Начало / Uncategorized / Българският патриарх Кирил и Неврокопският митрополит Борис

Българският патриарх Кирил и Неврокопският митрополит Борис

Безспорно един от най-известните духовни синове на Неврокопския митрополит Борис е Българският патриарх Кирил. Първата документирана среща между двамата се състояла през ноември 1923 г.

И както сам пише патриарх Кирил в своите Бегли спомени за Неврокопски митрополит Борис митрополитът „разкриваше в едно хубаво морално и интелектуално осветление много проблеми на личния и на общоцърковния живот”[1].

Митрополит Борис се съгласява да приеме бъдещия патриарх Кирил за свой духовен син и да го води под мантия на неговото монашеско пострижение. Замонашването на патриарх Кирил се случва на 29 декември в столичния храм „Св. Неделя”. Ден по-късно монах Кирил е ръкоположен и за йеродякон. Пострижението е отслужено след вечернята, а на него са присъствали всички семинаристи, начело с ректора на семинарията архим. Михаил[2].

Месец по-рано Константин Константинов посещава архим. Борис и беседва с него по въпроси за монашеския живот, вярата, добродетелите. „Както е прието, бъдещият ми старец, който дотогава не ме познаваше, тъй като аз не бях в България, искаше да ме опознае по-отблизо и да ми говори върху важността на стъпката, която предприемам в своя живот”[3], пише сам патриарх Кирил. Във всичките им беседи архим Борис говорел „със спокоен тон, но винаги задълбочено, върху трудностите на монашеския живот, върху необходимостта да се служи на Църквата предано и неотстъпно, да се пребъдва в послушание към църковната власт, защото върху послушанието почива цялата полезна дейност на Църквата”[4].

Бъдещият Български патриарх е впечатлен от духовния поглед и заряд на архим. Борис, защото, както сам пише патриарх Кирил, архим. Борис гледал на църковното служение като на подвиг, а не като на някаква кариера. Това разбиране за монашеството и аскетичния иночески начин на живот архим. Борис се стараел да внуши и на бъдещия патриарх, като всякак му показал да не живее с някакви кариеристични илюзии.

Сам патриарх Кирил отбелязва, че впечатление му е направило обстоятелството, че духовният му старец се интересувал от неговото минало, родителите му, цялото му семейство  и роднини. „Той като че ли ме проучваше такъв, какъвто съм, за да си направи изводи какво представлявам и какви надежди могат да се възлагат върху мен”, отбелязва патриарх Кирил в своите спомени. От останалите до нас спомени на патриарх Кирил можем спокойно да направим и няколко извода за личността на самия бъдещ Неврокопски митрополит Борис. Интензивните срещи, преди пострижението, между дватама са в рамките на месец и половина, а впечатленията на патриарх Кирил от архим. Борис са, че е „интелектуалец с много добра съвест”. Тези впечатление се потвърждават и по-късно в служението на самия патриарх, когато, както той пише „вече израснах като клирик на Българската църква и имах близки връзки на съслужение с моя старец”.

Ревността по служението, което има дядо Борис се отразява и в служението на самия Български патриарх. „Вярата в доброто и в неговата безусловна сила го правеше много взискателен към ония, от които зависеше ръководството на Църквата. Мярката му бе много голяма и твърде малцина отговаряха на нея. Но той не осъждаше и тези, които не отговаряха на неговата мярка и бяха далече изпод схващането му за неотложния дълг на свещенослужителя. Той не ги осъждаше, но характерна бе за него усмивката (при която мустаците му се надигаха нагоре), с която преценяваше нежеланието им да се трудят. Доста беше да видя, че единият или двата мустака се надигат, за да разбера, че не е доволен от извършеното или от неизвършеното. Със своя голям оптимизъм обаче той силно действуваше върху младите клирици, които имаше под грижите си, защото и младостта е по-безкритична и леко се поддава на внушенията на максималистичния идеализъм”[5].

Както по-горе вече казахме патриарх Кирил бил ръкоположен за йеродякон на 29 декември 1923 г. Той остава като такъв до 23 юни 1930 г. В периода от 1923-1930 г. бъдещият патриарх изпълнява различни послушания, възложени му от Св. Синод. Така например той е учител-възпитател в Софийската духовна семинария, след това заминава да учи за Черновицкия университет, завършен също и от духовния му старец дядо Борис. След завършването си йеродякон Кирил е секретар на Рилския манастир, където проучва и богатата библиотека на манастира[6]. През 1927 г. патриарх Кирил защитава докторат в Черновицкия университет и през есента заминава да специализира философия в Берлинския университет в Германия и в Австрия.

Три години по-късно, на 23 юни 1930 г. в Софийската духовна семинария, на която по това време ректор е архим. Борис, йеродякон Кирил е ръкоположен за йеромонах от Старозагорския митрополит Павел[7].

С положителност бихме могли да твърдим, че патриарх Кирил върви изцяло по стъпките на своя духовен наставник. Така например през 1931 г.[8] йеромонах Кирил е назначен за протосингел на Софийска митрополия, а година по-късно получава титлата архимандрит и е назначен за ръководител на Културно-просветия отдел при Св. Синод, длъжност също заемана и от дядо Борис.

През 1935 г.[9] Св. Синод назначава архим. Кирил и за главен секретар на Св. Синод, като дотогава длъжността се заема от Стобийския епископ Борис, избран през март 1935 г. за Неврокопски митрополит. Година по-късно през 1936 г. архим. Кирил е ръкоположен за епископ с титлата Стобийски, като такъв остава до 1938 г., когато е избран за Пловдивски митрополит.

Връзката между Българския патриарх Кирил и Неврокопския митрополит Борис може да се забележи и след политическите промени у нас през 1944 г. Неврокопският митрополит Борис е обявен от окръжния комитет на БКП за враг № 1 на народната власт[10]. През същата година Пловдивският митрополит Кирил той, както и мнозина други негови събратя, е вкаран в затвора. По този повод той пише: „След 9 септември 1944 г. аз бях отново в затвора“[11]. Според разкази на очевидци там насила му обръснали брадата, но не след дълго, по застъпничеството най-вече на влиятелните евреи, за спасението на които той така активно се застъпва, е освободен[12].

 Духовната връзка между двамата големи духовници се забелязва и след трагичното и мъченическо убийство на Неврокопския митрополит Борис[13]. „При вестта за убийството тогавашният Пловдивски митрополит Кирил е назначен от Св. Синод за временно управляващ Неврокопска епархия”[14]. На 9 ноември, ден след убийството на митрополит Борис, Пловдивският митрополит Кирил пристига в с. Коларово[15] и сам води траурната процесия с тялото на убития митрополит Борис от храма до центъра на селото. На 10 ноември митрополит Кирил отслужва заупокойна св. литуртия в храм „Успение Богородично ” в гр. Петрич. Навсякъде, където и да спира траурната процесия от Петрич до Горна-Джумая Пловдивският митрополит Кирил произнася трогателни слова за убития свой духовен наставник, старец, събрат и съслужител.

Година по-късно, през 1949 г., когато се изпълва 1 година от кончината на митрополит Борис, четем в Църковен вестник, че митрополит Кирил произнесъл слово, „в което обрисувал блаженопочиналия митрополит Борис като богослов, примерен служител на Църквата, опитен администратор и с ценни християнски добродетели духовник”[16].

„Приснопаметният митрополит Борис се отличаваше с редки умствени способности. Той имаше ум, който лесно можеше да проникне в проблемите на нашия църковен живот и на църковното управление. Той имаше задълбочена мисъл и лесно можеше да се ориентира и в най-сложната духовна действителност на нашия живот. Приятна беше беседата с Високопреосвещений Бориса, защото от нея човек се обогатяваше. Един светъл, чист и бистър ум не може да не бъде полезен на човеците… Една нежна душа беше приснопаметният митрополит Борис, която отзвучаваше в прекрасна хармония и радостите, и скърбите на светата Църква и на народа”, казва Българският патриарх Кирил в свое слово по повод 10 години от мъченическата кончина на митрополит Борис.

От 1950 г. в дневника на патриарх Кирил, можем да видим и нещо малко по-лично, което той споделя по повод панихида за дядо Борис: „Тъгувах много. Размисъл…”[17].

Дали в своето служение Българският патриарх Кирил се е допитвал до Неврокопския митрополит Борис не бихме могли да знаем със сигурност. Поне до момента нямаме документални доказателства за това, но въпреки всичко можем да смятаме, че между двамата духовници е имала силна духовна връзка и това си проличава в живота и служението на първия български патриарх от най-новата ни църковна история. Може би ако не бе духовното наставничество на Неврокопския митрополит Борис възобновената Българска патриаршия нямаше да бъде това, което е.

Автор: Ангел Карадаков 

„Светодавец“, бр. 3, 2021 г. 

БЕЛЕЖКИ:

[1] Кирил, патриарх Български. БЕГЛИ СПОМЕНИ ЗА НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ БОРИС. Християнство и култура, бр. 115, 2016 г.

[2] Църковен вестник. Бр. 1, 1924 г. В дописката за пострижението името на патриарх Кирил е написано като Марко Константинов, като в случая е използвано бащиното име. Светското име на патриарх Кирил е Константин Марков Константинов.

[3] Бегли спомени за…

[4] Пак там.                                                                                                                  

[5] Кирил, патриарх Български. БЕГЛИ СПОМЕНИ ЗА НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ БОРИС. Християнство и култура, бр. 115, 2016 г.

[6] Омарчевски, Александър. Живот и дейност на Българския патриарх Кирил (по повод 40-ата годишнина от неговата блажена кончина). // Българска православна църква – Българска патриаршия, 25 февруари 2011 г.

[7] Църковен вестник, бр. 26. 1930 г.

[8] На 5 декемеври.

[9] 26 март 1935 г.

[10] Николов, Мартин. Път към Голгота. // synpress-classic.dveri.bg. Посетен на 9 февруари 2021.

[11] ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, а. е. 5, л. 95; а. е. 14; а. е. 309.

[12] Омарчевски, Александър. Живот и дейност на Българския патриарх Кирил (по повод 40-ата годишнина от неговата блажена кончина). // Българска православна църква – Българска патриаршия, 25 февруари 2011 г.

[13] Убит от ръката на низвергнатия свещеник Илия Стаменов в с. Коларово през 1948 г.

[14] Павлов, Павел. Неврокопски митрополит Борис в паметта на Църквата. „Моят път в живота пътя към Голгота…” стр.41-42, Гоце Делчев. 2019 г.

[15] Църковен вестник, бр. 37. 1948 г.

[16] Църковен вестник, бр. 39. 1949 г.

[17] Патриарх Кирил Български. Дневници. София 2018, с. 150.

За Ангел Карадаков

Виж още

Покаянието, както го научих от съвременните светии и старци

Имах възможността да познавам лично немалко от съвременните светии и духовни старци, докато сам изследвах ...