Начало / Uncategorized / Има ли бъдеще семейството?

Има ли бъдеще семейството?

Размисли върху семейните ценности в европейското общество на о. Анатолий Бабюк, свещенослужител в храма “Св. Александър Невски”, гр. Ротердам, Нидерландия из предаването “МОНОЛОГ”.

Семейството – това е основата на мирозданието. Според Православието Господ е създал семейството в лицето на три ипостаса – мъж, жена и дете. Доколкото разбирам, това ще продължава да е така до края на вековете. Трудно ми е да си представя, че другите възможни варианти, които опитва да наложи съвременното общество, ще се задържат за дълго. Те разрушават душата на човек. Защо го казвам? Защото за съжаление имам възможността да наблюдавам как тези деца, които растат извън семейната среда дори в Европа, в едно европейско общество, не умеят да общуват. Доста често се случва, че те страдат от така нареченото заболяване “кибернетична зависимост”.

Децата израстват в стаите си, сами с компютъра, наред с всички онези капани, които са заложени в тях от едни много умни хора.

На 30 години детето все още живее с родителите си, за семейство дори не се замисля, просто не умее. Не знае що е това, не е научено от родителите си. Днес, в съвременното европейско общество, се обсъжда така наречения въпрос за “50-вариантно семейство”. Какво се разбира под това: разглеждат се всички възможни отношения между мъжа и жената, включително и в контекста на сексуалните малцинства. В Европа това постепенно се насажда в съзнанието чрез интересни филми, анимации и разни програми в интернет. И така, когато някой каже, че съществуват 50 вида семейни отношения, никой не тръгва да го отрича.

Имам едни познати – хомосексуална двойка, вече са осиновили две момчета. Към този въпрос Правителството се отнася съвсем спокойно. Самите те са много богати хора и разбира се плащат за това. По спомен едното дете е от китайски произход, другото – от руски. А и според европейските закони, които от доста време се прилагат, подобни неща вече не са трудни. Не е трудно да се отнемат децата на едно семейство и да се дадат на друго. И ако обърнем внимание на онзи дял от холандското общество, заемащ ключови позиции било то в шоу-бизнеса, било то в телевизията, че дори в правителството, ще забележим, че се състои от именно такива хора. Самите те представляват членове на подобни съобщества, или са са известни с особената си търпимост и подкрепа към тези програми, тези отношения, тези тенденции и тези нови “форми” на човешко семейство. Това е много странно, наистина странно.

Когато ти се налага да говориш с такива хора, им задаваш въпроса – “Ами кой ще продължи рода?”. Те не могат да отговорят на този въпрос, но пък отвръщат с “Ама знаете ли какви мили хора са! Всички са толкова талантливи, такива едни творчески личности! И те имат право на живот!”. В контекста на холандското общество, всички тези разюздани социални отношения са основно съсредоточени в големите градове. Провинциална Холандия изглежда по съвсем различен начин. Със съпругата ми живеем в провинцията, в едно малко градче с около 13 000 души. И до днес местните жители са вярващи и виждаме как тези хора живеят. Там не става и дума за алтернативни форми на отношения, не съществуват идеи за различни семейни варианти.

Гледаме и съседите ни – протестанти, семейство с 8 деца и всяка събота и неделя редовно си ходят на служба с дечицата. Момченцата са облечени като момченца, момиченцата – като момиченца. Даже понякога си говорим, че приличат досущ на децата от дореволюционната епоха в Русия. Нали се сещате – като погледнете снимка на царското семейство с Царевич Алексей, ето такива едни дрешки. И това те кара да изпитваш една носталгия по онези отминали времена, които няма да се върнат.

Превод: Асен Андонов

За Ангел Карадаков

Виж още

Стенописи от 10 век смайват с изящество и цветове в Боянската църква

Ако чужденец пита софиянци кои забележителности да посети в София сред препоръките неизменно е уникалната ...