Начало / Uncategorized / Канонизацията и прославлението на Свети Серафим Софийски Чудотворец – свидетелство за съборното единство на Църквата и благодатния живот в Светия Дух

Канонизацията и прославлението на Свети Серафим Софийски Чудотворец – свидетелство за съборното единство на Църквата и благодатния живот в Светия Дух

Темата за съвременните светци на Църквата е изключително интересна и актуална, защото представлява пресечна точка между живия духовен опит на вярата в Единството и Светостта на Вселенската Църква и едновременно с това е свидетелство за благодатните дарове и плодове на добродетелен живот на християните в общението със Светия Дух.

Тази тема ни изправя пред въпросите за духовното подвижничество по пътя на спасението, за християнското съвършенство и светостта като свидетелства за Божието присъствие в човешката история и благодатния живот на Църквата.

Въпросите за съвременната святост, за прославлението и различните типове светци обединяват в себе си вековната традиция на християнската святост и съвременното свидетелство на Църквата за плодовете на живота в благодатта на Светия Дух. Това са благодатните плодове на святост и чудотворство, които са достигнати, възприети и показани от наши съвременници чрез подвижнически трудове и богоугоден начин на живот, въздигнал техните личности в благодатното лоно на Църквата до висотите на светостта и висините на Божието царство. 

Свети Серафим Софийски Чудотворец е сред най-новите светци, които са канонизирани и прославени от Църквата през последните години по установения съборен начин. Неговата памет е възприета по съответния църковен ред и е въведена за честване чрез богослужебна прослава и всенародна почит в църковния календар на Българската патриаршия заедно с другите канонизирани светци в началото на ХХІ век.

Традиции и съвременна практика на канонизация в Българската църква

През последните десетилетия Българската патриаршия е канонизирала редица български светци, сред които има духовни будители (преп. Паисий Хилендарски и св. Софроний Врачански), новомъченици (светите Баташки и Новоселски мъченици) и светители (Св. Серафим Софийски Чудотворец). Всички тези най-нови канонизации са извършени от Българската православна църква при предстоятелството и първосветителството на тримата наши светейши патриарси – блаженопочившите и приснопаметни патриарси Кирил (1953-1971) и Максим (1971-2012) и нинездравстващия патриарх Неофит. Канонизациите на българските духовни будители, които са извършени през 60-те години на ХХ век, на новомъчениците за християнската вяра по време на османското владичество, извършена през 2011 година и тази на св. Серафим Соболев, са свидетелство за духовната приемственост на вярата и благодатния живот на Църквата в Светия Дух (5).

Според редица изследователи на Православието и църковната история наличието и практиката на канонизация на нови светци е един от важните белези за истинското достойнство на една автокефална поместна православна църква, също така и знак за високо патриаршеско достойнство. Чрез прославлението на нови светци Църквата свидетелства за живота на вярващите в благодатта на Светия Дух и показва пътищата на спасението и типовете святост, посредством които се постига то в условията на новите исторически времена (1).

Българската патриаршия през ХХ век още със своето възстановяване през 1953 година учредява и въвежда в своя календар един нов специален празник, посветен на Всички български светии, с което се поставя началото на нов исторически етап в църковната почит и канонизация на нови светци в българската молитвена и църковно-богослужебна практика. Празникът „Събор на всички български светии“, посредством своето учредяване, иконографско изображение и богослужебно последование ни показва църковното съзнание и богословско разбиране за почитта към светците на Църквата като разкрива православното учение за светостта и богослужебната почит към сонма от светци, които са просияли от българския род или са се подвизавали за христовата вяра по българските земи (6).

Почитта към арихиепископ Серафим Соболев и неговата канонизация

През 2016 година беше извършена най-новата канонизация на светителя Серафим Софийски, при която почитаният всенародно руски духовник и светител ариепископ Серафим Соболев беше тържествено прославен от Църквата и паметта му въведена  сред Божиите угодници просияли в святост. Тази канонизация Българската патриаршия извърши съвместно с Руската православна църква в една съвместна процедура и официален тържествен акт на прославление. Това обстоятелство беше предопределено от факта, че Софийският светител е бил клирик на Руската църква, но служението му е преминало в България и затова и двете поместни църкви трябваше да вземат решение и да участват в процеса и процедурата по канонизация.

Архиепископ Серафим Соболев напуска Русия след Болшевишката революция заедно с руските емигранти и идва в България през 20-те години на ХХ век. Той служи в руския храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ и малката църква „Св. Николай“ на ул. Калоян срещу сградата на Софийска митрополия. Той е бил приет радушно и подкрепян в своето църковно служение от Светия Синод на Българската православна църква и от Софийския митрополит Стефан. Архиепископ Серафим е духовен предстоятел на руските църковни общини в България и се явява като жива връзка и посредник между руското благочестие и монашески традиции, свързани с монашеството и православната духовност на такива подвижници като св. Серафим Саровски, и българската духовна традиция, изразена в почитта към св. Йоан Рилски.(3)

В своето пастирско служение руският светител става духовен отец и пастир както на руските емигранти, така и на много българи, независимо че по това време Българската екзархия се е намирала в изолация поради наложената от Цариградската патриаршия схизма. Чрез своето пастирско служение и братско отношение към българите архиепископ Серафим Соболев спомага за преодоляване на тази изолация на Блъгарската църква и нормализиране на междуцърковните отношения.  

След редица перипетии и трудности, но и благодатни моменти от своето светителско служение, владика Серафим се утвърждава като изразител на чистотата на Православното вероизповедание и благочестие и си спечелва уважението на вярващите християни не само в София, но и в цяла България. Той извървява своя път като светител и Божий угодник далеч от своята родина и завършва своя земен път след края на Втората световна война в град София, а тялото му е погребано в криптата на руската църква „Св. Николай“.

Години наред след неговото упокоение, което става през 1950 година, на гроба му идват много вярващи с молитва за неговото застъпничество пред Бога и много от тях свидетелстват за различни чудеса и изцеления. В предсмъртното си завещание към своите духовни чеда светителят Серафим Соболев е дал утешителни напътствия да идват с молитва пред Бога при неговата гробница и мнозина спазват това поръчение десетилетия наред (2).

Официална съборна канонизация и тържествено прославление

Въз основата на тези свидетелства за благодатна помощ и небесно застъпничество през последните години по предложение на блаженопочившия и приснопаметен наш Патриарх Максим, а след това и на нинездравстващия Български патриарх Неофит, Руската православна църква започна процес по проучване на живота и делото на светителя и пристъпи към официална канонизация. В началото на 2016 година този процес по официално канонизиране на Богучарския архиепископ Серафим Соболев завърши с църковния акт по прославление и канонизация, която беше тържествено извършена в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ от синодалните архиереи на Българската патриаршия и на Московската патриаршия на 26 февруари. Тържественото богослужение се излъчва по Българската национална телевизия, която представя и специално подготвен документален филм за живота и делото на Софийския Чудотворец.

Както е известно, според православната агиология и църковно-канонична традиция, при обследването на живота и пристъпването към канонизация и прославление на съответните Божии угодници, засвидетелствали в живота си дела на святост, техният духовен подвиг се характеризира според определени белези и те се причисляват към лика на определена група или тип светци (4). 

„Християнските подвижници полагат всички старания да обуздават своите греховни наклонности и да се усъвършенствуват духовно като доброволно се посвещават на най-строго изпълнение на общата християнска повеля: „Ония пък, които са Христови, разпънали са плътта си със страстите и похотите“(Гал. 5:24). Следвайки наставлението на апостол Павел християнските подвижници отхвърлили от себе си „вехтия според предишното живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти, и се обличат в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината“(на църковнославянски – „в правде и преподобие истини“) (Еф. 4:22-24).(7)

Църквата почита своите подвижници и Божии угодници, праведници и светци като ги поставя в определен лик или група, според техния подвиг, но винаги в сонма и събора на всички светии, които съборно прославят Бога в небесната тържествуваща църква и участват заедно в неизследимата пълнота на Божията нетварна светлина и незалязващата слава на Божието царство. Затова почитта към просиялите в святост Божии угодници е свидетелство както за светостта, така и за единството, пълнотата и съборността на Божията Църква в Светия Дух. 

Автор: доц. д-р Костадин Нушев

Използвана литература

  1. Евдокимов, П. Православието. С., 2006.
  2. 2.Светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец. Житие, Аскетически поучения и Проповеди. София, 2016.
  3. Кострюков, Андрей. Жизнеописание на архиепископ Серафим (Соболев). София, 2011.
  4. Булгаков, С. Православното почитане на Божията майка и на светците. – в: Православието, С., 1994, с. 198-216.
  5. Нушев, К. Опит за типологизация на светците, канонизирани от Българската православна църква в най-ново време. – в: сб. Съвременната святост: история, образи, символи, практики. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2018, с.90-107.
  6. Динков, К. История на Българската църква. Враца, 1992, с. 114 – 123.
  7. Панчовски, Ив. Многообразие на светия живот. – сп. Духовна култура, 1976, кн. 7, с.7.

Светодавец, бр. 2, 2021 г. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Игуменът на Зографския манастир подари на кмета на Сливен „История славянобългарская“

Негово Високопреподобие схиархимандрит Амвросий – игумен на Славянобългарския манастир „Свети Великомъченик Георги Зограф“ в Света ...