Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Писмо 1 може да прочетете тук.
Прелюбезни братко, като ти казвам да не взимаш със себе си чантата с требника и епитрахила при посещенията си в енорията, целта ми е: да не дадеш на посетените домакини повод да мислят, че ти отиваш с намерение да ги накараш да си отслужат някаква треба. Пази се като от огън, да дадеш основание да се помисли, че ти вършиш посещенията си с користна цел.
Ако ли някой от посетените пожелае да му се отслужи някоя треба (да се помолиш за здравето на някой болен, или да извършиш водосвет, каквито случаи ще ти се появят много), нищо не ти пречи да помолиш домакините да изпратят някое дете до църква и ти донесе чантата.
Ако ти остане време, посети в същия ден и друг дом. Гледай изпърво да посетиш по-бедните си енориаши. Това за тях ще бъде голяма чест, па и няма да дадеш повод да се мисли, че ти удостояваш със своите посещения само богатите.
Кога чуеш, че някой твой енориаш се е поболял, не чакай да те повикат, а намери време и посети болния. Не можеш да си представиш колко голяма ще бъде неговата и на домашните му радост. Като влезеш в дома на болника, най-първо окуражи страдащия, като го увериш, че си дошъл нарочно да го видиш и да го успокоиш да не се бои, но да има вяра в милостта Божия. Утеши човека, като му кажеш: „Често ние хората, увлечени от житейските грижи и лутаници, забравяме за нуждите на душата, за Бога и за Неговия закон. Бог понякога ни хвърля на легло, за да отвлече мисълта ни към друга посока. Сам ти ще признаеш , че като лежиш на постелята, често се замисляш за неща, за които по-рано много рядко ти е идвало на ум: за целта и смисъла на живота, за великата цена на здравето, за живота отвъд гроба и пр. и пр. Повикай лекар да те види, но не забравяй и Небесния Лекар. Който е всемогъщ: моли Му се и ти, и домашните ти да Му се молят с крепка и топла вяра. Разкай се за сторените грехове и помъчи се да поправиш последиците им“.
Ако посетеният е зле болен и виждаш, че ще умре, приготви го за тоя час, като му заговориш за живота отвъд гроба. Кажи му: „Драги братко, ти си тежко болен: приготви мисълта си и сърцето си за часа на смъртта. Помни, че смъртта не е умиране: зад гроба има вечен живот. Това ни свидетелства сам Иисус Христос, нашият Спасител. И не е толкова важно, че ще умрем, а това: що ще занесем със себе си пред престола на Всевишния и как ще отговаряме пред страшния Божи съд. Затова, помъчи се да простиш на ония, които са те обидили и огорчили, и поискай прошка от всички, които ти си наскърбил, като ги повикаш при леглото си. Разпореди се с името си докле още мисълта ти е бистра, като не забравяш бедните и нуждите на Св. Църква. Приготви се за последния час, като се покаеш и се причастиш със Св. Тайни“.
***
Ако чуеш, о, събрате, че в някоя къща сговорът между съпруга и съпругата, или между родители и деца е нарушен – иди – не се лени! И постарай се да внесеш мира Христов в тоя дом. Като влезеш, кажи: „Прощавайте, че ида у вас без предизвестие, но чух нещо, та ми стана много мъчно и дойдох да видя, дали е истина“.
Ако ти се потвърси, че слухът е верен, поискай да узнаеш причините на раздора и се потруди да помириш скараните. Случаите могат да бъдат най-различни и ти ще трябва, като се помолиш още у дома си, или в църква Богу, за да те вразуми – да намериш начин и думи да уговориш скараните към помирение.
Не е зле да кажеш: „Аз не мога да се примиря с мисълта, че в енорията ми има несговорчиви съпрузи или синове и дъщери. Вие давате лош пример на съседите си и разваляте цяялата ми енория“.
***
Както казах, драги братко, ще срещнеш различни семейни несгоди и нестроения. Ти най-първо узнай техните причини, защото те именно са от различен род. Ако видиш някъде, че майката иска да устрои дома си благоприлично и с всичко необходимо, каквото подобава за положението и състоянието на семейството, а бащата е скъперник, та дори храната му се свиди и по тая причина се пораждат между съпрузите караници, ти посъветвай бащата и кажи: „Богатството е дар Божи, но трябва разумно да се ползваме от него. То е полезно, докато ни е подчинено. Пази Боже да ни стане то господар! Помни, че заможният човек, според духът на Св. Евангелие, е ковчежник на ближните си. Бог дава някому богатство, за да го разумно управлява и преумножава, та да послужи с него на другите. Считай, че богатството ти принадлежи Богу, а ти си само управител. Прочее, не бива само да му се любуваш, а да се не ползваш от него нито ти, нито домашните ти, нито бедните. Как може да имаш състояние, а да държиш дома си и децата си в нищета и глад? Преди всичко трябва да помогнеш на жена си, на рожбите си. Това е и твое право, и твой дълг. Скъперникът е безплодна смоковницаи става посмешище на хората. Уреди дома си и домашните си според положението си, па и бедните и нуждите на Църквата не забравяй! Жена ти с право ти се сърди: тя иска справедливо нещо. Най-скъпото нещо в един дом е любовта и сговорът. От теб зависи да зацарят те и във вашия дом…“
***
Или ще връхлетиш, драги брате, на дом, където е възцарил несговор, благодарение на това, че мъжът се опива и, вследствие на това, пропилява имота си. На такъв съпруг кажи:
„Кой ти е дал право да разхищаваш Божието достояние? То ти е дадено, за да служиш с него Богу, с чието благословение го имаш. А ти кому служиш? – На дявола – страшния враг на човешкия род. Съвестта ти ще те гризе и ще те дращи с железни нокти, като видиш утре децата си, голи и гладни, на улицата… Опомни се, докле е време, и не ставай роб на гибелната страст! Ти си човека: не замърсявай Божия образ, който е вложен в тебе…“
***
Хиляди могат да бъдат причините за семейни раздори, на които ти ще се натъкнеш, и аз не мога да ти ги изброя. Но ти ще знаеш и ще съумееш да се справиш с тях, ако наблюдаваш живота вестранно, ако се проникнеш от духа на Божието учение и, най-главно, ако предварително горещо се помолиш Богу да те подкрепи в твоята апостолска работа.
Ако добиеш, драги събрате, сведение, че в енорията ти са се промъкнали незаконносъжителстващи, постъпи така: Посети дома им и на когото намериш – мъжа или жената – кажи, че си се научил за тяхното преместване в тази махала (или в село), та си дошъл да ги видиш като свещеник в тая енория и да ги запишеш в списъка на енориашите си. След това разпитай ги, откъде са родом, откъде идат, имат ли деца, венчани ли са и пр. Ако кажат, че са венчани кажи: „Моля, покажете ми венчалните си свидетелства, защото трябва да впиша номерата им в регистъра си“. И понеже, като незаконносъжителстващи, нямат венчални свидетелства, волю-неволю ще признаят, че не са венчани. Тогава изследвай положението им и, ако видиш, че няма пречки за венчанието им, накарай ги да си доставят документи и ги венчай, без да претендираш за възнаграждение за себе си…
Автор: свещеноиконом Атанас П. Маджаров
Църковен вестник 1928 г.
Текстът се публикува със съкращения.
Снимка: pixabay.com
