Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Църквата благославя връзката между мъжа и жената. Тайнството на брака обаче не е просто учредено, за да се осветят две тела да станат едно и да родят тленни създания.
Цел на брака не е само раждането на деца, както често се говори погрешно. Църквата не благославя някакво съжителство на двама човеци, които имат временни, плътски и ограничени интереси.
Църквата благославя и призовава мъжа и жената да се превърнат в храм Божий.
За съжаление сред църковните кръгове съществува разбирането, че богоприятният брак е бракът с много деца. Това е изкривяване на истината. Св. Йоан Златоуст казва, че бракът има две цели: 1) детераждането; 2) избягването на блудството. Светецът обаче не се ограничава с това. Той коментира още, че първата цел вече е изпълнена, тъй като земята е населена с хора. Така светителят ни дава да разберем, че главната цел на брака е избягването на блудството, или да кажем – предпазването на мъжа и жената от плътските грехове и като цяло – от страстите, които се предизвикват и развиват вследствие на блудния и разпътен живот.
Важно е да отбележим, че когато един брак става единствено с цел размножаване, то тогава човек се отклонява от неговата истинска цел и принизява връзката между двама души, която най-често се превръща в едно мъчително съжителство, робство и потисничество, водена от болна духовност, изцяло насочена към многодетието. Тогава връзката между две личности престава да съществува. Престава да съществува и подвигът, и любовта. Единствено остават желанието за раждане на деца и удовлетворяването на плътта.
Трябва да отбележим, че бракът не е учреден единствено с цел позволяване на плътските отношения, а за да може мъжът и жената да достигнат до обожение.
И така, цел на брака е усъвършенстването на съпрузите в Христа, а не размножаването на нашия вид или пребиваването на мъжа и жената в плътски отношения без какъвто и да е опит за подвиг и въздържание под предлог, че вече са женени. Не че плътското общение на съпрузите в брака е грях, но със сигурност не помага в духовното им развитие (ако само то е единствената причина за създаването на брак, бел. ред.). Т.е., едно е да правя нещо, а то да е грях, друго е да го правя по икономѝя, но то да не ми носи духовни ползи.
Онова, което се търси, не е съпрузите да отбягват блудството, или пък многодетието, но да открият Христос. Едно е да избягваш злото и греха, друго е да вършиш добро и да водиш добродетелен живот. Мнозина смятат, че благочестивият християнски живот означава избягване на греховете. Допускат обаче грешка.
Християнският живот не се ограничава до избягването на греховете и борбата срещу злото, на най-вече в култивирането на добродетелта.
Основният елемент в брака не са плътските отношения между мъжа и жената, но степента на доверие, което те имат един към друг. Доверие, което води до добродетели и се изразява в сигурността, която изпитва единия в прегръдките на другия, или когато единият може да разчита на помощта на другия, на неговия съвет, на неговата подкрепа, като по този начин се достига до съвместен благочестив живот.
Съществуват двойки, които смятат, че са “духовни”, свеждайки всичко до раждането на много деца, и все пак между тях доверие няма. Т.е., от една страна стои обсебващата идея за много деца (най-вече от страна на мъжа), а от друга – отсъствието на уважение към другия човек, липсата на доверие и истинска любов. Сякаш присвояваме човек като някаква лична собственост, което от своя страна довежда до болното състояние на ревност и завист. Наблюдава се и явлението дадена двойка да реши да си направи дете не в следствие на любов, а като някакъв вид изход от проблемите във връзката им. Това е една огромна грешка, тъй като погрешно се опират върху илюзията, че, чрез раждането на деца, ще се намери решение на проблемите в отношенията им. С времето, по този начин, проблемите не само, че не изчезват, но се изострят, особено като детето порасне малко. Вследствие на това нещата се влошават още повече, само че с тази разлика, че сега имат и деца, които също стават съпричастни на техните проблеми.
Частично отговорни за тези болни отношения в брачния живот носят и духовните отци, които налагат правила колко деца трябва да се направят, без въобще да навлизат в дълбочината на отношенията между съпрузите.
Те превръщат брака в производствена машина на тленни създания, която, ако не произведе необходимото, ще понесе съответните последствия. Нещата обаче не стоят така. За съжаление има много причини, поради които се разтрогват бракове в следствие на тази погрешна духовност, която се изразява в раждането на много деца и която превръща любовта в насилие, а обичта – в някаква патологична ревност. Това свежда светостта до низки, плътски и юридически критерии.
Помислете върху следното – според гореспоменатата логика, ако е доказано от лекари, че една двойка не може да има деца, то те трябва съответно да пребивават в девство и всеки път, щом бъдат заедно плътски, да се счита единствено за задоволяване на плътските им желания, тъй като същите няма да доведат до деца. А и освен това, те ще знаят, че няма да е възможно така или иначе да заченат. Е, какво, ще вършат грях в брака ли? Т.е. – съюзът им ще бъде греховен? Изключено! Можем да си направим извода колко погрешно някои подкрепят идеята, че раждането на деца е единствената причина мъж и жена да стават едно. По тази логика трябваше бездетните съпрузи да се разделят или да живеят като братя и сестри!
Тогава кога бракът изпълнява целта си? Когато главна цел на брака е не плътското общение, което води до раждането на деца, а двамата да открият Бога в своята връзка. Разбира се и раждането на деца се благославя от Църквата, но, повтарям, това не е основната му цел.
Цел е духовното възрастване на мъжа, жената и техните деца.
Много “духовни” хора често се питат – къде са допуснали грешка, та бракът им се разрушава? Отговорът със сигурност би бил многозначен, също така е различен за всеки, но бихме могли да кажем следното: основната грешка е, че единият от двамата не е гледал на другия с вяра, доверие и любов. Връзката им се е характеризирала с това, което бихме нарекли желание, но не и любов. Съществувал е контрол, а не – диалог; плът, но не и дух; мъж и жена, но без те да са едно; правила и “трябва”, но не и съгласие, разбирателство и упование един на друг.
И така, няма как да говорим за щастлив брак, само защото имаме много деца. Дано да има такива хора, които да имат много деца и бракът да ги води до духовен напредък. Дано да има многодетни семейства, чиито членове не са станали роби на идеята, че многодетието е основна цел, но са си помогнали взаимно да открият Бога. Уви, често става така, че многото деца се превръщат в причина съпрузите да изгубяг Бога и един другиго.
Редно е да се изясни следното: ако съпрузите целенасочено избягват раждането на деца, това е грях.
Греховността не се крие просто в мерките, които взимат, за да се предпазят от това. Причините трябва да се търсят много по-надълбоко. Ако изследваме първоначалната причина, която кара един съпруг и съпруга да избягват раждането на деца, ще открием, че изворът е неверието. Именно там се крие грехът. В неверието, не в предпазните мерки, които са в резултат на неверието. Аргументи за отказа за раждане на деца включват липсата на пари, за да се отгледат, това, че живеем в трудни времена и пр. Тези аргументи показват липсата на вяра – доверие в Божията промисъл. Трябва обаче да се вземат предвид и сериозните здравословни проблеми.
Не е тайна, че, както монашеството, така и бракът е начин на живот, чиято основна цел за човек е опознаването на Христос, за да заживее с Христос.
Както монашеството, така и бракът е начин на живот, в който човек е призован да се подвизава и да оползотвори всеки талант, който му е даден. Както монашеството, така и бракът е начин на живот, в който човек е призован да обикне ближния като себе си, да се пожертва за другия, да страда, да се смири, да замълчи, да се помоли, да прости. Нито монашеството, нито бракът сами по себе си са път, който със сигурност отвежда до благочестив живот. Изисква се съзнателно да започнем процеса на богопознание в лицето на другия човек. Пречката, която би ни спряла, е егоизмът. Егоизмът често ни довежда до много грехове, но и също толкова често приема формата на някаква “духовност”, в която мислим, че пребиваваме, просто защого спазваме някакви правила.
За да откриеш Бог, се изисква начин. Този начин ни е показан от Църквата. А той е свързан с нейните тайнства. Важно е съпрузите да имат общ духовен изповедник, който ще се вслушва в опасенията на двойката и ще предвижда евентуалните проблеми и различия в отношенията им, като ще ги съветва по такъв начин, че връзката на съпрузите не само да се задържи, но и да се освети в Христос.
Пред нас е примерът на светиите, които са избрали да останат безплодни в греха, но да заченат добродетелите.
Автор: архим. Павлос Пападопулос
Превод: Асен Андонов
Снимка: pixabay.com
Източник: dogma.gr
