Драги братко! Ти четеш, чуваш и виждаш колко упреци се хвърлят от всички страни върху Църквата и главно върху свещенството, че изтървало духовния живот из ръцете си, че не работело, че сектите взели надмощие и т.н.
Ние свещениците трябва да имаме доблестта да признаем, че до голяма степен тия обвинения са верни и, вместо де се сърдим и тюхкаме, нека видим дали няма средство да поправим работата. Мене тия обвинения много ме измъчват. Затова се осмелявам да ти дойда на помощ с няколко мои практически упътвания, които извличам от 15-годишна енорийска практика.
Централният въпрос, на който ще искам да отговоря в тия писма, ще бъде: Как да заработи енорийският свещеник резултатно?
1. В енорита
Ти знаеш, драги брате, че енорията е основната клетка, ядрото на Христовата Църква; и че ти си основният лост на енорията. Ако енориите са добре уредени и ако техният живот тръгне според Христовите заповеди, Църквата Христова ще просияе и ще отива „от сила в сила“.
В това отношение моят съвет е: определи си 1 или 2 дни в седмицата за непосредствена и непринудена работа в енорията. Сутрин, след като отслужиш утреня, без да взимаш със себе си чантата с требника и епитрахила, а само с тояга и чадър в ръка, тръгни из енорията си. Спри се при първата къща, в двора на която видиш да се движат домашните, почукай на портата и, като ти отворят, влез, като изтъкнеш, че минавайки оттук, си пожелал да ги навестиш като свои духовни чеда. Домашните – бъди уверен в това – ще трепнат от радост и ще те поканят вкъщи. Ако те започнат да се извиняват, че заварваш неприбрано, ти ги успокой, кажи им, че свещеникът и лекарят са най-близките хора а всяко семейство. От тях не трябва да се стесняват.
И заведи разговор за тяхното здраве, за поминъка им, за духовните им нужди. Запитай ги децата им ходят ли в училище и в кое, послушни ли са и обичат ли да ходят на църква.
Ако ти се отговори, че май не ходят на църква, а повече тичат по лекомислени забави, ти им заяви, че се чустваш длъжен за техните души и затова ще ги посещаваш понякога, когато децата са вкъщи, за да побеседваш и им дадеш душеполезни съвети и книжки.
Ако ти се отговори, че някое от децата са дали в инославно училище (католишко, протестантско и пр.), постарай се да убедиш родителите му да го извадят оттам… Ако те почерпят с нещо не отказвай да вкуснеш, за да не обидиш домакините. Знай, че ако не вземеш от предложеното, ще счетат това за гордост, а теб за високомерен и ще изгубиш много от авторитета си.
Автор: свещеноиконом Атанас П. Маджаров
Църковен вестник 1928 г.
Текстът се публикува със съкращения.
Снимка: pixabay.com