Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Живеем в епоха, която е свидетел на много промени в огромен мащаб, както никога досега. Начинът, по който общуваме се промени с идването на интернет, с наличната информация, която в миналото би изисквала достъп до библиотеки и научни степени. Налични са идеи и информация, които оставят младежите ни пред избор, който никога не е бил пред което и да е друго поколение.
Нравствеността се промени, а ценностите и начинът на живот, които никога не биха били считани за приемливи в миналото, сега са станали част от нас. Хомосексуалните бракове, високият процент разводи, деца, отглеждани от неженени родители, лоша музика, която звучи все едно идва от подземния свят (който я и вдъхновява, сигурен съм). Сексуалният тормоз над деца достига шокиращи цифри, като духовници, учители, треньори и полицаи са обвинени в тези престъпления. С нарастващата екологична криза и разрастването на политическите проблеми, надеждата за добро избледнява. Нашият свят е поляризиран по умопомрачителни начини и икономическите проблеми унищожиха надеждите и очакванията на цяло едно поколение.
С всички настъпили промени в нашия свят, изненада ли е, че младите хора напускат християнската вяра? С типичното (за младите хора) поставяне под въпрос авторитета, не е достатъчно да очакваме от младите хора просто да приемат авторитета на епископи, свещеници и традициите, и ученията на Църквата. Трябва да има промяна в начина, по който ние по-старите поколения общуваме с младите хора.
В тази епоха на информираност трябва да покажем на младежите разликата между информацията и мъдростта. Мъдростта е тази, която се предава от миналото и която придава същност и просветление. Мъдростта не е свързана с информация и не се конкурира със светските знания. Мъдростта не трябва да противоречи на науката, нито да бъде свързана с тесногръдието. Мъдростта е тази, която не само ни свързва с най-доброто от човешкото познание и опит, но ни свързва и с това, което е вечно. Мъдростта ни дава способността да се отнасяме към Създателя си, към нашата култура и към другите по правилния начин. Неотложността на предаването на това послание е голяма, защото имаме цяло едно поколение, което е в опасност да загуби своята вяра в Бога.
Не е достатъчно да очакваме от младежите да посещават богослуженията, ако не ги изслушваме, уважаваме и не се опитваме да разберем света, пред който се изправят. Те израстват в различен, от нашия, свят и тази важна разлика от нашето (по-старо) поколение трябва да бъде призната и уважена. Не можем просто да преподаваме истината на младите хора, трябва да я живеем, за да я направим истинска и за тях. Трябва да бъдем търпеливи с тях, да сме отворени за техните борби и да не се конфронтираме с тях, когато те не са съгласни с нас. Ако правим това има голяма вероятност да се отдалечат от Христос.
Младите хора днес имат същите надежди и мечти, които са имали и предишните поколения, но в този така бързо променящ се свят биват лишавани от тях. Нихилизмът се превръща в религия за безброй младежи, в резултат на което те започват да смятат, че животът им губи смисъл. Информационната ера изтласква Бога от обществото, културата и дори политиката, което води до голямо и масово недоверие.
Ние, които сме от по-старите поколения, трябва да свидетелстваме за богатството на истината, което е в древното знание и мъдрост на Църквата, като показваме на дело, че си струва това как живеем. Ако младите хора не виждат истински живот във вярата, в нас самите, то те ще продължат да търсят истината по пътища, които ще ги отдалечат от нея. Младите хора са достойни за нашата любов и уважение и достойни да споделят живота ни в Христос, който е и тяхно наследство. Църквата няма да привлече младите хора, освен ако всички ние не покажем светостта в живота си и не проявим любов, търпение и разбиране. Все неща, които младите хора днес считат за неистински.
И накрая, младите хора трябва да видят радост в сърцата на онези от нас, които са поели по пътя на Христос. Ако нямаме радост в сърцата си, младите хора няма да видят нищо привлекателно за тях и ще продължат да се лутат в пустошта на консуматорството, материализма, нихилизма и всяка надежда за бъдещето на нашата земя, ще умре.
Автор: игумен Трифон, манастир „Христос Спасител“, о-в Вашън, САЩ
Източник: pravmir.com
