енориашите ти ще извличат полза за душите си. И като помолиш домакините да назначат вечер, в която ще поканят у дома си, колкото е възможно повече съседи, вземи съпругата си и идете на седенката. Вземи със себе си за прочит някое животоописание на Божи угодник, например „Алексий, човек Божий“, „Св. мъченица Евдокия“, „Чудото със седемте момци в Ефес“, „Варлаам и Йоасаф – индийски просветители“, „Св. мъченик Александър Въглищарът“, „Животът и смъртта на св. Андрей Стратилат“, „Чудесните случки на св. Александра“, „Смирени роман Сладкопевец“, „Преподобни Моисей Мурин“ и др.
Хиляди въпроси могат да възникнат около прочетеното. На тебе се дава щастлива възможност да пръснеш евангелска светлина в занемарените души на твоите енориаши, да ги трогнеш, да ги преродиш.
Вземи мерки щото първата седенка да излезе напълно сполучлива, защото от това ще зависи, дали ще се състоят и други, или не. Ще видиш колко настойчиво ще начене да те моли всяка християнка а удостоиш и нейния дом с душеполезна беседа.
Обаче аз, като те съветвам да избираш за тия седенки домовете на по-заможните си християни, имам това предвид: Уреждането на една седенка, освен че иска по-широко помещение, но е и свързано и с разноски. Стар български обичай е гостите да бъдат почерпени. Някъде слагат самовара с чай и цял ред закуски. Някъде поднасят кафе, а след това начукват орехи, нарязват портокали и т.н. Ти, драги братко, не си в положение да отмениш този прадедски обичай. Затова не трябва да мъмриш, че се правят разноски: ще обидиш домохазяите.
Ами гледай да използваш съревнованието между хазайките. Защото жените са амбициозни: всяка от участващите на седенката жени ще иска и у нейния дом да се устрои седенка, за да видят хората, що може и тя да поднесе на гостите. По този начин ще имаш повече седенки и ще свършиш по-голяма Христова работа.
Междувременно трябва да устроиш и една седенка и у своя дом. Даже не би било зле да започнеш с нея. От първите седенки ще се определит характерът на последващите. Още от първите на тебе ще се задават толкова много въпроси , че ще бъдеш в състояние да отговориш на всички. Затова ще поискаш време на някои да отговориш в следващата седянка.
Автор: свещеноиконом Атанас П. Маджаров
Църковен вестник 1928 г.
Снимка: pixabay.com