Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 7 април преди 121 г. излиза за първи път от печат официалният орган на Българската православна църква – „Църковен вестник“.
„“Църковен вестник“ се явява да запълни една празнина, която отдавна се чувства. Чужд на всякакви страсти и далеч от всякакви политически тенденции, той си туря за задача да сужи на св. Православна Българска Черква и на отечеството, чиито интереси са едни и неразделни“, така започва уводната статия „Наместо програма“ в Църковен вестник през 1900 г. В протокол №2 от заседанието на Светия синод на БПЦ от 5 февруари 1900 г. е записано:
„ Предвид, че отдавна се усеща належащата нужда от един Синодален орган, който без да носи какъвто и да било политически партизански характер, зорко да бди за интересите на Св. Българска църква, както и да разпространява между духовенството и благочестивото население здрави и полезни познания от религиозен и нравствено-религиозен характер, Св. Синод реши да основе такъв и редакцията му да повери на Д. Мишев, нинешний главен секретар на Св. Българска екзархия, познат по своето усердно служение на Църквата и по своето вещо перо и здрави начала… При това реши се да се уведоми последний и да се прикани, ако би че приеме, с предварителното разрешение на Негово Блаженство, да дойде тук, за да се обмисли върху програмата на вестника и всички други въпроси по материалната му страна, както и да се определят условията на неговото служение“.
На заседание на Св. Синод от 17 февруари 1900 г. (Протокол № 10) за разискани и решени следните въпроси: програмата на бъдещия вестник – „Църквата и нейните интереси в най-широк смисъл; благочестието и добрите нрави на паството ѝ; разсяване полезни знания от религиозен и нравствено-религиозен характер“ и др. Освен седмичен вестник да се издава и четиримесечно приложение („Библиотека“), което да „обема статии със съдържание по българската църковна история и църковна археология, по богословските предмети, проповеди, църковни разкази“ и пр. Редактирането на вестника да се възложи на Д. Мишев за период от 4 години, като му се требва годишно възнаграждение в размер на 7200 лв. Бъдещият синодален орган да се нарича „Църковен вестник“ и първият му брой да излезе в началото на месец април 1900 г. Първоначалният тираж на вестника да бъде 2500 екземпляра, които ще се разпространяват чрез абонамент“. Гласувана била и годишна сума, която трябвало да се изплаща като хонорар на външни сътрудници.
„След бърза и трескава подготовка, на 7 април 1900 г. излязъл първият брой на „Църковен вестник“, отпечатан в печатницата на Хр. Г. Бъчеваров в София. На първата му страница била публикувана уводна статия под заглавие „Наместо програма“, в която подробно се разглеждала целта на синодалния орган. Коментарът е излишен, защото тази платформа, макар и формулирана преди повече от един век, още продължава да звучи актуално“, пише църковният историк доц. д-р Христо Темелски.
В продължение вече на повече от един век „Църковен вестник“ достойно изпълнява ролята си на официален печатен орган на Българската православна църква, въпреки преживените четири войни (Балканска, Междусъюзническа, Първа и Втора световна), многобройните кризи (икономически н политически), различните политически режими (в това число и атеистически)и т. н. Да се надяваме, че той ще продължи „да бъде словесен образ и амвон на Православието в България“ и през новото хилядолетие и новия XXI век.
