Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Не се отделяйте от Христа
Има множество ситуации, които ни се струват безизходни и, в които чувстваме изключителна самота, защото сякаш никой не ни разбира. Важното, обаче, е да поставяме единствено Бога пред всичко, тоест Христа, който и наш Бог и е човек, също като нас. Той не се срамува от нас и никога не си взима обратно любовта, която ни е дал. Но, бидейки човек, Той също е Бог, а Господ Бог често бива тайнствен и загадъчен, Неговата воля често е неразбираема за нас, а начините, по които действа считаме за парадокслани. За вярвящите, това, което е важно е никога да не позволяваме да се отделяме от Христа, нито чрез съмнение, нито чрез обезкуражаване или пък униние.
Изпитанията и пътят към вярата
Наистина, често срещаме Бога, когато вървим по пътя към борбата с греховете. Точно тук Той ни чака, за да покаже Своята любов към нас. Едно тежко заболяване често се превръща в духовен път за човека, който живее във вярата. Този път, обаче, ние вървим и изживяваме чрез молитвата, като споделяме и се уповаваме на Христос за нашите страдания и притеснения.
Молитви и тайнства
Тук говорим за чисто личната молитва, онази в скришната ни стаичка; същото се отнася и за молитвите по време на Литургия, за миропомазването над болните и всички тези тайнства, в които Църквата се явява около нас, като едно духовно братство, което се застъпва за нас. Нека не пренебрегваме и изповедта. Често се случва, че неизповяданите и непростените грехове – нашите лични такива, а също и тези на нашето семейство – създават паталогии на духа и тялото. Изповедта на греховете обаче е едно много важно тайнство. Ходете често на църква, за да бъдете част от тайнствата. Казвайте в дома си молитви за болните, които лесно могат да бъдат намерени в многобройните издадени молитвеници. Можете също така, сами в дома си да прочитате колкото можете псалмите, като влагате в това четене цялото си сърце.
Спазвайте Божиите заповеди
Едно друго действие, което пази и укрепва връзката ни с Бога, когато ни сполетява болест или каквото и да е друго изпитание, е спазването на Неговите заповеди. Можем да използваме тези времена на изпитание, за да се опитаме да обичаме братята си повече, отколкото сме го правили преди, да правим добро на хората, които ни обкръжават, да проявяваме към тях търпение и любов и да се стараем да бъдем по-смирени. Нека мислим и осъзнаем блаженствата, които са ни дадени от Бога и се замислим дали нашият живот се нрави на Бога; нека се замисляме по-често, дали водим живота си спрямо Христовата воля; нека не приемаме изпитанията, а най-вече болестта, като извинение за да не изпълняваме Божията воля, защото Той очаква от своите деца да показват своята истинска вяра точно в тези моменти, както бе направил и Йов, който трябва да бъде пример за всички нас.
Пазете вярата
Най-вече пазете вярата. Наистина, ако загубим нашата вяра или позволим тя да избледнее в умовете ни, това е едно от най-висшите злодеяните, които можем да сторим към нас самите, по-лошо от която и да е болест. Телесната болест може да доведе до телесна смърт, което може да ни доведе до вечен живот. Но липсата на вяра, нейната деградация, деформация или нейното избледняване в умовете ни е много лоша душевна болест, която може да ни доведе до духовна смърт, което пък се превръща в дълго и неопределено отдалечаване от Бога. Нека се боим да загубим вярата си, защото това означава да загубим живота си, може би завинаги.
Нека бъдем верни на Бога. Той непременно ще забележи нашето постоянство. Може веднага да не ни даде телесно оздравяване, но несъмнено ще ви удостои с мирен и спокоен дух, с голяма радост на душата и вътрешна светлина.
Превод: Георги Германов
Източник: sagesse-orthodoxe.fr
Снимка: pixabay.com
