Начало / Uncategorized / Значението на светите икони

Значението на светите икони

Братя, вече сме в първото пристанище на Великия пост, Неделя Православна. Църквата спира тук след седмица на пост и аскетична борба, за да отпразнува важна победа – Тържеството на православната вяра. 

Това събитие се случило през VIII и IX в., когато ужасна ерес застигнала Църквата и разрушила мира на християните. Ерестта била наречена иконоборство и тези, които я изповядвали били наречери иконоборци т.е. „тези, които унищожават и оскверняват икони“. 

Съществува подробен исторически разказ за събитията около Седмия Вселенски събор, при който почитането на иконите е възстановено след деветдесетгодишно гонение, което се случило в два периода – между 726 и 787 и между 814 и 842 г. През 787 г. се състоял Седмият Вселенски събор, в който иконоборството било осъдено и православното изповядване на светите изображения било възстановено. Към 814 г. обаче иконоборството се завръща във Византийската империя заради социално-политически събития от онова време. Почитането на светите икони било възстановено веднъж завинаги през първата неделя на Великия пост през 834 г. от императрица Теодора. До преди честването на тържеството над иконоборците, през първата неделя на Великия пост църквата възпоменавала светите пророци.

От 743 г. до наши дни Първата неделя на Великия пост е посветена на тържеството на православната вяра не само над иконоборската ерес, но и над всека друга ерес, настъпила през общата история на Църквата. 

Светите икони са доказателство за тайнствената връзка между нашия свят и нематералания свят. Те са доказателство, че Синът на Отца е станал човек заради нас. Те са свидетели на Христовото въплъщение и са православното свидетелство. Те са потвърждение на тайната на благочестието, тайната на вярата, която е отразена в Синодикона на Седмия Вселенски събор. Тази тайна се утвърждава и от св. ап. Павел в посланието му до Тимотей, където той улавя същността на Въплъщението: „Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава“ (1Тим. 3:16).

Ако Бог се присъедини към нашата материална реалност във Боговъплъщението и я обожестви, тогава какво Му пречи да действа със своята благодат и чрез обекти, свързани с материалната реалност, като боята и дървото? Св. Йоан Дамаскин, може би е най-видният почитател и защитник на светите икони, ни учи: „Когато Този, Който е непокварен дух, неизмерим в безграничността на собствената си природа, съществува като Бог, прие формата на слуга и тяло от плът, тогава може да нарисувате Неговия образ и да го покажете на всеки, който желае да го съзерцава. Изобразете Неговото слизане, Неговото раждане от Девица, Неговото Кръщение в Йордан, Неговото Преображение на планината Тавор, Неговите велики страдания, Неговата смърт и чудеса, доказателства за Неговото божество, делата, които Той извърши в плът чрез Божествената сила, Неговия спасителен Кръст, Неговия гроб, Негово Възкресение и Неговото възнесение на Небето…“. 

Следователно светите икони свидетелстват за Въплъщението на Словото и за освещаването на материята. Светите икони свидетелстват за възстановяването на света, който сега е вече осветен и отново посветен на Бога; Небесните реалности сега са отразени от земните принципи и границите на разделението са разкъсани, като ни уверяват в бъдещото Възкресение на човека за слава и живот и безсмъртие: Иконите са завещания за Възкресението, визуално напомняне за нас, че Христос е бил сред нас, като е приел нашата природа и че тези, които живеят Неговия живот, както е изобразено това в св. Евангелие – тези, които Го приеха – имат неприкосновено и неразбираемо за човешките умове наследство; те са – както ще чуем в нощта на Пасха – тези, на които Той е дал изключителното право да бъдат наречени Негови деца. „А всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии“ (Йоан. 1:12). Деца, родени не от кръв, нито от желанието или волята на човека, но родени от Бога. И Божественият богослов продължава да говори защо почитаме светите икони: „Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца“ (Йоан. 1:14). 

И ако Христос освети и изкупи материалния свят чрез Въплъщението, и по този начин неодушевени предмети като дървото и боята могат да бъдат използвани за свързване на нашата реалност с ефирния свят и ако златото и среброто, които също са лишени от живот, могат да бъдат използвани за съхранение на Христовото Тяло и скъпоценната Негова Кръв в литургията, не следва ли логиката, че всеки мъж и жена, родени в света, са икона на Живия Бог, икона по Негов образ и подобие, за когото Той е претърпял Страстите и Разпятието Си? Не възкръсна ли той победоносно от гроба, като по този начин запечата, така да се каже, Възкресението върху нашата човешка природа, осъждайки ни не на смърт, а на безсмъртие във Възкресението (перифразирайки думите на св. Юстин Попович)? Ние сме призвани да преобразим вътрешната си икона, вътрешния си човек, в обител на Св. Дух. Постигаме това чрез Църквата, която Христос е установил, Православната църква, която е пазителка на Православното изповядване на вярата и Светото Предание, Тайнственият живот, в който се проявява Христовият живот. Именно тук словата започват да имат значение и дълбочина, в св. Тайнства Кръщение и Миропомазание, в които падналата икона е очистена и издигната до предишната слава, и в св. Изповед и св. Причастие, при които иконата получава обновен цвят и енергия, и непрекъснато се обновява и освещава всеки път, когато верните участват със страх Божий, вяра и любов

Светиите, изобразени в иконографията са така нарисувани, защото и те отразяват Христос. Те са изобразени в материални икони, но са се превърнали в живи икони и живи евангелия. Светиите живеят тайната на благочестието, тайната на православната вяра. Според св. Игнатий Брянчанинов православието се определя като: Истинното богопознание и богопочитание. Православието е поклонение на Бога в Дух и в Истина. Православието е прославяне на истинския Бог, познанието за Него и поклонението пред Него. Православието е прославянето на Бог от човека, истинският божи слуга, дадено му чрез благодатта на Св. Дух. Духът е славата на християнина (вж. Йоан. 7:39). Там, където няма Дух, няма православие. Светиите преживяват това истинско знание чрез участието си в тайнствения живот на Църквата с очистено и покаяно сърце. Може би е по-точно да се каже, че светиите са естествения резултат от тайнствения живот на Църквата, в който Бог се почита в Дух и Истина, с всички знания и усърдие, и с подходящото благоприличие. 

На този ден (Неделя Православна) се провеждат тържествени шествия със светите икони и това пътешествие на Църквата – през Великия пост – е изобразено пред очите ни. В края на шествието Синодиконът или заключителният акт на Седмия Вселенски събор се произнася съкратено: Онези, които са се борили за Православието през цялата история, биват похвалявани, а онези, които са се противопоставяли на православната вяра през цялата история, биват осъждани. Нека не забравяме борбите на нашите Отци за всеки един догмат или традиция на Вярата. Нека не забравяме, че всяка една йота от закона е важна; и колко повече са детайлите на църковния живот: Външната красота води до вътрешно тайнство и затова трябва да сме усърдни и да прославяме Бога по православен начин, чрез любов към божествените служби и подкрепа на нашите скъпоценни литургични традиции, които изобразяват благочестието и любовта на нашите предци към православната вяра. 

Когато вземем светите икони за шествие в този ден, нека не забравяме кръвта, пролята за запазването на тяхното почитание, за запазването и предаването на Православието от онова поколение към нашето. Когато всичко бъде в обединение в нас и в нашите енории т.е., когато подхождаме към богослужението на Църквата в правилното покайно и внимателно вътрешно разположение, заедно с нашето външно богослужение, което се стремим да извършваме правилно и благочестиво, и благоукрасяването на Божия дом от наша страна, тогава в нас ще се случи Небесната и земната Литургия и Православието непрестанно ще тръжествува, побеждавайки и покорявайки всички врагове, видими и невидими. На Онзи, Който е в състояние да опази Църквата през всички преследвания, противопоставяне и пагубна ерес, и Който е в състояние да издигне живи икони при Себе Си, като деца, издигнати от мъртви камъни – на Христос, нашия Бог, да бъде слава, сила, власт и величие во веки веков. Амин. 

Автор: свещеник Йоан Фортомас

Източник: orthochristian.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Покаянието, както го научих от съвременните светии и старци

Имах възможността да познавам лично немалко от съвременните светии и духовни старци, докато сам изследвах ...