Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Свидетели сме на това как всеки е потънал до гуша в злободневните проблеми. И ние, по време на изповед, постоянно го виждаме.
Човек затъва, депресира се, плаче, отчайва се, губи надежда, животът му като че се затваря в някакъв безкраен мрачен цикъл. И ме питат – защо, отче? Защо? Ако се замислим чисто логически, и нас ще ни хване депресията и ще си кажем – леле, ама какво се случва с този човек? Цялото зло ли се е стоварило върху него? Наистина ли е възможно?
Ако потърсим отговор от Бога и поискаме да узнаем защо животът на този човек, моят живот, нашият живот, постоянно чезне в тъмнината, то тогава ще чуем в сърцето си отговора Му, а именно – че не Го обичаме истински. Ако обичахме Господ истински, щяхме да разберем, че „…страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас” (Римл. 8:18), както се казва в Светото Писание. По никакъв начин страданията, трудностите и проблемите на тукашния свят не могат да бъдат сравнявани с бъдещата слава, която божият човек ще придобие. Как бихме затъвали в злободневни проблеми, ако гледахме на нещата по този начин?
Разбира се, добрият Бог знае, че сме хора. И аз, който в момента ви говоря всички тези неща, често затъвам в дреболии. Във всеки един аспект. Сигурно някой ще ми каже – отче, добре ги говориш нещата, но нито проблеми имаш, нито деца, нито трудности. Да ти имам проблемите, кой те пита. Е, всеки си носи кръста. На някой кръстът му тежи 5 гр, но казва – като моят кръст няма! На друг може да тежи 50 тона, но Бог да му дава силата и търпението да си го носи. Помня, когато бях на Света Гора, изповядвах по 5-6, най-много 7 човека на ден и си казвах – Богородице, изтощен съм! 7 човека! Сега в Кипър изповядвам по 70 човека на ден… Какво са 70 човека? Идват, тръгват си, готова е работата. Е, тогава Бог ми е дал търпение за 7 човека, днес – за 70. Какво да направим? Такива са нещата.
Всеки път, когато човек реши да понесе кръста си, Бог му дава и съответните сили да се справи с него.
И така, ако имаме такава надежда, то всички настоящи проблеми биха станали незначителни. Вземете например лупата – от едната ѝ страна нещата са уголемени. От ей такова става ей такова! Понякога и грехът прави същото – малкият проблем превръща в огромен, за да ни задуши, да ни претовари. От другата страна го обръщаме, а то нещо мъничко, виждаме го в реалните му размери. Смятам, че Божията благодат смалява проблемите.
Веднъж при мен дойде един човек и ми казва, така и така, отче, нямам деца, ожених се, ама деца нямам! Усещам живота си черен, защото нямам деца. Отговорих му, виж, да, това е проблем, но не е основният. Проумей, че целта на живота ти в този свят не е тази. Друга е. Друга е, това е Божието Царство.
Ако си кажеш, че ще издържиш това изпитание в името на Царството Божие, нека да е благословено!
Това се отнася и за всичко останало, например болест, раздяла, някаква трудност, труден брачен партньор, трудни деца, трудни обстоятелства. Ако всички тези неща ги погледнем през призмата на вечността, през лупата на Царството Небесно, тогава ще разберем, че всичко това е нищожно, част от преходния свят. Нашият живот е другаде. Бог ни е подготвил за някъде другаде. Не сме за тук. Тогава ще намериш утеха. Губим надежда тогава, когато желанието ни, вниманието ни, съзнанието ни, сърцето ни са прилепени за света. Ако това е така, изключено е да намерим утеха. Както един светец казва: “Този, който обича благата на света, такъв не може да се избави от разочарованията”.
Автор: Лимасолски митрополит Атанасий
Превод: Асен Андонов
Източник: Проповед, записана в YouTube
Снимка: pixabay.com
