Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Страстната седмица е най-тежката седмица в годината. В какво се крие нейната тежест? Вероятно не е само в строгия пост и ежедневните служби – всичко това може да бъде сладко и леко за християнина.
Трудността е в друго. В тези дни Църквата ни призовава да изживеем Страстите Христови заедно с Него. В своите книги св. Теофан Затворник дори използва фразата „състрадание с Христос“. Всеки православен човек трябва по някакъв начин да споделя страданията Христови по това време, също да участва и да изживее Неговото Възкресение на Пасха – и това е може би основната тежест на Страстната седмица.
Как можем да станем състрадателни с Господ? Като страдаме за Него, казват светите отци. Това означава необикновен аскетичен подвиг – строг пост, бдение, продължителна молитва, размисъл върху Страстите Христови. Но очевидно това не е всичко. Да кажем, че човек се труди, колкото може, опитвайки се да мисли за Господа и горещо молейки се. Но все пак остава чувството за недостатъчност – в края на краищата разпънат е Христос, а не аз и е невъзможно да почувствам всичко, което Той е почувствал. И това носи разбирането, че тайната на Кръста е позната през целия живот, а не през петте дни от Велики понеделник до Разпети петък. За да бъдем с Христос на Голгота и да възкръснем с Него, трябва да бъдем с Него винаги, във всеки момент от живота си. Ако съм прекарал цялата година, живеейки според собствената си воля и желания, тогава без значение какъв подвиг направя през тези предпасхални дни, няма да мога внезапно да бъда състрадателен с Христос. Цялата тайнственост и целият смисъл на християнството се съдържат в Страстната седмица и е глупаво да се мисли, че дълбочината на този океан ще бъде разкрита на някой, който едва е потопил краката си на брега, внезапно решавайки „строго да пости“ преди Пасха.
И точно това е бремето на Страстната седмица – ние изведнъж разбираме колко тънък е слоят на нашето християнство, колко повърхностен и незначителен е нашият „християнски опит“. За да изпитаме Страстите Христови в дълбините на сърцето си, трябва да можем да влезем в сърцето си, да познаем живота на сърцето. Цялото ни внимание обаче е в света, няма концентрация на ума и сетивата в душата ни. Христос не живее в сърцата ни, защото ние не живеем там.
В тези дни ние наистина сме ужасени от живота си. Осъзнаваме, че обичайното ни оживено ежедневие, с неговите редки споменавания за Господ, по същество е безбожно. Жаждата на плътта, похотта на очите и гордостта (1Йоан 2:16), изпълват чашата на нашия живот до ръба. Ето защо Божественият страдалец трябваше да отиде на Кръста – защото милиарди хора са живели, живеят и ще живеят безбожно. И няма да можем да променим нищо освен собственото си същество. Но дори тук практически няма промяна – това е трагедията. Един грешен човек се променя изключително бавно – милиметър движение за пет години в Църквата. След десет години осъзнаваме, че не е имало движение, че през това време просто сме разгледали по-добре какво има в нас, какви чудовища пълзят наоколо.
Страстната седмица ни помага да разберем, че Христос трябва да бъде разпнат, защото сме непоправими. Тук остава само да плачем с вътрешни сълзи и да кажем заедно с думите на Божествената служба: „Слава на Твоите Страдания, Христе; Пред Твоя Кръст ние се покланяме, Учителю, и Твоето свято Възкресение, славим”. Остава да стоим мислено при Разпятието – и това също е ужасно, защото Невинният виси на Кръста и страда за нас, грешните. Ако някой беше убит за нашите грехове в обикновения живот, няма ли да е трудно да наблюдаваме страданието му, да го гледаме в очите? Божественият страдалец е измъчван за греховете на всички – включително и за моите прегрешения, които съм извършил, извършвам и ще извърша. Следователно е тежко, трудно и непоносимо да се мисли за Кръста.
Страстната седмица е присъдата преди Съда, среща с Бог преди Второто пришествие. Това е и среща с греховната отпуснатост на нашите души и безсилието ни да променим себе си. И всичко това би било невъзможно да се понесе, ако не беше предстоящото Възкресение Христово. Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги! (Пс. 43:24). Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! (Пс. 3: 7). Да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят. (Пс. 67: 1). Тези стихове от месианските псалми ни насърчават, а тяхното значение и надежда се превръщат в утеха и опора в тежките дни на Великата и Страстна седмица – най-трудните дни през цялата година.
Автор: Сергей Комаров
Източник: orthochristian.com
