Начало / Uncategorized / Православната съпруга и майка – отвъд рамките на стереотипите

Православната съпруга и майка – отвъд рамките на стереотипите

Интервю от предаването “СлуЧАЙни истории” на дякон Борис Бахвалов и Вероника Сердю, служещ в манастира “Св. Елисавета” в Беларус.

“Православната майка и жена е длъжна да дава на света живот и красота, а не да се крие зад сиви дрехи и унили гримаси”, смята Вероника Сердюк (майка на пет деца, съпруга на настоятеля на храма “Св. Николай Японски” в Минск протойерей Павел Сердюк, и ръководител на Семеен и майчински център “Матуля”). Жената трябва да се уважава за това, че е майка. В това интервю разнищваме стереотипите и обсъждаме актуални теми на чашка чай.

Д: Здравейте, презвитеро!

П: Здравейте!

– Презвитера! Много се радвам, че се съгласихте да ми гостувата на чай. Днес имаме вкусни бисквити и бонбони направени собственоръчно. Като цяло днес искам да посветим епизода на разрушаването на някои стереотипи.

– Прекрасно, да действаме тогава.

– Що е това “православна майка” или съпруга?

– Ами православната майка или съпруга – това е жена, изповядваща Православието, която обича своя съпруг, опитва се да изпълнява Божиите заповеди и се старае да бъде щастлива в този живот и благодарна на Бога за него.

– А какво мислите за книгата “Домострой”? (Това е книга от 16в, написа в Русия с предписания, насочени към младото семейство, включва предписания за семейните и религиозните задължения на всеки член на семейството, бел. прев.).

– Посочете ми някого, който да е прочел “Домострой”. Вие чели ли сте го?

– Ами, не. Страх ме е да го започна.

– Тъй като по образование съм културолог, казах си: Какво толкова хулят тази книга?“. Ще взема да я прочета и останах впечатлена, че това е цяла енциклопедия на семейния живот – така както през 1970-те години се увличаха по „Енциклопедия на младото семейство“. И тази книга е била енциклопедията на младото семейство в онова време. Това, което много ми хареса, са някои от описаните съвети в „Домострой“ – все едно са съветите на английската кралица: с приятелките си говорете за рецепти и за времето; не обсъждайте с тях семейството. Прекрасен съвет! Какво му е лошото на този съвет? Това, което също ми хареса, е че мъжът носи много отговорности като глава на семейството. Не само, че е глава на цялото семейство, но и носи отговорност за всичко у дома. Ако сега се възвърнем към това бащинско попечение, тези отговорности, то, сигурна съм, много семейства биха били щастливи, много жени биха си отпочинали.

– На едно събиране ми разказаха за следния случай. У един приятел му дошъл друг на гости. Стояли си, пиели си чай или вино, при което домакинът казва – стой тук за малко, ще отида да измия чиниите. Когато се върнал, приятелят му го попитал – “Ама ти какво, да не би да помагаш на жена ти?!”. При което той отвърнал – “На жена ми няма нужда да помагам, тя си се справя отлично и сама. Просто в момента моята работа също е много отговорна – работата у дома”.

– В “Домострой” не е описано кой трябва да мие чиниите, или въобще кой за какво е ответствен, но трябва да осъзнаем, че времената се менят. Мъжът сега не развява брадвата, не му се налага всеки ден да сече дърва. Поради това може да раздели до някаква степен домашните задължения със съпругата си. Въпросът обаче се състои в това, че мъжът и жената са създадени малко или много по един различен начин. Мозъкът ни функционира различно. Доказано е, че всяка клетка носи различна информация, съответно свързана с мъжкия или женския организъм. Знаете, че на генетично ниво хромозомите биват X и Y. И това разбира се няма как да не влияе на възприятието ни на света и на това как си организираме нещата и въобще – как обмисляме проблемите и как подхождаме към кризисни моменти. Днес момичетата феминистки правят една съществена грешка. Те искат да бъдат не по-лоши от мъжете и да имат същите права, но не разбират, че ние няма как да бъдем еднакви в този свят. Да, ние сме равностойни, но различни. Това е безспорно. И до днес мъжете не раждат и, пази Боже, никога и не ще могат да раждат. Жената пък няма как да разсъждава като мъж.

НЯМАШ ПРАВО ДА НЕ БЪДЕШ КРАСИВА!

– Продължаваме да разрушаваме стереотипите. Следващият въпрос е свързан с общия вид на православната жена. Пребивава едно такова мнение, че жената трябва да носи дълга пола, никаква козметика, да бъде една унила. Ами красотата къде е?

– Ами аз не съм била свидетелка на такова нещо във Вашия манастир, точно обратното, при Вас всички се стараят да бъдат красиви. Ако на мен ще ми идват гости, се опитвам да покажа на всички какво означава истинската православна красота и поради това не мисля, че Вашата съпруга например страда от подобна сивота.

– Не.

– Но стереотипът идва от това, че жената се старае да бъде целомъдрена. Така си мисля. Често се случва, че по време на неофитския си период, християнката иска да изтрие предишния си живот на разюзданост и нещата се извъртат на 180 градуса. Казват си, “Сега ще се скрия зад сиви неща, а те ще ми помогнат да бъда по-бдителна, по-целомъдрена и никого няма да изкушавам с вида си”. Като обаче малко поживееш в Църквата и попиеш от църковната култура; ако дори успееш и от църковната история да понаучиш – например на Византия, там – откъдето сме приели Православието, ще разберем, че сиви платове не е имало. Точно обратното – всичко е било изключително красиво. На църква са се обличали по най-тържествения начин. Нека си представим една идеална ситуация, в която православната съпруга и жена си стои вкъщи и са ѝ се народили деца…

– Това си е доста сложно да си го представим в действителност. Но хайде да опитаме за миг…

– Ами, това е, към което външните хора си мислят, че Църквата призовава – жената да си стои вкъщи. Но трябва да проумеем, че домът за жената е нейното работно място. Поради това подобава да се облича така, както трябва на работното място, а именно – красиво. Хубави обувки, грим, прическа, красива рокля. Дечицата ти и съпругът ти те виждат единствено вкъщи. Нямаш право да не си красива за тях. Това все пак са хората, пред които носиш отговорност. От теб зависи какво ще е детството на децата ти и каква ще бъде съпругата до нейния мъж. Не мисля, че съществува православна жена, която би искала съпругът ѝ да се чувства като неудачник, понеже до него стои някаква дрипла. До една степен самочувствието на мъжа се изгражда върху образа на жената до него. Моите православни приятелки, особено многодетните, особено те – много обичат да се поддържат. Те живеят с разбирането, че, пази Боже, децата няма да спрат да се раждат, а животът им няма да се върне към нормалното ежедневие след майчинството. Поради това се стараят да живеят живота си по най-хубавия възможен начин.

– А позволено ли е на православната майка да посещава фитнеса?

– Даже смятам, че е необходимо. Това е един прекрасен начин за борба със следродовата депресия или пък начин да се покаже на децата, че не те са центърът на майчината вселена. Трябва да осъзнаем, че децата не са центърът в живота на родителите. Да, те са дар от взаимната любов, да, те са една от целите на брака – продължаването на рода, да, трябва да им се създадат едни хубави условия за живот… Но от духовна и психическа гледна точка е особено важно за възпитанието на децата да видят какво представлява майката в обществото, че сама по себе си майката си има своя личен живот, даже ако трябва да е посредством фитнеса. Пък и като цяло той е добре за здравето. Поради това познавам не малко презвитери, които се занимават с някакъв спорт.

– Това никак не беше провокиращ въпрос.

БАБИНДЕН

– Да ражда или не – това май никак не е мъжки въпрос.

– Че как да не е? Авраам роди Исаак, Исаак роди Яков…

– Аз съм си ги говорил с моята презвитера и същото сме обсъджали, при което тя ми казва – “И Мария роди Иисуса”.

– Да, но…

– И така моята аргументация отива на пух и прах, просто нямам възможност да добавя нищо.

– Ами това е свръхестествено раждане. Но за всяка една от нас Тя винаги чува този въпрос и винаги отговаря в сърцето Си “Да бъде според думата ти”. Приемаме живота всеки път, приемаме решение. Всяка жена.

– В онези времена в еврейските общности всяка жена е усещала, че може именно тя да е избраницата.

– Да, и поради това във вехтозаветните традиции е било невъзможно човек да пребивава в безбрачие. Както казва Василий Розинов – цялата Библия се върти около децата. Да, разбираме, че става дума за Богомладенеца Иисус, но, ако се вгледаме във вехтозаветната традиция – тя е изцяло насочена към семейството и неговата защита. Разбира се ние, като Църква, сме възприели тази грижа за семейството и никой не е отменял заповедите, върху които е изградено то – “…плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте)” (Битие 9:1). Онези, които смятат, че децата ще им пречат… Ами мога да ви говоря от личен опит. Единствено след като родих, осъзнах себе си като личност и научих на какво съм способна. След раждането аз разбрах какво искам от живота, какво искам да постигна. Поради това много жени правят грешката, като си мислят “Ще отложа раждането на деца за по-натам, докато не постигна нещо” – например в кариерно отношение. Но всъщност децата не пречат на това.

– В началото искат да постигнат успех, да се издигнат в кариерен план, да имат много пари, цял шкаф модерни обувки. Колко сложно е въобще за едно младо момиче да се ориентира в тази светска суета.

– Ами аз бих казала, че ако момичето не вярва в Бога, нищо не би я убедило да роди, дори и гръмки фрази от рода “беларуската нация ще изчезне, ако не родиш поне три деца”, насочени към проблема на демографската криза.

– А можете ли да ни разкажете малко за организацията “Матуля” (Маминка).

– Да. Организацията ни представлява център за подкрепа на майчинството. Нарекохме я с прекрасната беларуска дума “матуля” – маминка. Започнахме преди 8 години. Всичко започна със съвместните събирания за молитва на младите майки. Събирахме се в домашната църква – у дома, където четяхме Библията. Често беше трудно да присъстваме на богослуженията, тъй като имахме малки деца. Поради това го правихме у дома. И започнахме да се молим не само за родените, но и за неродените деца и групата ни се превърнахме в група, подкрепяща живота през всичките му етапи – от естественото зачатие, до естествената смърт. Това включва защита не само срещу абортите, но и евтаназията, както и помощ на майки в кризисни ситуации. Поради това разполагаме и с приют, където майките и бременните жени могат да намерят подслон. Освен това имаме и склад с детски вещи, както и юрист, който дава консултации на специално разкрита гореща линия. Предлагаме още и много други видове помощи, включително и психологическа. Съвместно с беларуското правителство предоставяме така наречената “предабортна консултация”.

– Да разбирам, че консултирате и помагате на майки и в следродова депресия.

– Да, това си е един цял отделен дял, включващ най-различни помощи, които не се ограничават до държавните.

– Ами мъжете?

– Мъжете? Ами и те се обръщат към нас, но обикновено мъжете се стараят да се държат до последно. Предпочитат някак по-традиционни методи за снемане на стреса пред посещенията на психолог. Много мъже споделят със свещеника по време на изповед, но често свещениците се обръщат към нас, когато видят, че ситуацията ескалира и когато сметнат за необходимо намесата на психолози и юристи.

– Много е хубаво,че споменавате всичко това, тъй като това не са просто някакви капризи…

– Ами това не са капризи, това са психофизиологични изменения, за които трябва да знаем. Защо в наши дни проблемите са се задълбочили? В традиционната култура една жена, след като е родила, никога не е оставала сама с детето си, особено в първите четиридесет дни – време, в което тя се възстановява. Била е обградена от разните му бавачки, лелки и бабички. Не е било прието родилката да става да посреща гостите. Напротив – всички са идвали с храна, подаръци, нови рокли. Отивали при жената, демонстрирали са своето уважение за това, че е станала майка. По-старите деца също са помагали, оставяли са майката да поспи. А днес всичко е нагоре с краката – от жената се иска да показва и да доказва, че е щастлива майка и то в момент, в който бушуват хормоните – особено пролактин, хормонът на стреса. Трябва да знаем, че у една родилка нивото на пролактин се повишава и в следствие на това може да се наложи да посети психолог или психиатър. Този хормон води до сериозно засилване на стреса. Така ни е устроил Господ – да може жената постоянно да следи какво се случва с детето, да усеща. Но това води до сериозно напрежение. Добавете към това и недоспиването. Поради това мъжете трябва да знаят, че жените в този момент се намират в един много тежък период и трябва максимално да ѝ се помага – не по време на бременността, а след раждането.

– Може пък да възродим тази традиция?

– Да, това е една прекрасна традиция. Отбелязваме така наречения Бабинден – това е денят на акушерките. Празнува се на втория ден след Рождеството, по време на Събора на Божията Майка. Тогава се поменават и акушерките, които са засвидетелствали девството на Богородица след раждането. В традиционните култури на България, Сърбия и Беларус на този ден всички родилки посещавали бабата, която им е помогнала да родят. Решихме, че и в нашата организация ще възобновим тази традиция. От една страна да напомним, че акушерките и акушергинеколозите въобще са призвани да съхраняват живота, а не да го отнемат, а от друга – да създадем една субкултура на “майките”, с което да ги призовем да започнат да се поздравяват с това, че са станали майка така, както някога са го правили. Още по-хубаво, че този ден съвпада с Покров Богородичен. В наши дни вече никой не уважава жената за това, че е просто майка. На първо място самата тя трябва да започне да уважава себе си за това, че поема върху себе си този труден, сложен и често, тежък труд.

КЛЮЧЕТО НА ЖЕЛАНИЕТО.

Знаете ли, има един закон – ако даваме всичко, което децата ни поискат, ще дойде момент, в който те няма да знаят какво искат от живота, няма да има към какво да се стремят. Т.е., получава се малко така, че родителите живеят, пък децата после. Има един такъв израз – да навиваш ключето на желанието. Не трябва да удовлетворяваш всички желания.

– Ами страшничко е това ключе.

– Да, навиваш, навиваш и като пуснеш, стават като отвързани.

– В крайна сметка, жената трябва ли да се облича красиво?

– Ами, не веднъж ми се е налагало да ходя в командировки в Казан. Знаете, че там населението наполовина е руско, наполовина – татарско. Останах впечатлена как се обличат татарските жени. Много красиво. Ярки рокли, ярки забрадки. Намират начини да закрият косите си по един красив начин. Иска ти се да го направиш и ти. Трябва да осъзнаем, че жената е цвете – тя е венецът на творението. Създадена е последна, поради това трябва да е красива.

– А защо?

– Ами защото все още не осъзнаваме, че така трябва.

– От опита ми в задграничните църкви, хубаво е да обърнете внимание на дамите – майките, бабите – по време на Литургия с шапките, токчетата.

– Да, и аз съм го забелязала. В Турция е така. Разказаха ни, че там, където Византия е била покорена, жените съзнателно носят шапки, за да подчертават християнската си принадлежност. Много интересно. Обличат се по най-красивия начин – като че са на сватба. За мен този въпрос отдавна е решен. По време на богослужението свещеникът облича най-красивото си одеяние. Ние, миряните, съслужаваме с него. Поради това трябва и ние да се обличаме по същия начин. Децата много обичат майката – за тях в началото тя е като център на вселената. А по едно време, към 2-3 клас, идват и питат – мамо, къде работиш? В един момент написах книжка и им показах – ето, майка ви е писателка. И когато разберат, че пиша и съм директор на центъра, макар и той да е съвсем мъничък – те много се радват.

– Много Ви благодаря, презвитеро, за разказа и за всичко.

– Разбира се!

– Ще се връщам аз при жена ми.

– Апостолът е казал: “Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си” (Ефес. 5:28). Който не храни и не се грижи за нея, не изпълнява заповедите.

Превод: Асен Андонов 

За Ангел Карадаков

Виж още

Стенописи от 10 век смайват с изящество и цветове в Боянската църква

Ако чужденец пита софиянци кои забележителности да посети в София сред препоръките неизменно е уникалната ...