Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Морето беше тихо и спокойно след нощната буря. Изгревът се показа отново величествен и неповторим. Красотата му свидетелстваше за славата на Бога – Твореца на небето и земята. Денят се събуждаше с нова надежда и мигове, които предстоят.
Тази сутрин старият капитан Панчо както обикновено посрещаше изгрева. Сега, когато годините му натежаха, той реши да си даде почивка. Животът му беше преминал в плаване по корабите. Децата от градчето го обичаха много, понеже знаеше стотици истории. Те често се събираха на скалата край морето и капитанът им разказваше. А те притихнали го слушаха и жадно попиваха всяка дума, преживявайки чутото.
Днес капитанът отново беше на скалата и си почиваше. Около него се бяха събрали деца, които очакваха да чуят нова история.
– Е, деца, готови ли сте да извадя още едно съкровище от скъпоценното сандъче? – попита ги той.
За капитанa всяка история беше като съкровище, което съхранява в сандъчето на спомените си.
– Да! – извикаха във възторг децата.
– Днес ще ви разкажа една необикновена история, която мисля, че ще запомните завинаги. Вие вече сте чували за Господ Иисус Христос и Неговите ученици. Това се случило в Галилейското езеро. То се намира на запад от Галилея и е заобиколено от стръмни хълмове. Христос прекарвал много време в тази област и повечето от приятелите и последователите Му живеели там. Той им разказвал често притчи, седейки в една ладия в езерото. Една вечер Христос помолил учениците Си да го откарат на отсрещния бряг. Качили се на ладията. Христос бил уморен и скоро заспал. През това време между възвишенията на езерото се извил студен вятър, който вдигнал високи вълни. Излязла силна буря, която заблъскала ладията и започнала да я пълни с вода. А рибарските ладии били малки, с гребла и платна. Така че Христос и дванадесетте Му ученика я били пренатоварили. Учениците били уплашени и с ужас мислели, че скоро ще потънат. Те събудили Христос, като Го попитали не Го ли е грижа, че ще загинат. Той станал и заповядал на вятъра и морето да утихнат. В този миг бурята спряла. Настанала голяма тишина. Христос се обърнал към учениците Си, като ги попитал защо се страхуват и нямат ли вяра. Те Го гледали със страх и в недоумение си мислели кой е Той, та Му се покоряват и вятърът, и вълните. В сърцата си знаели, че Той е Бог, Който владее и направлява света. Само Той може да укроти природата.
И така деца, животът е като морето – понякога бурен, понякога спокоен. А Господ винаги е с нас и в изпитанията ни подава спасителната Си ръка за помощ.
Всички мълчаха, загледани в морето, и историята отново оживяваше в тях.
