На 22 февруари 1945 г. Вселенската патриаршия в Истанбул (Цариград) вдига наложената на 16 септември 1872 г. достопечална схизма от Българската православна църква и провъзгласява автокефалността ѝ.
Цариградската патриаршия се обявява против Екзархията веднага след нейното учредяване. През май 1872 година Българската екзархия провъзгласява автокефалност (независимост), а не за автономност, както е според султанския ферман. От присъстващите източни патриарси единствено Кирил II Йерусалимски не се съгласява с обявяването на схизмата и напуска събора, след което е низвергнат от сан.
Схизмата нанася голям удар върху вътрешното състояние и международния авторитет на Българската православна църква и я изолира от православния свят.
Един месец след избирането на новия български екзарх — Стефан, на 22 февруари 1945 година Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква. По този начин се дава възможност през 1953 година БПЦ да възстанови патриаршеския си статут с първи съвременен патриарх Кирил. Вдигането на схизмата е критикувано от българи в Западните покрайнини, защото това става при условие БПЦ да се откаже от претенциите си върху епархиите извън българската държава.
Прочетете още: