Начало / Uncategorized / Богословското наследство на Българския патриарх д-р Кирил (1901-1971)

Богословското наследство на Българския патриарх д-р Кирил (1901-1971)

През 2021 година се изпълниха 120 години от рождението и 50 години от блажената кончина на Българския патриарх Кирил (1901-1971).

Тези кръгли годишнини са повод за подобаващо отбелязване на паметта и възпоменание на живота и делото на първия Български патриарх, избран след възстановяване на патриаршеското достойнство на Българската православна църква през 1953 година, а също така и една навременна възможност за очертаване на по-важните контури и насоки на неговото първосветителско служение. Патриарх Кирил е един от най-авторитетните предстоятели и архиереи на Българската православна църква през ХХ век, който допринася изключително много за издигане на авторитета на Българската патриаршия. Неговият житейски път, църковно служение и богословско творчество в областта на църковната история и проповедническото изкуство са събрали в себе си до голяма степен идеалите и традициите на Българската църква от епохата на Българското възраждане като отразяват и събитията през ХХ век.

През последните пет десетилетия служението на патриарх Кирил е било предмет на различни изследвания от страна на много наши изследователи, които са концентрирали своето внимание върху различни страни от неговата богата духовна и църковна дейност. (8) За неговия жизнен път, проповедничско творчество и църковно-историческо научно дело са написани множество изследвания, рецензии и научни трудове. За целите на този кратък очерк тук ще бъдат използвани очерка на д-р Васил Киселков (6) и книгата на проф. д-р Иван Панчовски, посветена на живота и творчеството на Българския патриарх Кирил (1901-1971), която е издадена на немски език в Берлин през 1971 година (5).

Още в годината на блажената кончина на Патриарх д-р Кирил проф. Иван Панчовски подготвя и издава тази своя биографична книга за живота, делото и творчеството на българския първосветител като в нея очертава основните етапи от земния живот и по-важни те насоки на църковното му служение. (4) В книгата са представени по-важните етапи от служението на патриарх Кирил като учител в Софийската духовна семинария, секретар на Рилския манастир, учен и изследовател на църковното минало на Българската екзархия, протосингел на Софийския митрополит Стефан, главен секретар на Светия Синод, Пловдивски митрополит (1938-1953), наместник председател на Светия Синод (1951-1953) и Български патриарх
(1953-1971).

Богословско образование и академична подготовка

Своето богословско образование бъдещият патриарх получава в Софийската духовна семинария, в която той учи по време на Първата световна война. След завършване на средното духовно училище през 1920 година младият Константин Марков продължава висшето си образование в Богословския факултет на Белградския университет и във философския факултет на университета в Загреб. Университетското образование по богословие и философия в чужбина очертава една трайна насока на неговите академични интереси, които в следващите години ще се проявяват в многостранната му духовна, просветна, академична, проповедническа и църковно-обществена дейност. По време на неговото следване и студентски години в България все още не е открит Богословския факултет към Софийския университет, който отваря врати за първите студенти през 1923 година. По това време Константин Марков е вече учител и възпитател в Софийската духовна семинария където на 30 декември 1923 година приема монашество с името Кирил и е ръкоположен за йеродякон. Изборът на името и духовното покровителство на св. Константин-Кирил Философ също е духовен знак за личността, духовната мисия, съзнанието за призвание пред Бога и интересите в областта на науката и богословието. През целия си съзнателен живот младият Константин, който приема монашеското име Кирил, върви по стъпките на своя небесен покровител св. Кирил Славянобългарски и се стреми да подражава на неговата ученост, мисионерско и църковно-просветно дело за слава на Бога и за духовна полза на своя „единокръвен български народ“. Това съзнание за служба на Бога, Църквата и Отечеството се формира и укрепва в него по време на престоя му в Рилския манастир след приемане на монашество и през следващите години. През 1924-1925 година йеродякон Кирил завършва своето висше богословско образование и се дипломира в Богословския факултет в Черновиц където започва да следва и докторантура. През 1926 година е назначен за секретар на Рилския манастир и в продължение на няколко години изпълнява тази служба и продължава своята научна и академична подготовка. Първите записки в своя дневник българският духовник е оставил именно от този ранен период от неговото църковно служение. От тези записки разбираме за духовните интереси, монашеските послушания, книжовни трудове и научни наблюдения, които той прави в Светата Рилска обител където се подготвя за защитата на своята докторска дисертация. (1,33-38)

През 1927 година йеродякон Кирил получава своята докторска степен по богословие от Богословския факултет в Черновиц, а през следващите две години е изпратен за научна специализация в Берлин. За тези интересни години от академичната дейност на бъдещия патриарх Кирил ние можем да прочетем от многобройните записки в неговия Дневник. Там той споделя своите впечатления и спомени от лекциите по богословие в Берлинския университет, професорите, чиито лекции слуша, книгите, които чете в библиотеката и наблюденията върху живота на тогавашното общество в германската столица Берлин.

Ето как предава тези събития от живота на патриарх Кирил в своята биографична книга проф. Иван Панчовски: “За разширяване своята научна култура и за придобиване повече знания и методични умения за научно творчество д-р Кирил Марков отишъл на специализация в Германия, където прекарал от 1928 до 1929 година.

В Берлинския университет той се срещнал и опознал с бележития учен Адолф Харнак, рядък историк, който с еднаква задълбоченост изследвал първоизворите на християнската религия и вниквал в историческото й развитие и в дълбокия смисъл на нейните догматически формулировки. Под благотворното влияние на Адолф Харнак д-р Кирил Марков засилил интереса си към историята на Християнската църква и впоследствие се посветил на проникновени исторически изследвания, при които проявил голямата си дарба както на аналитик, така и на систематик.“(4,26) Чрез биографичната книга за патриарх Кирил, написана от проф. Иван Панчовски, а днес и чрез издадения вече Дневник, ние можем да проследим по-важните стъпки от духовната лествица на академичната и монашеска подготовка, интелектуалното съзряване и разширяване на духовните хоризонти и научни интереси, научно-изследователското усърдие и дисциплина в областта на богословието, философията и църковната история, проповедническото, просветно и църковното служение, които оформят в пълнота образа, и се отразяват върху всестранната дейност на бъдещия Български патриарх и първосветител. В тази книга откриваме богат и проникновен биографичен очерк, но също така и систематичен преглед на богословското творчество на Патриарх Кирил като християнски богослов, църковен историк и проповедник. Въз основа на биографичните подробности е дадена подробна картина и се очертава една задълбочена характеристика на академичните интереси и авторските научни трудове, приноси и книги на българския патриарх.

Църковно служение и културно-просветна дейност през 30-те години на ХХ век

На 23 юни 1930 година йеродякон д-р Кирил е ръкоположен за йеромонах, а през следващата година е назначен за протосингел на Софийската митрополия. През 1932 година е възведен в архимандритско достойнство и е назначен от Светия Синод за ръководител на Културно-просветния отдел при синодалната канцелария на Българската църква. Културно-просветното поприще съпътства архим. д-р Кирил още от неговото учителско служение в Софийската духовна семинария, а всички негови академични и научни трудове са насочени към съзнателно и добросъвестно изпълнение на духовната мисия на Българската православна църква сред българския народ. Навсякъде където той заема църковни длъжности подхожда винаги с това съзнание и се стреми да изпълнява своите послушания добросъвестно като върви по стъпките на св. Константин-Кирил Философ и св. Иван Рилски, да подражава на делото на йеромонах Неофит Рилски докато е секретар в Рилския манастир и докато се труди в книгохранилището на манастира, събирано като книжовно богатство през вековете от рилските монаси. Изучава училищното дело на Българската екзархия и се стреми да подържа възрожденските традиции за духовна просвета сред българския народ, наблюдава внимателно и изучава образователната и училищна система на страните, които посещава и се стреми на се придържа към високите научни и академични стандарти на европейските университети, които е завършил и в които се е обучавал. В своето академично израстване и научни търсения, и главно в качеството му на духовник, учител и богослов, д-р Кирил Марков се е срещал с много и различни научни подходи към живота и практическата дейност на човека, изследвал е различни философски възгледи и убеждения, които се съгласуват или пък воюват с християнската вяра и се обръщат срещу християнския мироглед и християнската нравствена система от ценности. За да подпомогне християнската просвета и културно-образователна дейност в България той се заема с книжовна и преводаческа дейност и превежда от немски език части от книгата на християнския римокатолически богослов и философ Тилман Пеш (1836-1899), която издава на български през 1934 година под заглавието „Християнската философия на живота“(3,3). Целта на това издание е да подпомогне младите хора в България в тяхното християнско образование и да даде на търсещите Истината и духовното познание за Бога да се укрепят в своята християнска вяра в Христа, да осмислят духовните ценности на християнската нравственост като се запознаят по-добре със съвременните въпроси на християнската философия и етика. През 1934 година архим. д-р Кирил Марков е избран за главен вен секретар на Светия Синод, а на 12 юли 1936 година е ръкоположен за епископ като му е дадена титлата Стобийски. В книгата на проф. Иван Панчовски за живота и творчеството на патриарх Кирил този период е описан и разгледан подробно като е представена богатата църковна и духовно-просветна дейност „от манашеската килия до епископския сан“(4,26-30).

През 1937 година Стобийски епископ Кирил предприема първото си поклонническо пътуване до Света гора – Атон, за което после ще си спомня многократно при следващите му посещения в Славянобългарския манастир „Св. Георги Зограф“ и поклонничеството до други монашески обители. За тези духовни преживявания можем да прочетем на много места в Дневника на патриарх Кирил и да се убедим в дълбоката му молитвена нагласа и вътрешно настроение, извиращи от монашеската вглъбеност, която той носи в себе си независимо от активната дейност в църковно-административното, културно и обществено служение, които изпълнява през целия си съзнателен живот.

През този период Стобийски епископ д-р Кирил е председател на Софийския клон на Съюза „Отец Паисий“ и работи усърдно за избистряне и задълбочаване на неговите духовно-просветни, културни и патриотични цели и за постигане и популяризиране на неговите задачи. Патриотичното възпитание на младите хора било
свързано в дейността на бъдещия патриарх и с църковно-социалното служение и християнско милосърдно и благотворително дело в защита на бедните и социално слабите, което след това се разкрива и в неговото служение като Пловдивски митрополит. Християнските социално-милосърдни и благотворителни инициативи, в които участва Стобийски епископ д-р Кирил го отличават като активен духовник и обществен деец и водят до избирането му за земестник-председател на Съюза „Обществено подпомагане“, който през тези години работи съвместно с Българската православна църква в полето на социалното служение и в помощ на бедните и нуждаещите се хора в обществото. На 15 май 1938 година Стобийски епископ Кирил е избран и впоследствие канонически утвърден за Пловдивски митрополит. Духовните дарования и широка ерудиция, църковен опит и обществена активност спечелват доверието на клира и миряните от Пловдивска епархия и те го избират за свой архиерей.

Архиерейско служение и църковна дейност като Пловдивски митрополит

Проф. Иван Панчовски познава дейността на патриарх Кирил още от служението му като Пловдивски митрополит и е наблюдавал отблизо по-важните трудове на светейшия български патриарх през годините на неговото служение. Още като Пловдивски митрополит той се оформя като дисциплиниран научен работник, авторитетен архиерей на своята епархия и трудолюбив пастир на своето паство. Съчетанието на църковното и проповедническо служение с научно-изследователската работа съпътстват митрополит Кирил навсякъде в неговото служение. Като митрополит на Пловдивска епархия бъдещият патриарх Кирил се труди неуморно за изграждане на културно-просветното дело и строежа на храмове, църковни сгради и сиропиталища в градовете, селата и най-отдалечените селища на голямата по територия епархия. Организира православни християнски братства към отделните енории и училища, създава центрове за просвета и книгоиздаване, които умело ръководи като участва лично и дейно в тяхната работа за народополезното дело. През цялото това време митрополит Кирил обикаля своята епархия, постоянно отслужва света литургия, проповядва, изнася сказки, беседи, доклади в градове и села и се стреми да вдъхне духовна утеха на своите пасоми. Той се стреми да посети и най-отдалечените селища и постоянно описва тамошните храмове, събира данни за църковно-народните борби и изследва старинни богослужебни книги и други църковни паметници, които старателно описва и съхранява за църковната история и за своите научни трудове. За всички тези негови дейности може да се почерпи богата информация от неговия Дневник, а също така и от превъзходните му исторически трудове. Като Пловдивски митрополит през годините от 1942 до 1946 г. патриарх Кирил подготвя и чрез книгоиздателството “Братско слово” в Пловдив, издава и своите първи богословски трудове. В три поредни тома той издава една поредица от богословски размисли за вярата в Бога и духовния живот на християните, за Личността и делото на Спасителя и за силата на спасението и благодатното обновление, които носи Христовото учение в живота на вярващите.

За тази книга с богословски размишления, върху която той работи в продължение на години, митрополит Кирил пише в своя дневник през 1942 година като посочва и нейното планирано заглавие – „При извора на живота“(1,70).

Духовните размишления за вярата и живота в Христа, за изпитанията на времето и следването на Христовия пример, които са събрани в тези съчинения през този труден и бурен период от историята, представляват интересна комбинация от религиозно-философски размисли, богословски есета и поучителни слова. Според проф. Иван Панчовски съдържанието на това съчинение на Пловдивския митрополит Кирил не е класическа антология с проповеди, а съдържа дълбоки размишления и изповеди, християнски нравствени есета и духовни напътствия за вярата и живота на християните в условията на смутните военни и следвоенни години. Богословските прозрения на автора са събрани под общото заглавие “При извора”, чиито трети том излиза след политическите промени и след политическите репресии срещу Пловдивския митрополит Кирил през 1944-1945 година. (При извора, Т. III, Пловдив, 1946).

В третия том от поредицата „При извора“, който излиза през 1946 година след политическите промени и идеологически репресии от страна на новата атеистична власт срещу много духовници от Българската православна църква, се долавя още по-отчетливо дълбочината на преживяния духовен опит от обществено-политическите сътресения в България, Европа и света и мъдростта на християнската философия на живота. В тези свои проповеди и религиозно-философски есета патриарх Кирил още по-задълбочено и духовно проникновено разкрива божествената сила на Христовите истини и Евангелски добродетели и показва тяхното спасително значение за личния и обществения живот на съвременните хора. В богословските трудове и проповеднически слова на Пловдивския митрополит Кирил, събрани в трите тома от неговото съчинение „При извора“, се разкриват неговите дълбоки християнски убеждения и ценности, ясни мирогледни позиции и социално-етически възгледи (7). След отпечатване на третия том от книгата митрополит Кирил е подарил, в израз на уважение, един екземпляр от нея на своя колега църковен историк и преподавател в Духовната семинария Камен Динков Бабалъков, който е автор на учебници по История на Българската православна църква за българските семинаристи. През следващите години като Пловдивски митрополит д-р Кирил публикува няколко научни монографии за своите предшественици – пловдивски митрополити, с които поставя началото на поредицата свои църковно-исторически трудове. Това са биографичните очерци „Паисий, митрополит Пловдивски в църковно-народната борба“(София, 1948) и „Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820 – 1906 г.)“(1952). В тези научни изследвания се разкриват основните интереси и научни приноси на патриарх Кирил като църковен историк и изследовател на Българското възраждане и църковните борби на българите в Македония.

Патриарх Кирил като църковен историк и член на БАН

Венец на научното творчество на Патриарх Кирил са неговите църковно-исторически трудове. В своята биографична книга за неговото творчество проф. Иван Панчовски разглежда тези трудове във връзка с дейността на българския патриарх като „академичен историк и изследовател“ и дава авторитетна и правдива оценка на неговите научни приноси, въз основата на които той е избран за доктор хонорис кауза на Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София, на Московската и Ленинградската духовни академии, а също така и за академик и действителен член на Българската академия на науките. Сред основните исторически трудове на патриарх Кирил са следните: „Съпротивата срещу Берлинския договор – Кресненското въстание“(1955), „Екзарх Антим (1816 – 1888 г.)“ (1956), „Граф Игнатиев и българският църковен въпрос“(1958), „Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век“(1962), „Принос към униатството в Македония след Освободителната война (1879 – 1895 г.)“ (1968), „Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878)“ Т. I. (1969), „Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878)“ Т. II. (1970). Като църковен историк и академик – член на БАН, патриарх Кирил пише и публикува тези исторически изследвания и научни трудове за Българската екзархия и за участието на българите в Македония в църковно-освободителните борби по време на Българското възраждане с изключителна вещина и дълбоко познаване на историческите факти. За тези свои научни изследвания той се подготвя години наред като постоянно търси, проучва, изследва и чете в различни библиотеки и архиви както в България, така и в чужбина.

На много места в своя Дневник той посочва през годините на своето следване, пребиваване в Рилския манастир и по време на различни пътувания в чужбина как прекарва часове наред в различни книгохранилища и фондове на библиотеки и архиви. Там с методична последователност и научна вещина преглежда периодични издания, научни трудове и архивни материали по въпросите на църковната история, и главно по интересуващите го теми за Българската екзархия и нейното църковно-освободително дело сред българите в Македония. Последният църковно-исторически труд, който излиза посмъртно в 1971 година, е “Българското население в Македония в борбата за създаване на Българската екзархия” (София, Синодално издателство,1971). В книгата се прави преглед на участието на българите в Македония в борбата за възстановяване на църковната независимост и учредяване на Екзархията, разглежда се ролята на представителите от Македония в Първия Църковно-народен събор в Цариград през 1871 година, усилията за присъединяване на македонските епархии към диоцеза на Българската екзархия чрез проведените допитвания до населението и борбата за български митрополити в основните градове и епархии в Македония. Книгата е подготвена по повод на 100-годишния юбилей от създаване на Българската екзархия и провеждането на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 година.

Патриарх Кирил като проповедник и църковен деец

През 60-те години на ХХ век патриарх Кирил участва активно в установяването на близки отношения и контакти с другите поместни православни църкви, чиито предстоятели посещава като новоизбран Български предстоятел или по повод на различни междуцърковни конференции, срещи и съвещания. През 1948 година
още като пловдивски митрополит той участва в българската църковна делегация на Московското всеправославно съвещание, за което подготвя свои пътеписни бележки, които издава през 1949 година в книга. Като поклонник посещава Светите земи и Йерусалимската патриаршия, Света гора и атонските манастири и много други страни и градове, за които пише подробно в своя Дневник. Според д-р Васил Киселков за посещенията в Русия през 1948 година и за някои от другите свои поклоннически пътувания патриарх Кирил пише свои забележителни пътеписи с ценни културно-исторически анализи и наблюдения, които съставляват важна част от неговото книжовно дело.(6)

Наред с историческите и богословски съчинения, които представляват сборници и антологии с проповеди и нравоучителни слова патриарх Кирил води множество контакти и диалози с представители на другите християнски вероизповедания, сред които старокатолици, англикани, римо-католици и лютерани, за които ни е оставил ценни свои наблюдения и богословски анализи на много места в своите дневници и паметни бележки. По време на своето предстоятелско и архипастирско служение като Български патриарх д-р Кирил подготвя и произнася множество проповеди и празнични слова, изнася лекции и държи множество речи и приветствени слова при официални визити и срещи с църковни и държавни ръководители. По-важните от тези официални слова и обръщения към вярващите са отпечатани в църковните периодични издания на Българската православна църква, а празничните проповеди и поучения са събрани в няколко тома с негови събрани слова под заглавието „Път Господен“, издадени през годините в шест отделни тома (т.I-1957, т.II-1959, т.III-1961, т.IV-1963, т.V-1965, т.VI-1969). Тези проповеднически антологии, заедно с по-ранните му сборници с проповеди като „Излезе сеяч“(1940), „При извора“(1943-1946) и „Слово на живота“(1953) показват в пълнота патриарх Кирил като „проповедник и омилетичен писател“ с дълбока богословска мисъл, широка философска култура, научна ерудиция и проповеднически талант, който познава нуждите на своето паство и разпознава знаците на времето. 

Богословското творчество и книжовно наследство на Българския патриарх д-р Кирил обхващат огромно количество книги, научни монографии, сборници с проповеди и официални слова, които разкриват техния автор и писател като сериозен православен духовник, задълбочен християнски богослов и мислител, трудолюбив изследовател и неуморен пастир, вдъхновен проповедник и отговорен общественик, който оставя ярка следа в историята и живота на Българската православна църква през ХХ век. В своите проповеди той остава верен на Христовото Евангелие и на Христовото спасително дело, а в историческите си трудове изследва неуморно църковните борби на българите за изграждане на независима и автокефална Българска православна църква като достоен и неразделен член на Вселенската Православна църква и активен участник в всеправославното съборно единство на отделните братски православни народи. Като църковник и обществен деец патриарх Кирил работи убедено за миротворното служение на Църквата за сближение на християнските народи и за активен междухристиянски и богословски диалог между Православната църква и другите християнски вероизповедания.

Заветите на Българския патриарх Кирил (1953-1971)

Патриарх Кирил застава начело на БПЦ и поема своето служение на предстоятел и първойерарх в изключително сложна политическа обстановка и труден за народа и Църквата исторически момент. Още преди да бъде избран за Патриарх през 1953 година, и да поеме първосветителското служение, той се откроява сред православното духовенство и висшия клир като един от най-активните и авторитетни архиереи на Българската Църква. През 40-те години на ХХ век по време на Втората световна война, когато БПЦ застава открито в защита на българските евреи и се противопоставя на нацистката политика за депортация и геноцид, този наш архиерей – в служението му като Пловдивски митрополит, заедно с други митрополити, църковници и вярващи християни, застава смело в защита на Правдата и онеправданите страдащи ближни и с авторитета на Църквата допринася за предотвратяване на изпращането на тези наши съграждани в лагерите на смъртта. Възпитан в духа на евангелските ценности и християнското благочестие патриарх Кирил носи с достойнство своето служение и изпълнява своя дълг пред Бога и народа с което дава пример на достоен архиерей и първосветител през бурните военни години. (8) Сред заветите на патриарх Кирил е достойният пример на истински пастир и църковен водач, който той дава като архиерей на
Българската православна църква по време на Втората световна война и нейните превратности. Като Пловдивски митрополит той лично се застъпва за спасяване на българските евреи и застава начело на тази борба в Пловдив, с което предотвратява тяхното депортиране в нацистките лагери на смъртта. Така той показва на дело своите християнски убеждения и хуманни ценности като се зестъпва за слабите и преследваните, застава смело и мъжествено срещу антихуманната идеология на расизма и се противопоставя на престъпната практика на нацистката пропаганда и политика от името на Българската православна църква и целия български народ.

 Политическите превратности в България след края на войната, и промяната на държавното устройство на страната, се отразяват сериозно и върху позициите и мястото на БПЦ в обществения живот и ограничават възможностите за свободно служение сред народа. Архиереите от Светия Синод отново се налага да отстояват автономията, достойнството, единството и вътрешната независимост на Църквата и да гарантират нейното нормално служение сред българския народ. (8) За всички тези трудности пред Църквата четем от подробните записки в Дневника на патриарх Кирил и откриваме неговата принципна и смела позиция, изразяваща твърдост и последователност в отстояване на интересите на Българската църква и вярващия български народ. Петдесетата годишнина от блажената кончина на Българския патриарх Кирил, която отбелязваме през тази година, и необходимостта от достойно възпоменаване на неговата църковна дейност, ни дават основания за ново вникване в неговите духовни завети и богословско наследство, които той предава на Българската православна църква и на вярващия български народ като скъпоценно наследство и драгоценно достояние. Тези негови завети разкриват достойнството и величието на Българската патриаршия през нейната многовековна история и очертават съвременните отговорности и насоки пред родната ни църква за мисионерско и културно-просветно служение в съвременното общество и през новия XXI век.

Автор: доц. д-р Костадин Нушев

Използвана литература
1. Кирил, Патриарх български. Дневници. (Съст. М. Методиев,
Ж.Лефтеров). С., 2018.
2. Пловдивски митрополит Кирил. При извора. Т.III, Пловдив, 1946.
3. Тилман Пеш. Християнската философия на живота. Превел от
немски д-р К. Марков, София, 1934.
4. Панчовски, Иван. Живот, дейност и творчество на Българския
патриарх Кирил (1901-1971). – сп. Духовна култура, 1971, кн. 3-4,
с.22-65.
5. Pantschovski, Ivan. Patriarch Kyrill. Berlin, 1971.
6. Киселков. В. Патриарх Кирил като книжовник. – Църковен вестник, 1954, бр.19, 15 май, с. 3-6.
7. Гугов, Г. Социално-етическите възгледи на Патриарх Кирил. Пловдив, 2003.
8. Нушев, К. Научна конференция за патриарх Кирил се открива в
София. – Православие.бг (www.pravoslavie.bg, 24.02.2011).

Светодавец, бр. 3, 2021 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

Панихида за загиналите в Илинденско – Преображенското въстание бе отслужена в храм „Въведение Богородично”

Панихида за загиналите в Илинденско – Преображенското въстание бе отслужена в храм „Въведение Богородично” – ...