Начало / Uncategorized / Свети Софроний Врачански и неговото духовно-просветно, будителско и църковно дело

Свети Софроний Врачански и неговото духовно-просветно, будителско и църковно дело

На 11 март в Календара на Българската православна църква възпоменаваме личността и делото на свети Софроний Врачански, причислен към светиите на Църквата с тържествен акт на Светия Синод на Българската патриаршия, извършен под предстоятелството на приснопаметния Български патриарх Кирил през 1964 година.

Свети Софроний Врачански (1739-1813) е един от първите духовни будители на българския народ през епохата на Възраждането и един от първите просветители и радетели за новобългарска просвета и книжовност. В началото на ХIХ век като епископ и пастир на Църквата той допринася особено много за създаването на църковна книжнина на новобългарски език чрез своите проповеди и нравствени поучения написани на тогавашния говорим и разбираем за широките слоеве от народа език. Чрез издаването на своя сборник с християнски проповеди и нравствени поучения „Неделник“ св. Софроний Врачански става родоначалник и основател и на кигопечатането в модерната българска култура и литература. Като ученик и последовател на преп. Паисий Хилендарски той продължава будителското и просветителско дело на Църквата и става родоначалник на заветите към българската църковна йерархия, която е призвана да служи на Божия народ чрез Евангелието и да просвещава своя „единокръвен български народ“ чрез истинска и действена християнска проповед и духовна просвета на новобългарски език.

Духовна просвета и народно будителство

Софроний Врачански е автор и създател на първата печатна книга на новобългарски език. Това е книгата „Неделник“ или „Поучително евангелие“, която представлява Сборник с нравоучителни проповеди,  създадени от самия него и съставени чрез личните му книжовни трудове и негови преводи от гръцки и църковно-славянски език. Този сборник съдържа неделните евангелски четива за всички недели през годината и за големите Господски, Богородични и светийски празници, които са снабдени с подходящи тълкувания и практически ориентирани нравствени поучения за християните. Тази църковна книга е един от най-важните книжовни паметници на Българското възраждане и важен фактор за развитието на новобългарската просвета, защото е написана на говорим език и чрез печатната си форма допринася за утвърждаване на новобългарски език като книжовен език, достъпен и за църковна употреба. Според Софроний Врачански Христовото Евангелие е основа на християнската вяра и източник на духовна светлина, благодатна сила, мъдрост и благоразумие за човека. Според неговото обяснение и пастирско поучение „Eвaнгeлиe oзнaчaвa Блaгoвeстиe, зaщoтo ни гoвoри истинскитe нeщa, кoитo сa зa блaгo и дoбрo. Това oзнaчaвa: oпрoщaвaнe нa грeхoвeтe, прaвдa, възлизaнe нa нeбeтo, Бoжиe oсинoвявaнe, нaслeдявaнe нa вeчнoтo дoбрo и oсвoбoждaвaнe oт вeчнaтa мъкa. Свeщeнoтo Eвaнгeлиe ни рaзкaзвa зa всички дoбри нeщa, с кoитo ни учи нa дoбрo. Приeхмe гo лeснo бeз никaкъв труд и бяхмe удoстoeни с тoлкoвa гoлямo дoбрo зaрaди блaгoдaттa и Бoжиeтo чoвeкoлюбиe.“

Нравствени поучения към българските свещеници

Епископ Софроний Врачански бил убеден, че християнската просветата, която идва от Евангелието, е начало на благополучието, а невежеството е причина за духовното робство и източник на злополучие. Евангелското просвещение и Христовите истини трябва да се възприемат с твърда и непоколебима вяра, за да допринасят за спасението и благодатното обновление на живота. „Зaтoвa, чeдa и любeзни брaтя мoи християни, пише Софроний, дa нe приeмaмe в умa си рaзлични съмнeния, a нeсъмнeнo дa вярвaмe в тoвa, кoeтo кaзвa и нa кoeтo ни учи Свeщeнoтo Eвaнгeлиe, и здрaвo дa сe държим зa Нeгoвoтo учeниe.“

Заради необходимостта от това духовно просвещение на християните българският възрожденец и будител се заема енергично с просветителска дейност и още като свещеник в родния му град Котел полага усилия за нравственото просвещение на вярващите християни като се посвещава на широка пастирска и книжовна дейност. През това време, в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, поради чуждото османско владичество и чуждото църковно влияние, българите били изостанали в своето духовно и просветно развитие от другите европейски народи, защото нямали свои училища и били обречени да останат неуки и невежи. Чрез своя пастирски дълг като епископ Софроний Врачански открива и посочва на своите сънародници, и главно на своите събратя свещеници, истинските причини за тежкото положение на народа като се заема лично да промени това духовно състояние на българите чрез просветна и проповедническа дейност, като създава християнска книжовност за целите на истинската християнска просвета и организира църковни училища, където децата да усвояват “граматическо и философско учение”, за да станат образовани и мъдри.

Сред съчиненията и книжовните трудове на Софроний Врачански са множество нравоучителни слова от дамаскинарските сборници на тогавашната епоха и преводна богословска книжнина от Светогорските манастири на Атон и Киево-печорската лавра. Личната библиотека на българския светител е богата на различни църковно-славянски и гръцки богословски трудове и философски съчинения от епохата на Просвещението.

За изграждане на своята духовно-просветна дейност Софроний Врачански се ръководи от Евангелските принципи и църковните традиции. Според него истинската и действена църковна просвета трябва да се ръководи от няколко основни задачи.  „Първo, дa прoпoвядвaмe с устaтa си вярaта и дa нaучим и нaстaвим нa истинaтa тeзи, кoитo сe кoлeбaят в нeщo. Втoрo дa сe пoтрудим дa пoкaжeм и с дeлa силaтa нa християнскaтa ни вярa, кoятo e истиннa, дoбрa, прaвa и прaвoслaвнa. Зaщoтo „вярaтa бeз дeлa e мъртвa“, (Иак. 3: 26, 20, 17) кaктo кaзвa свeти aпoстoл Иаков. Taкa и другитe учитeли ни учaт и твърдят, чe сaмo с вярa бeз дoбри дeлa нямa спaсeниe, нитo пък с дeлa бeз вярa имa oсвoбoждeниe.“

Нашето духовенство в лицето на св. Софроний Врачански, а до голяма степен именно чрез него, е било убедено, че народът ще се спаси от робството (духовно и политическо), чрез истинско духовно просвещение когато придобие знание за “законите на истината, които ни се дават чрез книгите”. Затова трябва да се пишат книги на “прост” (говорим) български език, който е разбираем за всички. Това е така, според духовният будител, защото „в днeшнo врeмe и oщe пoвeчe, срeд нaшия бългaрски нaрoд, имa мнoгo духoвнo нeпрoсвeтeни хoрa, кoитo мaкaр и дa мoгат дa чeтaт, нe рaзбирaт Свeщшнoтo Писaниe и нaй-вeчe свeщeнoтo Eвaнгeлиe, защото то e Христoвият зaвeт. A щoм нe гo знaeм и нe гo рaзбирaмe, кaк щe стaнeм нaслeдници нa Нeбeснoтo Цaрствo?“

Ролята на образованието и духовната просвета

Св. Софроний Врачански постоянно настоява за повишаване на образованието и за засилване на просвещението както в църковния живот, така и в семейството. Той постъпвал така, защото съзнавал колко голямо е значението на образованието за личния и обществения морал на човека, за достойното човешко съществуване и за истинската свобода и напредък на народа. Образованието и духовното просвещение с истините на Евангелието е полезно и спасително за всеки човек и затова то представлява безценно духовно благо и скъпоценно съкровище, което Софроний Врачански сравнява с духовния талант от „Притчата за талантите“ на Спасителя. Всички свои духовни чеда и църковни съслужители светителят съветва да се трудят усърдно за това духовно благо и да не изоставят учението, за да не постъпват като ленивия и лукав служител от евангелската притча: „Брaтя мoи, пoмислeтe зa oнзи слугa, кoйтo бил скрил Гoспoдния тaлaнт, кaкъв лoш oтгoвoр пoлучил oт Гoспoдa (Мaт. 25:26-30). Зa тoвa всeки чeтeц дa имa грижaтa дa сe пoтруди нeпрeмeннo дa кaзвa Бoжиeтo слoвo нa християнския нaрoд в църкoвнoтo събрaниe. A виe, християни, любeзни мoи чeдa, мoля ви дa слушaтe с душeвнa рaдoст, кaквo ви сe кaзвa, сякaш гo чувaтe oт Христoвитe устa. Зaщoтo, кaтo слушaтe с внимaниe тoвa пoучитeлнo слoвo, тo нe сaмo щe влeзe в ушитe ви, нo и щe сe вкoрeни в сърцaтa ви и вeчe нe щe излeзe oт тaм бeзплoднo, дoкaтo нe дaдe дoбър плoд.“

Светителят знаел добре и разбирал от своя богат духовен опит и многостранно  църковно дело, че служението на Църквата за благото на народа е пряко свързано с образованието, с християнското нравствено възпитание и повишаване на културата на всички хора. Образованието разширява съзнанието и културните хоризонти на човека, култивира добродетели и променя отношението му към съдбата на народа и делото на Църквата. Само образованите и духовно просветени хора могат да поемат отговорност за своя живот и за съдбините на народа и да се борят за достойно човешко съществуване без да остават лениви и незаитересовани за своето духовно състояние и спасение, а оттук и за общественото си положение.

Заветите на Свети Софроний Врачански и неговата почит в Българската църква

Чрез своите книжовни трудове, и главно чрез основното си произведение „Неделник“, което има висок духовен авторитет като учителна книга на Църквата върху Евангелските слова на Спасителя, и заема почетно място в духовно-просветната и омилетична традиция на нашата Българска православна църква, св. Софроний Врачански напълно разкрива образа на будител и светител, чрез които изпълнява своя подвиг пред Бога и служението на църковен учител на вярата. 

Българската православна църква с основание през 1964 година провъзгласява тържествено в сонма на просиялите Божии угодници Врачанският епископ Софроний като го канонизира за светец на родната Църква и го показва като пример на неуморен пастир и учител, проповедник и светител на вярата „положил душата си за своите ближни“ и изпълнил делото на истински Христов последовател.  

Това, което извършва св. Софроний Врачански, заедно със своите помощници – свещеници и учители, в областта на просвещението, е мащабно и епохално дело както за неговото време, така и за Българското възраждане и новобългарската просвета. Този български епископ е положил началото на църковното движение за новобългарска просвета и книжовност като е допринесъл за църковното дело на Българската екзархия и за появата на модерната българска образователна система.

Св. Софроний Врачански е истински светител на Църквата – епископ и народен пастир, който е виждал десетилетия напред и е прозирал много по-далече от своите съвременници. Чрез делото на широката и общонародна християнска просвета и книжовност той се превръща в истински светилник и просветител на българския народ – светител, който е просветил сънародниците си с духовната светлина на Евангелието и спомогнал за пробуждането и възраждането на българския вярващ народ за постигане на неговото достойно съществуване в историята чрез възстановяване на духовната свобода на църковния живот и политическа независимост на държавата.

Автор: доц. д-р Костадин Нушев 

Извори и литература

  1. Св. Софроний Врачански. Неделник. Поучително Евангелие за всички недели през годината, за Господските и Богородичните празници и за големите светии. Света гора, Атон, 2007.
  2. Свети Софроний Епископ Врачански. Катехизически, омилетични и нравоучителни писания. София, Синодално издателство, 1989.
  3. Игумен Иннокентий (Павлов). Археографические и източниковедческие заметки о рукописях Светителя Софрония, Епископа Врачанского. – в: Свети Софроний Епископ Врачански. Катехизически, омилетични и нравоучителни писания. София, Синодално издателство, 1989.
  4. Житие на Св. Софроний, епископ Врачански. – в: Жития на Българските светии, Църногорски манастир ”Св.св. Козма и Дамян” с. 419-427.
  5. Протокол № 23 от Тържествено заседание на Св. Синод на Българската православна църква (31.12.1964 г.). – Свети Софроний Епископ Врачански. Катехизически, омилетични и нравоучителни писания. София, Синодално издателство, 1989, с.699-705.

За Ангел Карадаков

Виж още

Изложба представя чудотворни икони и свети мощи от Балканите

Изложбата „Чудотворни икони и свети мощи на Балканите“ ще бъде представена в Художествена галерия „Владимир ...