Начало / Uncategorized / Страстната седмица – Съдът преди Страшния съд

Страстната седмица – Съдът преди Страшния съд

Страстната седмица е най-тежката седмица в годината. В какво се крие нейната тежест? Вероятно не е само в строгия пост и ежедневните служби – всичко това може да бъде сладко и леко за християнина.

Трудността е в друго. В тези дни Църквата ни призовава да изживеем Страстите Христови заедно с Него. В своите книги св. Теофан Затворник дори използва фразата „състрадание с Христос“. Всеки православен човек трябва по някакъв начин да споделя страданията Христови по това време, също да участва и да изживее Неговото Възкресение на Пасха – и това е може би основната тежест на Страстната седмица.

Как можем да станем състрадателни с Господ? Като страдаме за Него, казват светите отци. Това означава необикновен аскетичен подвиг – строг пост, бдение, продължителна молитва, размисъл върху Страстите Христови. Но очевидно това не е всичко. Да кажем, че човек се труди, колкото може, опитвайки се да мисли за Господа и горещо молейки се. Но все пак остава чувството за недостатъчност – в края на краищата разпънат е Христос, а не аз и е невъзможно да почувствам всичко, което Той е почувствал. И това носи разбирането, че тайната на Кръста е позната през целия ​​живот, а не през петте дни от Велики понеделник до Разпети петък. За да бъдем с Христос на Голгота и да възкръснем с Него, трябва да бъдем с Него винаги, във всеки момент от живота си. Ако съм прекарал цялата година, живеейки според собствената си воля и желания, тогава без значение какъв подвиг направя през тези предпасхални дни, няма да мога внезапно да бъда състрадателен с Христос. Цялата тайнственост и целият смисъл на християнството се съдържат в Страстната седмица и е глупаво да се мисли, че дълбочината на този океан ще бъде разкрита на някой, който едва е потопил краката си на брега, внезапно решавайки „строго да пости“ преди Пасха.

И точно това е бремето на Страстната седмица – ние изведнъж разбираме колко тънък е слоят на нашето християнство, колко повърхностен и незначителен е нашият „християнски опит“. За да изпитаме Страстите Христови в дълбините на сърцето си, трябва да можем да влезем в сърцето си, да познаем живота на сърцето. Цялото ни внимание обаче е в света, няма концентрация на ума и сетивата в душата ни. Христос не живее в сърцата ни, защото ние не живеем там.

В тези дни ние наистина сме ужасени от живота си. Осъзнаваме, че обичайното ни оживено ежедневие, с неговите редки споменавания за Господ, по същество е безбожно. Жаждата на плътта, похотта на очите и гордостта (1Йоан 2:16), изпълват чашата на нашия живот до ръба. Ето защо Божественият страдалец трябваше да отиде на Кръста – защото милиарди хора са живели, живеят и ще живеят безбожно. И няма да можем да променим нищо освен собственото си същество. Но дори тук практически няма промяна – това е трагедията. Един грешен човек се променя изключително бавно – милиметър движение за пет години в Църквата. След десет години осъзнаваме, че не е имало движение, че през това време просто сме разгледали по-добре какво има в нас, какви чудовища пълзят наоколо. 

Страстната седмица ни помага да разберем, че Христос трябва да бъде разпнат, защото сме непоправими. Тук остава само да плачем с вътрешни сълзи и да кажем заедно с думите на Божествената служба: „Слава на Твоите Страдания, Христе; Пред Твоя Кръст ние се покланяме, Учителю, и Твоето свято Възкресение, славим”. Остава да стоим мислено при Разпятието – и това също е ужасно, защото Невинният виси на Кръста и страда за нас, грешните. Ако някой беше убит за нашите грехове в обикновения живот, няма ли да е трудно да наблюдаваме страданието му, да го гледаме в очите? Божественият страдалец е измъчван за греховете на всички – включително и за моите прегрешения, които съм извършил, извършвам и ще извърша. Следователно е тежко, трудно и непоносимо да се мисли за Кръста.

Страстната седмица е присъдата преди Съда, среща с Бог преди Второто пришествие. Това е и среща с греховната отпуснатост на нашите души и безсилието ни да променим себе си. И всичко това би било невъзможно да се понесе, ако не беше предстоящото Възкресение Христово. Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги! (Пс. 43:24). Стани, Господи! спаси ме, Боже мой!  (Пс. 3: 7). Да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят. (Пс. 67: 1). Тези стихове от месианските псалми ни насърчават, а тяхното значение и надежда се превръщат в утеха и опора в тежките дни на Великата и Страстна седмица – най-трудните дни през цялата година.

Автор: Сергей Комаров

Източник: orthochristian.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Завършва строежът на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир

Завършва изграждането на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир, започната през 2007 ...