Начало / Uncategorized / Християнските идеи и нравствени теми в творчеството на Достоевски

Християнските идеи и нравствени теми в творчеството на Достоевски

(По случай 200 години от рождението и 140 години от земната кончина на Ф. М. Достоевски)

На 10 февруари 2021 година се изпълниха 140 години от земната кончина на великия руски писател и християнски мислител Фьодор Михайлович Достоевски (1821-1881). През тази година се навършват и 200 години от неговото рождение и затова, поради тези кръгли годишнини, настоящата година ще бъде отбелязана от много хора в Русия и Европа, а и по целия свят, чрез различни  възпоменания и чествания на духовното дело на великия писател. През тази юбилейна година, както и досега по повод на други кръгли годишнини, е необходимо да си припомним и за християнските идеи и водещите нравствени теми в гениалното творчество на Достоевски.

Личността и делото на Ф.М.Достоевски

Фьодор Михайлович Достоевски (1821-1881) е един от духовните колоси на Руската култура и всепризнат гений в световната литература. Като писател и творец той е признат за един от най-великите автори в световната литература. Неговият талант на писател и разказвач се разкрива на първо място, по един безспорен и категоричен начин, именно в областта на художественото слово. Но също така, главно чрез проблематиката на класическите си романи и художествените образи на своите герои, но и чрез своята публицистика, творчеството на Достоевски придобива една изключителна сила и много по-широко значение в областта на идеите и модерната философия. Темите и идеите на Достоевски придобиват огромно въздействие върху руската и европейската култура и повлияват сериозно философските, нравствените и социално-етическите търсения на Новото време.

Духовното наследство на Достоевски, заедно с неговото  литературно творчество, което само по себе си е внушително по обем,  се разпростира не само в областта на художествената литература и изящната словесност, но също така и в областта на философията, антропологията, психологията и етиката. Руският писател е признат за изтънчен психолог и познавач на човешката душа, но също така той има важно място и определяща роля в руската и европейската култура като публицист и мислител през втората половина на ХIХ век.

Погледнато от този ракурс, и преценявано от тази духовна перспектива, водещите теми и идеи на творчеството на Достоевски, които разкриват неговите литературни, етически, художествено-естетически, обществени и политически възгледи и позиции, придобиват една подчертано философска дълбочина и идейна наситеност, които носят дълбоко християнски смисъл и характер. Достоевски, според убедителната оценка на Николай Бердяев, е християнски писател и християнски мислител, който се вълнува от съдбата на човека в този свят, но и от историята на европейската цивилизация и съдбата на човечеството в модерната епоха. (1)

Християнските идеи на Ф.М.Достоевски

Разкриването и тълкуването на тази дълбока религиозно-философска страна в творчеството на руския писател, и проникването в християнския смисъл на идеите на Достоевски, се дължи до голяма степен на представителите на руската религиозна философия от края на ХIХ и началото на ХХ век. „В творчеството на Достоевски, според авторитетното мнение на проф. Василий Зенковски, с голям замах, широта, дълбочина и всеобхватност се разкрива изначалния замисъл на руската етическа мисъл относно „тайната на човека“ и на Богочовека Христос, която блести като най-прекрасно украшение на Руския Логос. Цялото му творчество не е нищо друго освен „етическо оправдание“ и прослава на християнството и православния месианизъм, пронизани от духа на „етическия максимализъм.“(4)

Достоевски подобно на Владимир Соловьов се измъчва духовно от това, че християнството, което от две хиляди години се разпространява сред европейското човечество, не е проникнало дълбоко в съзнанието на модерните хора и не определя в пълнота тяхното нравствено поведение. Именно руските философи, сред които най-вече Владимир Соловьов, Василий Розанов,  Димитрий Мережковски, Сергий Булгаков,  Николай Бердяев и Николай Лоски, са тези, които показват ясно и разкриват убедително дълбоките духовни корени и християнски идеи в творчеството на Достоевски. Руските християнски философи подчертават типично руската проблематика, но и дълбоко християнската постановка на житейските религиозно-философски и екзистенциални проблеми, които големият писател поставя в своето творчество. Това са общочовешките проблеми за вярата и неверието, за съмнението и страданието, за престъплението и злото, за свободата и щастието. Тези въпроси са дълбоко философски и религиозни по своя характер, а не само чисто социални, политически или повърхностно-идеологически проблеми на времето.

Самият Достоевски като автор и писател се отличава с една задълбочена интуиция и изострена чувствителност към въпросите за смисъла на човешкия живот като изследва изключително задълбочено нравствените и психологически проблеми на междучовешките и между-личностните отношения. Той се вълнува от идейно-философските въпроси на своето време, коментира проблемите на социалното и политическо устройство на човешкото общество и държавата и следи културните събития в Европа и Русия. Всички тези теми присъстват по един или друг начин в неговото творчество, но в центъра на същинския интерес на младия Достоевски като писател, хуманист и мислител, е преди всичко съдбата на човека. Този хуманистичен и дълбоко християнски мотив на публицистиката и художественото му творчество присъства от самото начало на неговата литературна дейност и се задълбочава и разширява като основа насока във всички негови романи.

В последните зрели творби на гениалния писател като „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Бесове“ и „Братя Карамазови“ тази антропологична проблематика придобива познатата и характерна за Достоевски сериозност, дълбочина, драматизъм и класическа форма.

Чрез цялостната си литературна и публицистична дейност Достоевски постепенно се превръща в един от водещите авторитети за общественото мнение в Русия и става уважаван писател в Европа независимо от полемиките с другите идейни направления на социализма, нихилизма и анархизма. Той заема своето заслужено мястото като една от ключовите фигури в християнската мисъл на своето време и става изразител на идейните търсения на руската религиозно-философска мисъл, която се обръща към вярата в Христос и се стреми да намери отговори на житейските и социални въпроси в светлината на християнството.

Християнството, според Достоевски, е в центъра на европейската култура и цивилизация и има основно място в духовното израстване на отделния човек и обществото като цяло. Според Достоевски християнството е жизнена основа и същинска цел, движеща сила и най-висш идеал за човешката личност и за обществото. Постепенно от идеите на хуманизма и социализма, които са свързани с западния европейски просвещенски светоглед, Достоевски преминава към по-дълбоките духовни проблеми на човешкия живот и екзистенциалните въпроси за смисъла на живота и целта на човешкото съществуване. Ключов и преломен момент за това преориентиране, или „прераждане на убежденията“, както самият писател определя тази своя идейна трансформация е присъдата, която той получава като участник в социалистическия кръжок на Петрашевски и времето на неговото заточение в Сибир където се запознава с живота на заточениците и каторжниците. Този духовен прелом е причина за преосмисляне на живота и задълбочаване на мисълта за смисъла и целта на човешкия живот и мястото на политическите идеи и проекти за външно преустройство на държавата.

Християнството и хуманистичните идеи на Достоевски

Според Достоевски ако хуманизмът и социализмът се откъснат от християнството те не могат да постигнат своите цели, които са истинското братство между човеците и достигането до съвършената християнска любов между хората, заповядана от Иисус Христос.  В този именно закон за свободната любов към Бога и ближните може да се постигне и истинската справедливост за всеки и за всички. Безбожието и неверието водят до крайности и противоречия, които пораждат егоизъм или безчовечна тирания. Те водят както до безчовечността на крайния индивидуализъм, който убива личността в рамките на егоизма и самолюбието, така и до крайностите на безчовечния колективизъм, който е готов да пожертва отделната личност заради илюзорните, идеологически и абстрактни идеи на социализма. Съблазните на безбожието и материализма, също така, според Достоевски, водят до пагубните последици на мястото на истинската вяра в Бога и истинската вяра в човека да се постави мечтата за „светлото бъдеще“ на „земния рай“, който е земна тиранична организация, отнемаща свободата на човека.(2)

Достоевски е християнски реалист, който изгражда правдиви и сложни образи на реалистични персонажи, които са прототипи на реални човешки характери или художествен израз на реални житейски ситуации. Чрез своите герои писателят се опитва да разкрие и изгради определени духовни човешки съдби и типове личности, които са въплъщение на нравствени идеи. Без да проповядва дидактично или да изпада в морализаторство, както например подхожда Лев Толстой, Достоевски успява да изрази и разкрие по убедителен начин християнската истина за човека. Той показва убедително чрез своите герои и класически романи, че истинският път на човека в този свят е пътят на свободата, която е кръст и страдание в следването на Христос, а лъжливият и фалшив път на неверието и безбожието е път на страха, принудата и тиранията. Христос ни призовава да прием мъжествено своя кръст като свободни личности и да отхвърлим изкушенията и съблазните на безбожието и лъжливите идеологии за земното щастие и прогрес без Бога и без Христовия закон на любовта. 

Достоевски е истински християнски мислител и представител на руската религиозна-философия, свързана с дълбоките идеи на Богочовечеството и всеединството, на световната хармония, въплъщението на Божествения Логос и съборността на Църквата. В центъра на неговото творчество е идеята за Богочовека и богочовечеството и затова в неговото християнство се търси и постига истински синтез между Божественото и човешкото. Достоевски не отрича Бога в името на човека и не допуска да се унижава достойнството на човека в името на Бога. Той разкрива истинската християнска религия като религия на радостта, любовта, свободата и братството и отрича религия на страха, подчинението и робството.

Автор: доц. д-р Костадин Нушев

Литература

  1. Бердяев, Н. Мирогледът на Достоевски. С., 1992.
  2. Булгаков, С. Иван Карамазов как философский тип. – в: Сочинения. Т.2. М., 1993
  3. Долгушин, Д., Цыплаков, Д. Религиозно-философская культура Росии. Новосибирск, 2011.
  4. Зеньковский, В. Руские мислители и Европа. М., 1997.
  5. Нушев, К. Християнски идеи за свободата на човека и нравствения избор според представителите на Руската религиозна философия (Ф.Достоевски, Н.Бердяев и Б. Вишеславцев). – сп. Философия, том:24, брой:3, 2015, стр.306-320.

За Ангел Карадаков

Виж още

До края на март ще бъде възстановено еднопосочното движение по пътя за Рилския манастир

До края на март ще бъде възстановено еднопосочното движение по пътя за Рилския манастир, съобщиха ...