Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 20 март Православната църква чества паметта на св. Кътбърт, Британски чудотворец.
За живота на св. Кътбърт може да почерпим информация от написания от св. Беда Достопочтени текст – Historia de Sancto Cuthberto или Житие на св. Кътбърт. Според достигнатала до нас информация св. Кътбърт е роден в Нортумбрия около 634 г. През своите юношески години св. Кътбърт бил овчар. Той пасял овците на своя господар в хълмовете, южно от Единбург. Житието му ракзва, че една нощ, докато се молел имал видение, в което видял как ангели взимат душата на св. Айдън (паметта му се чества на 31 август). Кътбърт събудил останалите овчари и им разаказал за видяното. Няколко дни по-късно овчарите научили, че епископ Айдън от Линдисфарн се упокоил точно в часа, в който Кътбърт бил озарен от своето видение.
Св. Кътбърт постъпва като послушник в манастира Мелроуз в долината на Туид, където бил приет от игумена св. Бойзил/Бойзал (паметта му се чества на 23 февруари). Св. Кътбърт е приет в общността и започва усилено да служи на Бога. Той бил голям аскет. Постел строго и понякога с дни не се хранел, а това удивлявало много от монасите в манастира.
Няколко години по-късно св. Ита (паметта му се чества на 26 октомври) избрал някои монаси от Мелроуз да живеят в нов манастир в Рипон. Сред тях бил и св. Кътбърт. Светецът и другите с него обаче скоро трябвало да се върнат в своя манастир, тъй като отказали да следват римската пасхалия (Келтската църква дълго време отказвала да приеме както римската пасхалия, така и римския литургичен чин), това се случило през 661 г. След събора в Уитби, който постановил приемането на римската пасхалия и литургичен чин, всички монаси приели решенията на събора.
Св. Кътбърт впоследствие става и игумен на манастира Мелроуз, след кончината на св. Бойзил. Като игумен на манастира св. Кътбърт обикалял цялата околност на манастира по всички села и малки градчета, за да поучава и учи християните. Там той сторил множество чудеса, като изцелявал болните и освобождавал дори бесновати.
Подвижничеството на св. Кътбърт, както и неговата щедрост към бедните му спечелва славата на изряден и добър духовник, а чудотворството му кара много хора да искат той да се помоли за тях, последното му спечелва и името „Чудотворец на Британия“.
През 664 г. заедно със св. Ита св. Кътбърт заминава за Линдисфарн, където включва към епархията и хората от Нортъмбърланд и Дърам. Скоро след това св. Кътбърт бил изпратен в Линдисфарн. По това време там има два манастира, а докато бил в Линдисфарн св. Кътбърт продължил своята служба на ближните. Той станал и добър духовен наставник. През 676 г. св. Кътбърт се оттегля в отшелничество, за да се бори още по-усилено със своите страсти. Близо девет години той остава в своето отшелничество.
Съборът в Туифорд, под председателството на св. архиепископ Теодор (19 септември), избира св. Кътбърт за епископ на Хексам през 684 г. Св. Кътбърт обаче отказал да приеме сана и пожелал да остане в своето отшелничество. С голямо нежелание той се подчинил на волята на събора и приел епископското служение. Ръкоположен е за епископ на 26 март 685 г. Епископ Кътбърт останал смирен, както и преди хиротонията си, като избягвал скъпите одежди и се обличал в прости дрехи. Той изпълнявал службата си с достойнство и благодатно, като същевременно продължавал да живее като истински монах.
Година по-късно, през 686 г., след празника Рождество Христово, св. Кътбърт се връща в своята килия, намираща се на Островите Фарн, където и се преставя пред Бога на 20 март 687 г. Същият ден той е погребан в Линдисфарн.
Единадесет години след кончината на св. Кътбърт, гробът му е отворен и било установено, че тялото му е нетленно. След пренасяне на светите му мощи в различни градове, през X в. мощите му са положени в Дърам. Гробът, където са били положени мощите бил отново отворен през 1104 г., когато се установило, че тялото на св. Кътбърт е не само нетленно, но и благоухае. Св. Мощи били поставени за поклонение в новостроящата се катедрала в Дърам.
През 1827 г. ковчегът с мощите на св. Кътбърт е отворен и вътре са открити, освен мощите на светеца, също така преносими свещени съсъди за отслужване на св. Литургия, епитрахил, кръст и други предмети. През 1899 г. учени взимат проби от частици от костите, съхранявани в каменния ковчег и установяват, че са на човек на около 50 години, възрастта на, която е починал и св. Кътбърт. Днес в катедралата в Дърам се съхраняват и мощите на св. Беда Достопочтени.
Превод: Ангел Карадаков
Източници: oca.org, goarch.org, orthodoxwiki.org, britannica.com
Във видеото може да видите поклоние в пещарата на св. Кътбърт, където той се е подвизавал.
