Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Днес е Връбница. Пролетта нахлу през отворения прозорец в стаята ми и рече:
– Добро утро, сънено момче!
Станах и погледнах навън. В градината се пукат пъпките на плодните дървета. Тръгнали са пъргавите пчели да събират мед. Те се набират в чашките на белите цветове и смучат.
– Чурулик, чурулик, чурулик! – пеят птичките вновите си гнезда.
Вчера учителят ни каза:
– Деца, иска ли някой да дойде с мене доле, на воденицата? Старият свещеник ме помоли да накършим върбови клончета за черквата „Света Марина“. Трябват му за Връбница.
– Всички ще дойдем! – извикахме ние.
Подир пладне слязохме на дядовата Мокрева воденица. Тя неуморно трака и бучи. Мели великденско брашно. Нахълтахме в зеления върбалак. Накършихме по цяло снопче върбови клонки. Учителят издяла една бърбова пищялка и записука като ново пиле. Като се върнахме в града, натрупахме пред олтара цяла грамада зеленина.
Как весело бие черковната камбана! На тоя ден синеокият Спасител на човечеството е влязъл в Йерусалим, яхнал на ослица. Улиците, по които е минал Христос, са били затрупани с цветя.
Баба донесе едно благословено в черква върбово клонче. Сложи го пред иконата – за здраве.
Едно птиче кацна срещу отворения прозорец и запя:
– Чурулик, чурулик, чурулик!
