Начало / Uncategorized / Неспособност за свобода

Неспособност за свобода

Скандалът около филма „Невинността на мюсюлманите“, както и готвеният закон за разширяване на отговорността за оскърбяване на религиозните чувства*, предизвикаха оживена полемика на тема „свобода на себеизразяването vs уважение към религията“.

Хората, които настървено искат свобода, за да оскърбяват всички, като че ли не разбират, какво изобщо е свободата и какви са условията, необходими за нея. Затова ще се опитаме да разгледаме този въпрос по-подробно. Британският мислител от XVII век Томас Хобс е известен като един от основателеите на теорията за обществения договор. Опитът му от гражданската война в Англия го подбудил да се замисли за източниците на държавната власт. Според него естественото състояние на човека е „война на всеки срещу всеки“, при която „животът на човека е самотен, беден, безпросветен,  груб и кратък“. За да избегнат това хората отстъпват на държавата властта, която с железна ръка да поддържа мира и да наказва нарушителите. В тази мрачна картина са очертани два полюса – или хаотично насилие, при което „всеки се явява враг на всекиго“, или регламентирано насилие на държавата, тиранично по своята същност, „която държи хората в страх и под заплахата от наказание ги принуждава да изпълняват договора и да спазват естествените закони“. За щастие картината, нарисувана от Хобс е прекалено мрачна. В действителност има и трета сила, която сдържа взаимното насилие и войната – това е, което може да се нарече „цивилизованост“, способността на хората доброволно да се въздържат от агресия един към друг, не заради страх от държавата, която държи в готовност своите „бичове, затвори, брадви“, а по морално убеждение в това, че трябва да се зачитат законните права на другите и да се стремят към мир.

Доброто възпитание и вежливостта – това не са остарели и предизвикващи насмешка добродетели на отдавна отминали епохи, това са задължителните условия за мира и свободата.  Но там, където хората са необуздани и груби, единственото, което може да поддържа мира и да осигури някаква безопасност – това е строгата държава. Доброто възпитание на гражданите е необходимо условие за свободата; към буйните грубияни се налага да се подходи строго полицейски със здрава сопа, а кротките и въздържани хора не се нуждаят от това.

На благоразумните и възпитани хора не им хрумва да наскърбяват своите ближни – да се карат в храмовете или да се надсмиват над почитани религиозни личности. Просто, защото цивилизованите хора не се държат така.

За тях не е нужно да бъдат надзиравани от държавата, за да ги принуждава към това. Но свободата е нещо много крехко и уязвимо. Има хора, при които вътрешните ограничения не са развити и които могат да бъдат спряни да извършат зло само с външна принуда. Без такава принуда те с радост провокират конфликти и оскърбяват своите ближни по всякакви причини. Някой се стреми към привличане на внимание, някой – за пари, мнозинството – и по едната и по другата причина, а някой, просто е движен от напълно искрена злоба и презрение към другите хора.

Още повече се провъзгласява съзнателното нежелание да се поддържа мира и да се уважават ближните. Под „свобода“ се разбира свободата на безчинства и провокации; под „права на човека“ се провъзгласява само едно „право“ – правото да пакостят на своите съседи.

Парадоксална картина – за движещи цивилизацията се обявяват хора, диви, смятащи себе си за („креативни“), но хора, съвършено безплодни творчески, а за борци за свобода се представят хора, неспособни да живеят в условията на свобода.

Когато свободата се употребява в такъв вид за зло, тогава се налага държавата да стеснява границите на такава свобода, с цел да се поддържа мира. Това е тъжно, защото от такова ограничаване неизбежно страдат не само самите провокатори, но и всички мирни хора, по които удрят косвено такива мерки. Провокаторите поставят държавата пред труден избор – или те успешно довеждат нещата до насилие и кръв, или държавата предприема мерки, така че да ги спре.

Искането за свобода чрез провокация и насилие неизбежно води към ограничаване на свободата. Когато, разпространителите на видео отказват да ограничат оскърбителни кадри, списанията печатат обидни карикатури, поп-звездите застават в защита на  танцуването в храмовете, това не е борба за свобода. Това е борба против свободата. Това е призив към държавата – „вижте ни какви сме безумни диваци, неспособни да уважават своите близки и да живеят в мир в света. Ако не ни ограничава здрава ръка, ще доведем обществото до състояние на война на всеки срещу всеки“.

Твърде печално е, че у нас много хора са неспособни да се държат прилично и благовъзпитано без принуда от страна на държавата. Но ние имаме такива нрави, каквито имаме и държавата трябва да поддържа мира в такива условия, каквито са. За свободата са нужни хора, способни да живеят в условията на свобода – отговорни граждани, които се държат прилично и спазват мира. А такива, които търсят свобода, за да провокират и оскърбяват, уви, не са отговорни граждани. Те не са годни за свобода. И затова да бъдат обуздани според закона означава – да се съхрани свободата в степен, която е възможна при сегашното състояние на нравите.

Източник: pravoslavie.ru

––––––––––

* Забележка: Статията на Сергей Худиев е написана през 2012 г. – Б.р.

Светодавец, бр. 4

За Ангел Карадаков

Виж още

Завършва строежът на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир

Завършва изграждането на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир, започната през 2007 ...