„ … Радвай се благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените“ (Лука 1:28).
Съпрузите Йоаким и Анна от еврейския град Назарет дълго време нямали деца. Бог чул молитвите им и ги дарил с момиченце. Нарекли го Мария. За благодарност към Бога, когато Мария станала на 3 години родителите й я завели в Йерусалимския храм, за да служи на Бог и да изучава Свещеното Писание. Когато пораснала, трябвало да напусна храма. Но понеже дала на Бог обещание да не се омъжва, а да живее в девство, отишла при своя сродник Йосиф, който да се грижи за нея. Мария прекарвала дните си в молитва, четене на Свещените книги и ръкоделие.
И ето, че дошло времето, когато Бог решил да изпрати дългоочаквания Спасител на хората, за да ги избави от греховете им и да им възвърне загубеното райското блаженство. Мария била най-добродетелната сред девиците, имала чисто и добро сърце. Затова Бог избрал нея за майка на Божия Син.
В един хубав пролетен ден, когато Мария седяла вкъщи и четяла Свещеното Писание, станало чудо. Пред нея се явил небесен пратеник – Ангел Гавриил и я поздравил: „ Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените“ (Лука 1:28). Вестителят се обърнал към Дева Мария с традиционния за онова време поздрав за радост, като я нарекъл „благодатна“. Така, приветствайки я, Ангелът й подсказвал, че тя е получила Божието благоволение. Предал й благословение за участие в дело, каквото не било възлагано на нито една жена в света. Дева Мария като чула поздрава му, се смутила, но веднага Ангел Гавриил я успокоил и побързал да изясни думите си. Той й казал: “ Не бой се Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния“ (Лука 1:30-32). Света Дева приела със смирение и с покорност, но и с голяма радост избора на Бог тя да стане майка на Спасителя на света. Трябвало да роди Божия син и да Го нарече Иисус, което на еврейски език означава „Господ е спасение“. Затова наричаме Дева Мария – Света Богородица.
Като Майка на Божия Син, Бог издига Света Дева Мария най-високо в Царството Небесно. Тя е наша застъпница и помощница и нейните молитви имат най-голяма сила пред Бога.
Вестта, която донесъл Ангелът, била радостна не само за Дева Мария, но и за цялото човечество. Тя се нарича блага вест, т.е добро, радостно известие. Това събитие е описано в Библията от св. Евангелист Лука (1:26-38). Празникът, в негова чест се нарича Благовещение и е много радостен, защото слага началото на нашето спасение. Църквата го празнува на 25 март.
Благовещение е празник, честван в България до 50-те години на 20 век като „Ден на майката и жената – християнка”. Днес традицията Благовещение да се преживява не само като църковен празник, но и като ден за почит на майката, е позабравена. Хубаво би било, празникът да се възроди в истинската му същност, като на този ден отдадем почит и нашите майки.