Начало / Uncategorized / Линдисфарнското евангелие

Линдисфарнското евангелие

Линдисфарнското евангелие е илюстрован манускрипт, създаден около 700 година близо до бреговете на Нортъмбърланд, на приливния остров Линдисфарн.

Понастоящем е изложено в Британската Библиотека, но има кампания да се премести в Северна Англия – спрягат се катедралата в Дърам, самия остров Линдисфарн и музея в Нюкасъл ъпън Тайн, на коeто Британската Библиотека се противопоставя. Евангелието е дарено през 1753 на библиотеката като част от библиотека (принадлежала) на сър Робърт Котън.

За този свят остров има писана история от VI век.

Той е важен център на християнството в келтския свят в ранното Средновековие, със светците Ейдан, Кътбърт, Идфрид и Идбърт. След викингските инвазии и завладяването на Англия от норманите, там отново се установява приорат. Около 1550 г. там се построява и малък замък. След Реформацията мястото е било занемарено, а реставрация на обекти е протекла след 1860 (към настоящия момент някои са Grade I listed).

В документи на стар уелски островът се споменава като Medcaut, дължащ вероятно реномето си на билки, събирани там. Името Светият Остров – Insula Sacra, с референция към Св. Кътбърт, се появява в латински източници от XI век.

В англо-саксонските хроники се появява и под името Линдисфарн. Произходът на това име е неясен. Може би свързан с близките острови Фърн – Farne islands и англо-саксонското кралство Lindsey. Друг възможен произход за името на острова е да произлиза от Farne, „място за уединение“, и Lindis, малка приливна река близо до острова.

Около 635 година ирландският мисионер Ейдън основава манастир на острова. Първоначално църквата е била дървена, покрита с тръстика. В началото на осми век се появява и Линдисфарнското евангелие, което според нови изследвания може да се датира още по-точно кога е създадено – около 715 година. Това е скоро след смъртта на Свети Кътбърт, който е бил игумен на манастира. През 793 г. идват викингите.

Мощите на светеца са пренесени в абатството на Дърам (където са и до днес) и това превръща катедралата в голям център за поклонение, където идват много поклонници. Това се е случва, когато монасите напускат острова, в 875 година, след като нахлуват датчаните през 873.

По времето на норманите през 1033 манастирът се възобновява като бенедиктински и е разпуснат от Хенри VIII.

Евангелието е създадено да почете Св. Кътбърт, епископ на Линдисфарнския манастир и най-значимият за Северна Англия светец. Изследванията показват, че манускриптът е писан в периода след смъртта на Св. Кътбърт през 687 г. и тази на Св. Идфрид през 721 г.

Линдисфарнското евангелие е част от голям брой ирландско-шотландски (hiberno-scottish) книги от периода. Сред тях са Book of Kells, Book of Durrow и други.

След ръкополагането на Св. Кътбърт за свещеник той започва да обикаля Нортъмбрия, бързо добивайки репутация на свят човек, който притежава и чудотворни сили. Той бива изпратен на Линдисфарн, за да реформира и подсили религиозната общност. Там води отшелнически начин на живот, като си построява и отшелническо убежище на един от близките острови. По молба на краля в 684 година той приема да се върне и да стане епископ, но няколко години по-късно, усещайки че краят му наближава, се завръща в убежището.

Св. Кътбърт почива през 687 година и е погребан в Линдисфарн.

През VII и VIII век манастирът става важна дестинация за поклонение на пилигримите. Изключителният Линдисфарнски манускрипт силно допринася за култа на благоговение към Св. Кътбърт. Той се използва за церемониални цели и за да чества и прославя Божието слово и християнската религия.

Защо е толкова важно Линдисфарнското евангелие?

Удивително е, че тази поразително красива работа е оцеляла и при това е в изключително добро състояние. Тази книга е важен документ, защото отразява един съдбоносен период от английската история. Християнството идва в Англия с римляните, но следващите вълни на инвазия от нехристияни – саксонците, викингите и англите, постоянно носят промени във вярата. Страната постепенно става християнска от 597 г. нататък, когато Свети Августин идва да превърне „англите в ангели“. Различията между местната „келтска“ църква и романската се разрешават на събора в Уитби през 664 година.

В манускрипта местните келтски и англо-саксонските елементи се смесват с романски, коптски и източни традиции, за да създадат грандиозна, единна артистична визия в културното врящо гърне Нортъмбрия, каквато е била в седми и осми век. Линдисфарнското евангелие и други такива книги са помогнали да се развие и укрепне усещането за една обединената страна.

Като повечето средновековни манускрипти и този от Линдисфарн е писан на латински. Около 970 година, бива добавен англо-саксонски превод с мастило под оригиналния латински.

Евангелието е създадено от Еадфрит, епископ на Линдисфарн между 698 и 721. Това се знае от бележка (колофон), добавена в края на манускрипта по-малко от век след като е съдаден. Неговите изключителни умения са видими от началните страници на всяко евангелие. След рисунка на съответният апостол идва сложно изпълнена страница, наричана страница-килим. Следва я богато украсена начална страница, като първите букви са изкусна плетеница от мотиви, силно повлияни от англо-саксонската бижутерия и емайл.

Еадфрит използва голяма гама от цветове с животински, растителни и минерални пигменти. Само от 6 минерала и растителни екстракти той успява да създаде палитра от над 90 цвята; бил е изключителен химик-експериментатор и иноватор. На някои места манускриптът остава недовършен, което предполага, че работата му е била прекъсната поради смъртта му в 721 година.

Следващият епископ, Етелвалд, осигурява кожената подвързия на книгата, а допълнително покритие от злато, сребро и скъпоценни камъни са добавени от Билфрид Анхорита, вероятно около средата на 8 век. Оригиналните корици са изгубени по време на викингските нападения на Линдисфарн, но самото евангелие оцелява при Реформацията и то благодарение на научния интерес към такива антики. Нова корица е направена през 1852 година.

Как е направен манускриптът?

Това е грамаден, чудовищен акт на вярата. Създаден е в скрипториума на манастира в Линдисфарн, за да стои на олтар, под който е погребан Свети Кътбърт.

Страниците са от велен, направен от телешки и овчи кожи. Те са били топени, разтягани и остъргвани. Предполага се, че са използвани над 300 кожи, но са имали и повече в запас. Това е изключително луксозна книга, но тя е създадена от религиозно преклонение. Повечето книги от този период имат петна или дупчици по велума – ако например нещо е ухапало телето в полята, при разтягане на кожата това ще се прояви като дупка. В този манускрипт има няколко много малки дупчици и те са скрити там, където страниците се свързват.

Текстът е написан с плътно, тъмнокафяво мастило. Може да е писано или с паче перо или с тръстика и е използван ранен еквивалент на съвременния молив, което се вижда, когато ръкописът се постави под косо падаща светлина. Злато е използвано на много малко места.

Пигментите за боите са минерални, животински и растителни. Средата, използвана за да свърже цветовете, е основно яйчен жълтък, с рибено лепило вероятно на няколко места. Тъй като веленовата хартия е била твърде скъпа, за предварителните „скици“ вероятно са ползвани восъчни табла, които могат да се претопят и ползват отново.

Страниците са събрани на коли по осем, след което всяка страница е била разчертана за писане с дискретен остър инструмент. По отношение на иконографията, всеки от четирите манускрипта започва със съответния евангелист, придружен от неговия символ – лъв за Марк, орел за Йоан и т.н.

Другото, което е много интересно и уникално е, че при орнаментацията се използват малки капки червено олово, за да се образува фон, линии или мотиви. Началната страница за Св. Лука има 10 600 точки. При проведени експертименти е установено, че се нанасят 30 точки в минута – за една страница това означава минимум 6 часа тежка работа.

Игфрид е бил изключително обучен и опитен калиграф, освен завършен теолог и е ползвал така наречения островен маюускул като шрифт за книгата.

Страниците-килимчета са повлияни от ранни коптски манускрипти в тяхното подобие на ислямски молитвени килимчета. Също както килимчетата са помагали на молещите се да се подготвят за молитвата. Тези страници представляват подготовка на читателя преди посланието на апостола. Всяка от тях съдържа различно изрисуван кръст, подчертаващ важността на християнската религия и връзката между църквите.

Орнаментираните страници имат мотиви, които напомнят бижутерийни и са съчетани с декорация от птици и животни.

Едно от най-характерните неща за манускрипта е зооморфният стил, усвоен от изкуството на германите (същото важи и за геометричните мотиви). Той се проявява чрез изобилие от преплетени с птици и животни мотиви из книгата. Предполага се, че птиците може да са рисувани по наблюдения на създателя на книгата сред природата на острова. Изследванията са показали, че Еадфрит е имал много големи познания за други стилове и те са го повлияли в неговата работа. Предполага се че е имал „еклектичен“ вкус.

Автор: София Попова

Източници:

Британската библиотека – www.bl.uk
oxfordbibliographies.com
rsc.org
ucl.ac.uk
blogs.bl.uk/collectioncare
research.omicsgroup.org
lindisfarne.org.uk
khanacademy.org
Визуални: youtube.com
Обръщане на страниците – www.bl.uk

Източник: sofiapopova.wordpress.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Панихида за загиналите в Илинденско – Преображенското въстание бе отслужена в храм „Въведение Богородично”

Панихида за загиналите в Илинденско – Преображенското въстание бе отслужена в храм „Въведение Богородично” – ...