Начало / Uncategorized / Тайнството на Светата Евхаристия

Тайнството на Светата Евхаристия

Когато един руски епископ пътувал за първи път на Запад след падането на комунизма, западните християни (протестанти и римокатолици) му задали следния въпрос: „Какво прави Руската православна църква, за да се справи със социалните проблеми в обществото?“ Епископът смирено отговорил: „Служим св. Литургия“. Питащите били изненадани от отговора, но не разбрали неговото послание.

Когато говорим за св. Евхаристия, трябва да кажем, че на първо място за нас, славяните, това е Литургията. На гръцки думата „литургия“ има няколко значения: служба, функция, служение. За гърците думата „литургия“ се отнася не само до богослужението, но и до изпълнението на някаква функция или дейност, например дейностите и функциите на държавната власт. Думата не се използва в тясно определена сфера, т.е. единствено и само за църковните богослужения, но и във всяка една друга сфера на дейност. Поради това, когато говорят за тайнствената богослужба на Църквата, гърците използват словосъчетанието „Св. Евхаристия“, което обозначава онова, което ние наричаме Литургия. Използването на термина „Евхаристия“ показва, че става дума за богослужба. Независимо от това, че народът ни е свикнал с думата литургия, Евхаристия и Литургия са синоними.

Евхаристията произлиза от думата „благодарение“ и отразява първия и основен елемент на литургичния канон, т.е. Анафората, която започва с благодарност към Бога. Господ Иисус Христос е първото истинско благодарение на Бога, доколкото Той, в името на цялото Свое творение и на човека, като венец на това творение, благодарил на Бога Отца. Такава благодарност се очаквала и от нашия прародител Адам. Ако бил изпълнил заповедта на благодарността, то той никога не би и съгрешил. „Твоето от твоите, на Тебе принасяме всичко и заради всички“ четем в молитвата на Евхаристийния канон, в знак на благодарност за това, което Господ е направил, прави и ще направи за нас.

Преди всичко св. Литургия е тайнство.

Това обаче не е някаква загадка в смисъла на нещо загадъчно или мистериозно. Това е едно голямо и спасително събитие. Това е тайнствено и дълбоко събитие, което не се изчерпва от видимата си феноменология. В същото време трябва да отбележим, че тази феноменология не е церемония. Днес мнозина смятат, че това Божествено тайнство може просто да бъде изиграно като на театрално представление. Това събитие е тайнство, притежаващо непостижими и непознати дълбочини. Затова е и най-добре да кажем, че Евхаристията е святотайнствено събитие, което е спасително и прилага и реализира върху нас делото на нашия Господ Иисус Христос.

Светата Литургия, по думите на св. Ириней е „Христово дело“, има значението на творение и създание, както и резултат и изпълнение, т.е. – дейност, която се явява дело Божие, същевременно изпълнявайки божественото дело, което Бог е искал да създаде за нас. Съединявайки човешката природа със Себе Си, Той се превръща в този Дар, Който ние принасяме на Литургията. Поради това Господ е и Агнец, и вечният Архиерей; Първосвещеник, Който принася Себе Си и приема тази жертва заедно с Отца. Това е единственото чудо; това е Христовата тайна, както я нарича апостол Павел. Тази тайна се съсредоточава, проявява и осъществява в Св. Евхаристия. Това е изразено най-добре от ап. Павел в десетата глава от посланието му до Коринтската църква: „Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб“ (1 Кор. 10:16-17). Това е реализъм, автентичен православен реализъм; това е прагматическото учение на св. Игнатий.

За ясното и правилно разбиране на значението на Литургията, е необходимо първо да се подчертаят няколко важни елемента. Символизмът в Православието, в  своята многовековна история, е бил винаги много актуално явление. Поради това символичното разбиране и тълкуване на Литургията е било широко разпространено. Символичните принципи, използвани при тълкуването на Божествените служби обаче не винаги са оставали в приемливи граници. Символизмът доста често е допринсял за загубата на истинския смисъл на богослуженията.

Различните названия, тълкувания и интерпретации на Литургията, например като символ, икона, свещенодействие, са само спомагателните средства, точно по същия начин, по който се използват спомагателни средства за определянето и на другите св. Тайнства. По-конкретно знаем, че Църквата се възприема и разбира като тяло. Църквата обаче не е просто тяло, а е нещо повече от това; тя е единство на вярващите, в което единство Христос е сърцето и главата, а Св. Дух – негова душа (доколкото Той е онзи оживотворяващ принцип, действие, Животодател).

По същия начин литургията не е просто символ или образ (икона), а нещо много по-дълбоко и възвишено от просто един символ. Цялата тази символика съществува само с цел да изрази и опише отделни елементи от църковния живот. По никакъв начин ние не можем напълно да определим  техния смисъл и значение. Всяко едно определение, дума или знак създават ограничения,  а Литургията не подлежи на  каквото и да било ограничение. По същия начин и нейното значение и разбиране е невъзможно да бъде изразено чрез символ посредством определение. В текста на евхаристийните молитви четем : «…все и вся исполняя неописанный». Това означава, че Евхаристията не само, че не може да бъде описана, но не може да бъде назована, тъй като самата тя е неограничена, недосегаема и безкрайна. Точно по този начин тя е Свето Тайнство.

Литургията не е и само една от многото църковни тайнства. Кръщението е едно от най-важните тайнства; това е тайнството на съществуването, чрез което, по думите на св. Николай Кавасила, ние ставаме Христови; или казано по-добре, след Кръщението вече принадлежим на Христа. В Тайнството миропомазание ние придобиваме животворните дарове на Св. Дух.

Обаче духовната храна, която ядем, Евхаристията, се явява синтезът на всички тези тайнства.

Човек ежедневно  изпитва нуждата не само от духовна, но и от телесна храна, тъй като сме тленни. Поради това  няма никакъв смисъл да говорим за безсмъртието на душата извън този контекст. Ако сама по себе си душата е безсмъртна, то тогава за какво ни е Бог? В Литургията се превръщаме в съпричастници на Царството Небесно. Тя отразява онова, което ще се превърне в нашата вечна реалност. В нея се извършва цялото домостроително спасение и поради това никое от другите Тайнства не може да съществува без Литургията.

Това е и точно отношението, което трябва да имаме и към другите свещени ритуали на Църквата. Например погребението трябва да се извършва с Литургия; т.е. трябва тя да „изпраща“ напусналия ни човек, а не както се прави днес: първо Литургия, а след това –  погребение. Трябва да изпращаме покойника в Небесното царство с Литургия, тъй като в молитвите ние изразяваме желанието си и надеждите си той да бъде с Бога. Ако св. Евхаристия е отражение на Небесното царство, където започва вечният живот, чинопоследованието на погребението трябва да бъде в тясна връзка с Литургията. От това следва, че Евхаристията е споделената и обединяваща реалност за цялата Църква.

Когато Литургията се нарича образ и икона, това показва, че тя все още не е пълнотата на Небесното царство, т.е. присъствие в една завършена реалност. Тайнството е аналог на икона, която ни води към Небесното царство. От това следва, че Евхаристията като икона има аналогично-тайнствен характер.

През времето на иконоборството с този термин е било силно злоупотребявано. За иконоборците единствената автентична икона на Христос било Неговото тяло (Евхаристията). Светите отци не приемат такова разбиране за иконата. Поради това и в постановленията на Седмия Вселенски събор откриваме тази точна формулировка: „Никой от светите апостоли или светите отци никога не е наричал Безкръвната жертва, извършена в памет на Христовото страдание и цялото му Домостроителство, икона на Неговото тяло“. Самият Христос не казал: „Вземете, това е иконата на Моето тяло“; а казал: „Вземете, това е Моето тяло и това е Моята кръв“.

Поради това, в сравнение с иконоборческите разбирания за значението на Литургията като икона, в Православието това придобива противоположно значение. Тя по никакъв начин не губи своята образност и аналогичност, която ни отвежда до пълнота.

Гръцката дума typos е много подобна на икона: онзачава образец, отпечатък. Поради това в евхаристийните молитви ние се молим да се причастяваме с Него в Царството Небесно все по-истинно, с все по-голяма пълнота. Това е реалната истина и пълнота; това е онова, към което се стремим или, както казва ап. Павел, защото „сега виждаме смътно като през огледало“ (1 Кор. 13:12). Това обаче не отслабва реалното съществуване на онова, което получаваме в Тайнството Евхаристия, а просто ни издига до по-висока пълнота. Само в този смисъл може да се каже, че Литургията е икона.

Подобно нещо се случва и с термина „единосъщен“. Едно е значението му според Павел Самосатски, а друго – в указите на Никейския събор т.е. в Никейския символ на вярата. В този смисъл може да се изследва и разбирането на думата „символ“. В християнството то има много по-дълбоко значение, отколкото в Стария завет или във философията на Платон. Самата дума произлиза от гръцки глагол, който показва съвместното присъствие на едно нещо в друго. Подобно разбиране на символите се изразява много ясно в трудовете на Дионисий Ареопагит. За православните именно мистическото, анагогическото и мистагогическото значение и интерпретация на символите са нещо приемливо.

Църквата като Тяло Христово присъства в Св. Евхаристия.

Тялото присъства в членовете му, или както красиво се изразява св. Николай Кавасила – „Цялата лоза се храни от корените“. В Тайнството Причастие ние получаваме Христовото Тяло, което събира и обединява всеки, който се причастява. Стремим се да черпим спасение от този животворен Източник. Не ние Го превръщаме в наше тяло, не сме ние тези, които Го превръщаме в неразделна част от нашето тяло. Той нас превръща в Свое.  Когато приемаме Божествените Дарове,  тогава Господ ни включва в Тялото Христово.

Говорейки за Тайнството Евхаристия, бих искал да обърна внимание и на няколко въпроса, касаещи съвременната богослужебна практика. Много са хората, които, дори днес, след две хилядолетия от основаването на християнството, все още нямат ясно разбиране за Причастието. За приемането на Причастието е много важно да се подготвим достойно. Като се има предвид значението на Литургията, човек трябва да се подготви достойно чрез пост, молитва и аскетична борба. Но много по-дълбок смисъл се крие във факта, че Причастието е не просто приемане на Светинята в себе си: това е събитие, благодарение на което човек става част от единството на Тялото Христово.

Изразът на св. Атанасий, че „Евхаристията е лекарство на безсмъртието“, означава, че в Литургията принадлежим към единството на Тялото Христово и че сред нас вече няма смърт. Затова и той казва, че „Който не участва в Евхаристията и който не е в молитвено общение с епископа, той не принадлежи на Църквата“.

Според каноните на Православната църква, който не се причастява две или три седмици, подлежи на църковна епитимия. За съжаление мнозина днес не разбират това. Значението на Литургията е придобило значение, широко разпространено в Римокатолическата църква. Затова човек много често чува въпроси като: Колко пъти трябва да се причастявам, колко дни трябва да постя, как трябва да се подготвя? Сякаш акцентът е върху количеството.

Разбира се, това не означава, че не бива да се готвим достойно за Литургията. Както вече отбелязах, това e дълбоко тайнство, което ни отваря вратите на Небесното царство, и което съответно изисква добросъвестна и достойна подготовка. Но кой е достоен? Кой всъщност може да каже, че достойно се осмелява да се пристъпи към Тялото и Кръвта на Спасителя? Кой и кога? Затова в молитвите преди Св. Причастие четем: „Дай ми причастяването със Твоите св. Тайни да не ми бъде за съд или осъждане“. Как може свещеник да каже, че е достоен и че другите, не са? Свещеникът, като носител на тайнството свещенство, несъмнено има Божията благодат и енергия, дадени от Св. Дух за извършване на свещенодействията, но това не го спасява от греха, доколкото и на него е дадена свободна воля, т.е. – има свободен разум.  С други думи – дава му се възможност да избира между доброто и злото.

Св. Григорий Богослов казва, че той и себе си принася в жертва. Този, който свещенодейства, той е жертвата, която се принася; той е резултатът от нея. Така той освещава и себе си. Той е изцяло част от това събитие и чрез него Бог Св. Дух действа в човека. От това става ясно, че разделението между миряни и духовници в Тайнството Евхаристия е неправилно.

Това разделение е допринесло за появата на високите иконостаси. Те просто прикриват и скриват всичко, което трябва да се дава „от името на всички и заради всички“. Хората в Църквата чуват само възклицанията и заключенията на молитвите. Всеки, който участва в литургията, трябва да се моли в пълнота. Ето защо в молитвите откриваме: „О, Господи, молим ти се за греховете си и за неведението си“.

Св. Евхаристия е цялост, съборност и универсалност.

Хомяков казва: „Който познава Литургията, знае какво е Църквата“. Това не е просто едно от тайнствата или едно стъпало към Небесното царство; това е многовековен съборен акт, продължаващ и до днес, начело на който стоят епископите. Появата на енориите в края на III век е съпътствана от установяването на много тесни връзки с епископската администрация. Епископът, който стои начело на енорията или общността и извършва Литургията, играе и продължава да играе важна роля. Ако свещеникът, който отслужва Литургията, не помене епископа, тогава, независимо че всички ритуали и молитви са изпълнени, Литургията не се счита за действителна. Светата Литургия включва в себе си еклесиологични мащаби и поради това единствено Църквата има правото да извършва Света Евхаристия.

Едно от най-важните названия на Литургията, което дава възможност за правилното разбиране на нейния смисъл като животворно тайнство, е участието. Христос присъства чрез Св. Дух, а самото действие, участие и прагматия е Евхаристията. Цялото творение участва в нея. Евхаристията се изразява преди всичко като народен акт, в който участва целият Божи народ. Христос е член на този народ като дякон, свещеник, епископ; като основа  и глава на Църквата; като Водач на нашето спасение. Следователно христологическата тайна на Църквата се отъждествява с тайната на Литургията, която е нейна идентичност.

Когато един руски епископ пътувал за първи път на Запад след падането на комунизма, западните християни (протестанти и римокатолици) му задали следния въпрос: „Какво прави Руската православна църква, за да се справи със социалните проблеми в обществото?“ Епископът смирено отговорил: „Служим св. Литургия“. Питащите били изненадани от отговора, но не разбрали неговото послание. Това бил възможно най-добрият отговор, защото Литургията е входът към Небесното царство, входът към вечната реалност, която изобщо няма нужда от социални служения. Небесното царство ще бъде като вечна трапеза, състояща се не само от благодарение към Бога, но и от дейното извършване на всичко – на праксиса, движението и участието.

Литургията е цялостен акт както за миряните, така и за духовенството.

Издига ни към Небесното царство; в нея присъства Боговъплътилият се Христос, Който е с нас до края на вековете. Без това ние бихме били просто някаква абстракция. Божието слово действа чрез Тайнствата. Затова Тайнствата включват света в нас, а белезите на света са хлябът и виното. Св. Ириней казва: „Нашата вяра е в съгласие с Евхаристията, защото Светата Евхаристия потвърждава всичко, в което вярваме“.

Това, че днес хоровете изключват възможността миряните да участват активно в богослуженията, също не е хубаво. На народа трябва да се върне онова, което се явява основа  и, само по себе си, им  принадлежи: „Амин“, „Господи, помилуй“, „Тебе, Господи“, „И Духови Твоему“. В древните богослужебни текстове имаме указания какво трябва да бъде изпълнено от хората, певците и четците. Дейното участие в Евхаристията – това е, което очаква от нас Самият Господ.

Като заключение нека се позовем на богомъдрите слова на св. Йоан Дамаскин и св. Теодор Студит: „Св. Литургия е повторението на целия спасителен план за човека“. Това е изразено най-добре в края на Литургията от св. Василий Велики: „Тайната на Твоята милост, Христе, Боже наш, е извършена и усъвършенствана доклокото е по силите ни“.

Автор: Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)

Превод от английски: Ангел Карадаков 

Редакция: Асен Андонов

Източник: pravmir.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Покаянието, както го научих от съвременните светии и старци

Имах възможността да познавам лично немалко от съвременните светии и духовни старци, докато сам изследвах ...