Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Румънският патриарх Юстиниан е човекът, който подпомага много почитанието към свети Димитър Басарбовски, но провъзгласяването на преподобния св. Димитър за покровител на столицата е дело на един от мотрополитите на Унгровлахия.
За личността на йерарха, който нарича свети Димитър патрон на Букурещ, както и за контекста на съответното време разбираме повече от една статия, подписана от на еп. Паисий Теодореску, патриаршески викарий.
По време на своето светителстване митрополитът на Унгровлахия Филарет II провъзгласява преп. Димитър за новия покровител на Букурещ, като потвърждава, както почитта на вярващите към светеца, така и факта, че той се е превърнал за жителите на столицата в техен несъмнен и бърз закрилник, особено във време на всякакви изпитания.
Филарет II е възкачен на престола в качеството си на митрополит на Влахия на 24 септември 1792 г. в един изключително тежък период от социална, икономическа и политическа гледна точка. Тъкмо е приключила руско-австро-турската война (1778–1792) с особено тежки последствия за Влахия, когато избухва чумна епидемия, завладяла целия град. Митрополит Козма Попеску (1787–1792) умира покосен от чумата през есента на 1792. На 3 септември той е погребан от трима архиереи, като сред Филарет, епископ на Ръмник и бъдещ митрополит.
Епидемията е смятана за една от най-тежките, които сполетяват Букурещ. Тя се разразява покрай военните служби по Дунава по времето на руско-австро-турската война от (1787–1792).
Когато новият влашки княз Александру Моруци вижда огромния брой жертви, наброяващ призително 90 000, както и окаяното състояние, в което попада столицата „над която цареше такава ужасна тишина, че чак кучетата лаеха като в пустиня, ужасени и те самите от самотата“, той се консултирал с клира и решава през месец август 1792 г. да бъде докарана честната глава на свети Висарион Ларисийски от манастира Дусику, Гърция. Мощи, които са били докарвани във Влахия по време на други чумни епидемии от септември 1730 г. от Николае Вода Маврокордат,и през ноември 1738 г. по времето на княз Константин Маврокордат.
Мощите на свети Висарион Ларисийски били поставени в княжеския манастир в Котрочени, а мощите на св. преп. Димитър в митрополитската катедрала. Свещеници и вярващи отправяли молитви за възпиране чумата.
Постепенно епидемията намалила силата си, а броят на заразените така драстично намалял през онази есен, че през следващата 1793 г. чумата напълно угаснала.
Оттогава при разразяване на подобни бедствия и епидемии върху Букурещ, били изваждани за процесии мощите на свети Димитър Нови Басарбовски на митрополитския хълм, както и по улиците на столицата.
Също така мощите на свети Димитър Нови се изваждани за процесии във времена на радости, за честване на светеца, както и при значими за страната дни.
Когато шествието тръгвало от княжески двор боляри, вярващи и служещи в Светия олтар се качвали на митрополитския хълм, под звуците на камбаните, които биели празнично, те били посрещани на вратата на митрополитската катедрала от предстоятеля на Румънската църква, като той от своя страна държал в ръцете си евангелие и кръст, заобиколен от архиереи и дякони. Празникът бил повод за честването на светеца чрез светите служби, както и чрез даване на милостиня на бедните и на нарушилите закона. Някои от тях били опрощавани от осъждане, а на други, които вече били с присъди, им смекчавали наказанията.
Превод: Явор Иванов
Източник: basilica.ro
