Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Възлюбени, започваме времето на Великия пост, период, който ще ни доведе до Възкресение Христово. В това пътуване ние приличаме на древния израелски народ, напуснал страната на робството (Египет) и проправил си път към Обетованата земя.
Както сме и видели от нашите ежедневни дела, решението да направим нещо, не е самият резултат. Никой не достига до мястото, където иска да отиде автоматично, изведнъж, само, когато реши да го стори. Изисква се усилие в това пътуване и търпение пред настоящите и съпътстващи ни трудности, с които се сблъскваме във вървенето към желаната цел.
Такъв е и нашият случай. Времето на Великия пост е свързано с външни трудности (както при евреите в пустинята), а също така и с вътрешни, които са много по-опасни.
Като едно тяло Църквата пътува към Пасха, като спазва правилата на поста за всички свои членове в добро телесно здраве. Постът по същество е отстъпление от позволеното. Това е свободен труд, подвиг, предприет, за да ни накара да осъзнаем, че животът е преди всичко въпрос на любов, а не на витамини. Това е начин да срещнете другите не като някакъв вид консумативи, а е възможност да видите Христос в тяхно лице. Ако не се научим да отричаме, с желание и щастие, нашите временни и постоянни желания, тогава никога няма да се научим да обичаме другия.
Трудностите в това делание са посочени от св. ап. Павел в третата глава на неговото послание до евреите, където той казва: „Днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си…“ (Евр. 3:7-8). Какво означава това? Във Великия пост, когато сте чули Христовия глас, призоваващ за отпътуване от страната на робството, когато сте на пътя на свободата, не позволявайте на вашите сърца да се втвърдят егоистично, така че да не обръщат внимание на Христовото слово. Как се случва това втвърдяване? Св. ап. Павел казва в същото това послание, че това се случва „чрез измамата на греха“. Заблудени сме от греха. Човеците са подманени от невежеството, изамени са от „предложенията“ и най-лошото от всичко е, че са изманени от самите себе си.
Христос ни спасява от поробилите ни страсти, които ни водят до непоносима самота. Той ни води със Себе Си, с другите ни братя и сестри като спътници, по пътя към Пасхата на свободата, а ние, които сме буквално в неговите ръце, гледаме хиляда и едно безполезни неща, в самозаблудата си. Плътските желания, духовните страсти и интелектуалната самонадеяност стават препятствия по пътя…
Свети апостол Павел ни казва: „Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва „днес““. Укрепвайте се, докато все още имате време. В песнопенията за църкновните празници думата „днес“ е подбуждане към действие и постоянно напомняне за присъствието на Христос с нас по пътя ни към Обетованата земя.
Някои хора така и не стигнаха дотам. Някои я видяха отдалеч. А някои накрая опитаха плодовете й. Нека се молим на Христос да не позволи бедствието на първото да ни сполети, а да ни даде безкрайното блаженство на второто. Нека го молим да ни направи участници в плодовете на Обетованата земя, на Небесното царство. И както казва свети Йоан Златоуст: „Какво е Царството, ако не самият Христос“.
Автор: архим. Теодосий Мардзукос
Източник: pemptousia.com
Материалът се публикува със съкращения.
