Начало / Uncategorized / Личният кръст и Кръстът Христов

Личният кръст и Кръстът Христов

„Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва” ( Мат. 16:24 ).

Тези тежки думи на Господ Иисус Христос са безапелационни. В първата част на този призив е отразена свободата на избора, с която всеки е надарен, но като условие за следването на Господа е посочено себеотричането и вземането на кръста. Какво означава „да вземе кръста си”? Защо кръстът на всеки човек се нарича и кръст Христов?

Носенето на кръста и следването на Христос 

В цялото светоотеческо Предание на Църквата собственият кръст се свързва с бедите и страданията на земния живот. Моят кръст – това са моите страдания, неволите, през които аз преминавам, през които Господ ме води.

Това, което Църквата утвърждава е, че чрез страданията ние пътуваме към Царството Небесно. Скърбите и изпитанията са наше знаме, което свидетелства за нашата принадлежност към Царството, че не сме, по думите на ап. Павел, „незаконородени”, а синове Божии. „ Ако искаш да бъдеш син, върви след Сина. Носи си кръста”(1).

Носейки своя кръст, мъчениците са се съединили с кръста на Христос, станали са членове Христови.

И оттам силата на Христовия кръст е влязла в техните сърца, озарила е техния ум, укрепила е техния живот и също така е осветила телата им. Затова мощите на светиите са благословени, тленната материя е осветена и е станала нетленна като носи изцеление на вярващите. „Своя кръст” – това са бденията, поста и благочестивите подвизи, с които тялото се смирява и покорява на духа. Тези подвизи трябва да бъдат съобразени със способностите на всеки човек и по мярата на неговите собствени сили. В това се изразява част от пастирската грижа на Църквата.

„Своя кръст” – това са грешките и слабостите или страстите. При всеки човек те са индивидуални. Според св. Теофан Затворник всеки човек се ражда със семето на страстта – самолюбието, последица от увредената природа след прародителския грях, а с другите страсти се заразяваме по пътя на земния си живот. Нашите страсти са нашият кръст и те се лекуват, според опита на Църквата с духа на търпението и смирението. „Божията сила в немощ се проявява”, казва свети апостол Павел. Светите отци и подвижници са придобили това смирение, „пресети от Господа”, както казва св. Григорий Синаит. Те са осъзнали своята немощ в борбата със страстите, но са носили кръста си докрай без да изпадат в отчаяние или униние.

Духовният опит на Църквата с дълго трупаната мъдрост ни открива пътя и знанието за проявите на греха и начините за неговото отстраняване. За да не изпадаме в прелестта, за която говори св.прор. Исаия: „ Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво! Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си”.( Ис. 5: 20-22).

Христовият Кръст и Христовото учение

„Своя кръст ” – това е и учението Христово. Този, който иска да следва Христос трябва да разпъне ума си на учението Христово. Апостол Павел в посланието си до коринтяни казва: ”Не показа ли Бог, че мъдростта на този свят е безумие? И понеже светът чрез своята мъдрост не позна Бога в Божията мъдрост, Бог реши да спаси вярващите с безумието на проповедта”. Ако искаме да сме Христови, трябва да разпънем ума си на учението на Църквата, на евангелското и апостолското учение, на светоотеческото Предание, защото „словото за кръста е безумство за онези, които погиват, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия” (1Кор. 1:18). Защото цялото богословие е основано на Кръста, на жертвата, осветена от Кръста.

Суетен и безплоден е „кръста свой”, независимо колко е тежък, ако през него не виждаме кръста на Този, който доброволно прие кръст заради всички.

Носейки своята мъка, своето благословение, ние постоянно съзерцаваме Бога, Който заради нас е понесъл кръста. Нашият кръст да съединяваме с Неговия кръст и така носейки своя, непрестанно да съзерцаваме Неговия. Чрез това съзерцание да съединим своя кръст с Неговия. Св. Игнатий Брянчанинов пише, че страданията ни са суетни, ако роптаем. Тогава те се превръщат в кръста на този разбойник, който е погинал.

Христовият Кръст и носенето на кръста от Христовите ученици

„Своя кръст” става за Христовите ученици кръст Христов, защото Христовият ученик е твърдо убеден, че над него непрестанно бди Христос, че Христос допуска бедите, нещастията и изпитанията. Те са необходими условия за християнския живот. Христовият ученик вярва, че никакви беди не биха се доближили до него, ако Христос не ги е допуснал. Чрез неволите християнинът „усвоява” Христа, става причастник на Неговата съдба на земята, а с това и на Небето. Както Господ казва: „през много скърби ще влезете в Царството Небесно”.

„Своя кръст” става за Христовия ученик кръст Христов и за това, че истинският ученик Христов смята изпълнението на Христовите заповеди за основна цел на своя живот. Тези пресвети заповеди стават за него кръст, на който той през цялото време разпъва своя стар човек с неговите страсти и греховни желания. Заповедите са като кръст, който поразява падналия човек, умъртвява го и така съживява новия човек, който диша с Христовия дух.

Евангелист Йоан казва в своето послание: „По това узнаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди. Който казва: „Познах Го”, а не пази заповедите Му, той е лъжец; истината не е в него, който пази словото Му, в него наистина Божията любов става съвършена. По това узнаваме, че сме край Него. Този, който желае да казва, че е в Него, длъжен е да върви така, както Господ е вървял” (1 Йоан. 2:3-6). Следователно отъждествяването на нашата воля с Божията воля е единственият истинен път на спасение. По думите на апостол Павел християнинът трябва да се съразпъне с Христос, за да може да каже: „вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал.2:20).

„Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме – Господни сме“ ( Рим. 14:7-8).

Кръстът Христов, чрез който Бог ни спаси и ни откри съвършената любов, ни призовава да носим и ние кръста си като го разпознаем не като заплаха за живота ни, а като източник на истински живот, не като проява на наказание, а като проява на любовта Божия, която ни пази, отделя и спасява от прикритата омраза на този свят. Да бъдем достойни наследници на страданията Му на земята, за да бъдем наследници на Неговото царство на Небето. А в това Царство ще влязат само истинските кръстоносци. В това Царство не може да се влезе без кръста, защото онези, които са го отхвърлили, са отхвърлили и Царството на Разпнатия, възкръсналия и Възнесен на небесата Господ Иисус Христос, Царят Небесен и Единороден Син на Отца, Който е наш Отец, ако сме приели Сина Му. А ако сме приели Него и Неговия Отец, то тогава Отец ще ни приеме със Своята Десница. От тази Десница никой не може да ни изтръгне, нито човек, нито демон, нито времето, нито смъртта.

Автор: Моника Бакри
Богословски факултет, СУ «Св. Кл. Охридски»
Магистърска програма «Вяра и живот» (Фак. № 19316). София, 2020.

Използвана литература
1.Св. Нектарий Егински. Опознай себе си. С., СИ, 2018. 2.Св. Теофан Затворник. Учение за трисъставността на човека. Страстите и борбата с тях. Св. Гора, Атон, 2007.
3.Панчовски, Ив. Животът и щастието в християнско осветление. С., 1957.
4.Влахос, Йеротей. Православна психотерапия. В.Търново, 2005.

Снимка: agioritikiestia.gr

Забележка: Текстът е подготвен в рамките на избираемия курс «Феноменология на страданията» под академичното ръководството на доц. д-р Костадин Нушев.

За Ангел Карадаков

Виж още

Християнското поклонничество до светите места и духовните връзки между Изтока и Запада през ранните векове на Църквата

Християнското поклонничество до светите места (Рeregrinatio ad loca sancta) възниква като духовна практика и проява ...