Начало / Uncategorized / Заупокойна св. Литурия и опело на г-н Димитър Попов, преподавател по философия в Софийската духовна семинария

Заупокойна св. Литурия и опело на г-н Димитър Попов, преподавател по философия в Софийската духовна семинария

На 27 феврари 2021 г. в Семинарския храм бе отслужена заупокойна св. Литургия за починалия преподвател г-н Димитър Попов от ректора на Семинарията архимандрит Пахомий.

След светата Литургия се извърши и опелото на г-н Димитър Попов, на което присъстваха десетки свещеници, ученици, приятели и роднини. Опелото бе отслужено от протосингела на Софийската света митрополия Архимандрит Василий, заедно с ректора на Семинарията архимандрит Пахомий, протосингела на Пловдивска света митрополия ставр. свещ. ик Тодор Хаджиев, архимандрит Исаак и много духовници от Софийска и други епархии.

След идвършването на опелото в негова памет ученикът Йоан-Петър Павлов от 9 кл. прочете едно съчинение на г-н Попов, което може да видите по-долу в текста.

От името на Негово Светейшество българския патриарх Неофит архимандрит Василий изказа съболезнования към роднините на г-н Димитър Попов. В речта си архимандрит Василий припомни, че с благословение на архимандрит Серафим Алексиев, г-н Попов е започнал работа преди 30 години в Софийската духовна семинария, която по това време е пребивавала на гара Черепиш. Той каза, че г-н Попов е бил прмер за учител в евангелския смисъл на думата. Учител, който е защитавал православната вяра и винаги е стоял в лоното на Българската Православна Църква и през периода на трудности и разкол. Учител, който поколения семинаристи, минали през духовната школа, помнят със сърдечна и синовна любов.

В своята реч Ректорът на Софийската духовна семинария архимандрит Пахомий изказа утешителни слова за г-н Попов. Той припомни, че животът му е бил неразривно свързан със Семинарията. През 1995 г. той се венчава със съпругата си Цвета Попова в храма на Семниарията. Няколко години по-късно в този храм е кръстен и синът му Васил Попов. Ректорът отбеляза, че свидетелство за неговата бащина грижа и всеотдайност към учениците са всички присъстващи в храма, но и много други ученици и приятели, които не са успели да дойдат днес. Той каза, че в текста на г-н Попов се чувства онази душевност, която, често пъти е прикривана от неговото смирение. В този текст се вижда онази дълбока християнска душа, която има за цел да преподаде вярно Христовото учение с пример и скромност. Спомняйки си за него Ректорът спомена, че винаги г-н Попов се е трудел неуморно, за да може учениците на Семинарията да завършат успешно и достойно държавните богословски и външни зрелостни изпити по философия. 

Бог да упокои душата му!

Източник: sofia-seminaria.org

За Ангел Карадаков

Виж още

Зографът и реставратор Андрей Крясков: Иконописта не е професия, а призвание

Изчезващ занаят ли е зографството? Трябва ли да си вярващ, за да рисуваш икони? Как ...