Как знаем, че майка ни винаги е с нас? Как знаем, че човекът, който ни обича, е до нас? Често пътуваме, било то до друга държава, било то някъде по работа.
Тогава чисто физически не сме близо до хората, които обичаме. И какво правим? Често си носим в джобчето тяхна снимка. Вадим си снимката, говорим ѝ, говорим на човека, когото обичаме, изпращаме му любовта си. После се прибираме и, понякога, дори без да сме го попитали, нашият близък сам ще ни каже:
“Знаеш ли, постоянно усещах присъствието ти. Как е възможно, тъй като физически беше далече?”
Има един друг способ на общуване между душите, между хората. Това е сърдечното общение. “Бездна бездна призовава” (Пс. 41:8) казва псалмопевецът. Едно сърце зове друго. Независимо дали сме близо до човека, когото обичаме, или далече от него, ние винаги се радваме, когато го видим. Това е, защото общуваме посредством сърцето. По същия начин се радва и Богородица. Разбира се Дева Мария е майка на всички ни, тъй като е Майка Божия, а Бог, Който е наш Баща, ни е дал и Майка. Пречистата Владичица се е явявала на мнозина, било то осезателно, било то по някакъв друг начин.
Как ще започнем да усещаме тези неща? Когато започнем да разговаряме с Нея. И как можем да говорим с Богородица? Нека си припомним как старите хора едно време, когато са се сблъсквали с някаква трудност, са казвали “Богородице!”. Т.е., искали са Пречистата да е близо до тях и незабавно да им помогне с решение.
Други са казвали акатиста, втори – молитвата “Пресветая Богородице, спаси нас!”, трети пък молебния канон.
Има и много примери на светци, които са призовавали Владичицата. Ако и ние започнем да правим това, лека-полека ще започнем да усещаме присъствието на Богородица в живота ни. Но трябва сами да предприемем тази първа крачка.
Автор: Негово Всепреподобие Епифаний, игумен на манастира Махера, Кипър
Превод: Асен Андонов
Източник: Проповед, качена от TheUncutMountain, YouTube