Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Днес честваме св. Герасим Йордански – светец, всепризнат и като молител пред Бога, и като чудотворец. За да онагледим какъв човек е св. Герасим ви представяме само една история от неговия живот. История, която ще ви ободри. Разказ за лъва Йордан и неговия старец.
„Дойдохме в обителта на отец Герасим, намираща се близо до река Йордан, и живеещите там монаси ни разказаха за отец Герасим.
Веднъж той вървял из Йорданската пустиня и срещнал един лъв, който му показал крака си, подут и пълен с гной от забил се в него трън. Лъвът кротко гледал към стареца и не умеейки да изрази молбата си с думи, го умолявал за изцеление със смирения си вид. Старецът, като видял лъва в такава беда, седнал, взел крака на звяра и извадил тръна от него. Когато гнойта изтекла, той почистил добре раната и превързал крака с кърпа.
Оттогава изцеленият лъв не се отделял от стареца, а ходел след него като ученик, така че свети Герасим се удивлявал на ума и кротостта на звяра. Старецът го хранел, давал му хляб или друга храна.
Монасите имали магаре, с което донасяли вода за братята от светата река Йордан. Веднъж лъвът се отдалечил на значително разстояние от пасящото магаре и заспал на слънце. В това време минавал един човек от Арабия с камилите си и като видял, че магарето пасе само, го взел и го отвел със себе си. Като се събудил, лъвът започнал да търси магарето и като не го намерил, с унил и печален вид тръгнал към обителта на отец Герасим.
Старецът помислил, че лъвът е изял магарето, и попитал:
– Къде е магарето?
Лъвът стоял мълчаливо, навел очи надолу, като човек.
Тогава старецът казал:
– Ти си го изял! Но благословен е Господ, ти няма да си отидеш оттук, а ще вършиш за обителта всичко, което вършеше магарето.
По заповед на стареца оттогава натоварвали на лъва, както преди на магарето, бъчвичка, събираща четири мяха (мях – кожен чувал, използван като мярка за течности, бел.ред.), и го изпращали на Йордан за вода за манастира.
Веднъж при стареца дошъл да се помоли един войник и като видял лъва да носи вода, се смилил над него. За да купят ново магаре и да освободят лъва от работа, той дал на монасите три златни монети. За манастирската работа било купено магаре, а лъвът бил освободен от работа.
След известно време търговецът от Арабия, който отвел магарето, тръгнал към Йерусалим с камилите да продава пшеница; с тях било и магарето. Около Йордан керванът случайно се срещнал с лъва, и лъвът, като познал магарето, заревал и се втурнал към него. Търговецът и спътниците му побегнали в ужас, а лъвът, хванал юздата със зъби, както правел преди, повел магарето с три завързани една за друга камили, натоварени с пшеница.
Изразявайки с рев радостта си, че е намерил загубилото се магаре, лъвът го довел при стареца. Преподобният старец тихо се усмихнал и казал на братята:
– Напразно обвинявахме лъва, мислейки, че той е изял нашето магаре.
На лъва било дадено името Йордан. След това той често идвал при стареца, приемал храна от него и не се отделял от обителта повече от пет години.
Когато преподобният отец Герасим отишъл при Господа (в 475 г., бел.ред.) и бил погребан от братята, по Божие устроение лъвът тогава не бил в обителта, а дошъл след известно време и започнал да търси своя старец. Като видели лъва, отец Саватий и един от учениците на отец Герасим му казали:
– Йордан! Старецът ни остави сираци, отиде при Господа!
Те започнали да го хранят, но лъвът не приемал храна, а се оглеждал на всички страни, търсейки преподобния отец Герасим и скръбно ревял. Отец Саватий и другите старци го галели по гърба и повтаряли:
– Старецът отиде при Господа, остави ни!
Но с тези думи не можели да спрат воплите и скръбния рев на лъва, и колкото повече се опитвали да го утешат с думи, толкова по-печално ревял, изразявайки и с глас, и с лице, и с очи скръбта си, че не вижда стареца.
Тогава отец Саватий казал:
– Ако не ни вярваш, върви с нас; ще ти покажем мястото, където почива старецът.
И ние тръгнахме с него към гробницата, където беше погребан преподобният Герасим. Гробницата се намираше около самата църква. Застанал над гробницата, отец Саватий казал на лъва:
– Ето тук е погребан нашият старец.
И преклонил колене, започнал да плаче.
Като чул това и видял, че Саватий плаче, лъвът се удрял с глава в земята и страшно ревял. Като изревал силно, той умрял над гробницата на стареца. Лъвът нищо не можел да изрази с думи, но по воля Божия прославил стареца и по време на живота му, и след смъртта му, показвайки ни как зверовете са били послушни на Адам до грехопадението и изгонването от рая“.
Из „Духовни полета“ (Луг Духовен, Лимонар или Синайски патерик) на блажени Иоан Мосх
