Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
”Да не ми дава Господ да се хваля с друго нещо освен с Кръста на Нашия Господ Иисус Христос!” (Гал. 6:14)
В църковното богослужение и в празничния календар на Православната църква съществуват специални празнични дни за богослужебна прослава на Христовия кръст. Един от тези празници е Кръстопоклонната неделя от Великия пост. На този Неделен ден в средата на Великия пост по древна църковна традиция свещеното изображение на Христовия животворящ кръст се изнася от олтара и се поставя в центъра на храма, за да се отдаде специална почит и преклонение пред него от вярващите християни.
Този ден Църквата е отредила също така и за особен размисъл по време на Великия пост за отричането от себе си и следването на Христа. Според думите на Спасителя всеки християнин, който иска да бъде Христов ученик и следовник, трябва да върви след Него като вземе кръста си и следва неотклонно по стъпките на Христа. В този път християните побеждават греха и се раждат за нов живот в Христа, преобразяват себе си в благодатта на Светия Дух и вървят към святост и спасение.
Спасителната сила на Христовия кръст
В своите молитвени песнопения и празнична химнография Православната църква е запазила древната традиция на силна почит към Христовия кръст, която е засвидетелствана в апостолското предание, молитвите и вярата на Древната църква. Кръстът е средството или “оръдието” – както се изразява Църквата, на нашето спасение. Чрез кръста и чрез Своята кръстна смърт Нашият Спасител и Господ Иисус Христос извърши изкупителното си дело и дари спасение на целия човешки род. Той умря на кръста, прие заради нас и нашето спасение кръстна смърт, за да победи смъртта и да освободи човека от страха пред смъртта, да му даде нов живот и надежда за вечно спасение в Бога и така да изкупи човечеството чрез делото на Божията любов и милосърдие.
Чрез кръста на Голгота Нашият Господ Иисус Христос извърши Спасението на хората и затова Църквата ни припомня че преди Възкресението на Сина Божий Иисус Христос и победата над смъртта, Той приема добровално кръстна смърт заради нас човеците и нашето спасение. Смирява се и доброволно приема кръстните страдания като Праведник и „Агнец Божий, Който взима греха на света“, така че тайната на Възкресението и спасението, на обновлението на човешката природа и претворяването на Божия образ у човека е неразривно свързана с тайната на Христовата изкупителна смърт. Който иска да прозре тази истина и да проумее духовната тайна на Христовото възкресение, казва св. Максим Изповедник – един от най-големите учители и свети отци на Православната църква, той трябва да вникне първо с очите на вярата в тайната на Христовата кръстна смърт, защото в Светлината на Възкресението ние съзерцаваме с духовните си очи и проумяване истината за кръстната смърт на Христа.
Чрез кръста Христов, според учението на Църквата, се извършва духовното преобразяване на вселената и нейното освещаване. Чрез него Христос победи греха и стъпка смъртта, победи ада и ни освободи от мрака на безнадеждното адово царство, за да ни възвърне отново в благодатното общение с Бога и да ни дарува отново райското блаженство. Затова само чрез силата на Христовия кръст християните побеждават духовните сили на мрака, потъпкват поднебесните духове на злобата и разрушават лукавите козни на богопротивните сили, които се насочват към тях, за да ги отклоняват от пътя на спасението.
Христовият кръст и подвижничеството на християните
Почитането на Христовия кръст е свързано в православната духовност и с духовния размисъл за кръста на всеки един християнин, който следвайки по стъпките на Христос подражава на Неговия живот и спасително дело и така доказва чрез своите дела верността си към Спасителя. Никой не може да бъде християнин ако не се отрече от себе си – от „стария човек“, който живее според образа на греха, и не върви по пътя на духовното обновление в Христовата благодат. Защото, който само се назовава с името Христово, но не се отрича от себе си – от себелюбието, от греха и греховните страсти, той се опитва само да върви след Спасителя, но не се бори с греха и не носи своя кръст и затова не е достоен за Него. Това са Собствените думи на Нашия Господ в Евангелието, с които Той ни напомня и ни показва, че само действеното подвижничество за борба с греха и следване на Христовия пример, за подражание на Христа и обновление на живота в Христовата благодат има спасителна сила в духовния път на християните.
Християнският живот е време на носене на своя кръст и постоянно следване по пътя на Христос. Този път започва с вярата и подвижничеството в добродетелите, с отричането от греха и постоянната борба с изкушенията и страстите, с постоянна молитва и полагане душата за своите ближни, с подвижничество в любовта и добрите дела на милосърдие. Това е подвижническият път на християните – труден и стръмен път в живота, който води към Бога и Царството Божие и трябва да продължи през целия земен живот. Този спасителен път на подвижничество в добродетелите и борбата с греховните страсти е необходим, за да се подготвят християните за радостния празник на срещата с Бога и тържеството на духа в Небесното царство на правдата.
За християните Христовият кръст е извор на радост, на светла надежда и тържествен духовен възторг, защото Сам Господ Иисус Христос е осветил Кръста като средство за спасението на вярващите и е дал спасителната му сила. Преди Христовата кръстна смърт на Голгота, принесена като изкупителна жертва за хората, кръстът е бил символ на позор, на срам, на нещо отхвърлено и презряно – бил е средство за мъчение и наказание, за позорна смърт и унизителни страдания за най-големите престъпници, осъдени от земните власти. Така и Сам Господ Иисус Христос бил осъден несправедливо и разпънат на кръст от тогавашните земни власти и римски управници като престъпник и бунтовник. Но в тази кръстна смърт се осъществил Божия спасителен план за човека и Домостроителството на Сина Божий за спасението на човешкия род. Иисус Христос приел смирено от любов към хората подобна унизителна кръстна смърт, за да въздигне с нея човеците и да им дарува спасение и благодатно осиновление от Небесния Отец. Така се разкрива според Църквата и православната духовна традиция на вярата тайната на спасението чрез тайната на Христовата кръстна смърт и нейното значение за спасението на вярващите. Затова и свети апостол Павел възкликва възторжено, че не иска да се хвали с нищо друго в този свят освен с Кръста Христов и неговата сила (Гал.6:14). Защото ние вярваме в Христа Разпнатия, Който за юдеи е съблазън, а за елини безумство. Без вярата в Разпнатия „заради нас човеците и нашето спасение“ не може да се разбере и проумее нито силата на Кръста Христов, нито да се възприеме благодатната сила на спасението, която преобразява човеците и ги освобождава от властта на греха и страха пред смъртта.
Затова в този благословен ден Кръстопоклонната неделя Църквата насърчава вярващите и ги окуражава да вървят по пътя на своето спасение, да следват пътя на Спасителя и да носят своя кръст в името Христово и в светлината на Неговия Кръст. Само така чрез собствения кръст, който всеки носи следвайки Христос, може да се възприеме спасителната сила на Христовия кръст. А нашият собствен кръст в живота се превръща в спасителен кръст когато делото на нашето лично спасение се съединява с делото на дареното от Христа Бога на Кръста Спасение за целия човешки род.
Автор: доц. д-р Костадин Нушев
Снимка: pixabay.com
