На 18 февруари Православната църква чества паметта на св. Колман от Линдисфарн.
Той е роден около 605 г. в Ирландия и се преставя пред Бога на 8 август 676 г. (според други източници той почива на 18 февруари 675 г.) Св. Колман е един от важните епископи в ранната ирландска църква, основател е на манастири и църкви. Светецът е и предстоявал т.н. Събор в Уитби, състоял се в периода 663-664 г. в Нортумбрия, в който се решавало чий литургичен чин да се следва – келтският или римският. Смята се, че този събор е една от повратните точки в развитието на християнската църква в Англия.
Св. Колман е бил монах в прочутия манастир Йона, намиращ се на Хебритските острови. Той е и третият епископ в епархията на Линдисфарн. Неговото светителстване играе важна роля в разширяването на християнската проповед и мисия в Англия.
Въпреки че Нортумбрия е покръстена главно от келтски мисионери, до 662 г. е имало голямо движение от духовници, които са се присъедили към римските църковни обичаи и литургични практики, както и за определянето на датата на Възкресение Христово. Съборът в Уитби решава да следва именно римските практики. Св. Колман възразил срещу решенията на събора и подал оставката си. След това заедно с всички ирландски монаси и около 30 англиски монаси от Линдисфарн се върнал в манастира Йона. В периода 665-667 той основава няколко шотландски църкви, а след това заминава за Ирландия със свои ученици. Там се заселва на малкия остров Инишбофин (Inisbofin), край западното крайбрежие на Ирландия, където през 668 г. построява манастир. По-късно той основава и друго братство в Мейо за английските монаси. До своята кончина св. Колман е игумен и на двата манастира.
Макар св. Беда да не одобрявал келтските обичаи, все пак дава висока оценка за св. Колман в своята Църковна история на Английския народ, смятан и до днес за най-добрия източник за живота на св. Колман в Линдисфарн. Св. Беда го записва като св. Колман от Линдисфарн, за да го отличава от други светии със същото име, изброени в ирландските мартирологии.
Превод: Ангел Карадаков
Източник: britannica.com