Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Слънчевите лъчи блещукаха закачливо в бистрите струи на планинската река. Рилската планина беше като зелена хубавица, прославяща Твореца за красотата, с която я е създал.
Птичките се надпреварваха коя от коя пее по-хубаво. Събрани в едно, гласовете им се сливаха в благозвучна и неповторима песен.
Това красиво кътче беше любимото на Ани и Веско. Те бяха на девет години. От съвсем малки ги свързваше неразделно приятелство. Ани много обичаше цветята и пеперудите, които често любопитно наблюдаваше. Веско се интересуваше от пчели и понякога навестяваше един стар пчелар, който му разказваше много за тях. Без съмнение, любимото сладко на Веско беше медът, който той предпочиташе пред всякакви други сладкиши и шоколади. Той беше от заможно семейство. Баща му беше шофьор на ТИР – голям камион за международни превози и имаше периоди, в които отсъстваше от дома месеци наред. Той задоволяваше всички капризи на момчето като му купуваше доста скъпи неща. Това обаче не запълваше празнината в сърцето му. През повечето време баща му беше на път, а Веско имаше нужда от по-честа бащина подкрепа. Момчето беше свикнало да получава каквото пожелае. Майка му си мислеше, че по този начин може да го отърси от тъгата по баща му, но грешеше.
В сравнение с Веско, Ани живееше оскъдно. Родителите й бяха загинали в злополука и сега за нея се грижеше баба й. Ани имаше добро и състрадателно сърце. Тя беше отзивчива към проблемите на другите. Винаги се стремеше да помага на баба си и се грижеше се за нея. Това, че живееха в лишения, не я притесняваше. За нея беше достатъчно да види цветята и лицето й засияваше в лъчезарна усмивка.
Веско и Ани живееха в различни условия, но това не пречеше на тяхното приятелство. Те говореха често с реката, поздравяваха сутрин цветята и разказваха приказки на пчелите, застанали близо до някой кошер. Понякога дори се опитваха да се надбягват с вятъра. Никога не скучаеха. Учеха в различни паралелки, но след училищните занаятия бяха винаги заедно.
Тази събота те щяха да се срещнат при реката, която сякаш с нетърпение ги очакваше. Техният добър приятел пастирят с козите вече беше тук и чакаше децата, за да закусят заедно с топло мляко и филийки с мед. Но децата ги нямаше. Те не дойдоха през целия ден. Какво ли се беше случило? Нека разберем като се върнем в часовете на предишната вечер. По това време Веско вървеше по пътеката към къщата на Ани. Той беше задъхан. Нямаше търпение да й каже, че има два билета за цирк за събота вечер – за него и за нея. След малко приближи къщата и дочу непознати детски гласове. Заслушан се скри зад едно дърво и започна да наблюдава какво става в Аниния двор. Видя, че на масата Ани беше с още две момиченца. Едното беше доста бледо, с хлътнали бузи. Те вечеряха и весело разговаряха. Веско не вярваше на очите си. Ани, с която бяха неразделни, сега имаше нови приятели. Той застина на мястото си. По лицето му се четеше гняв и злоба.
“От къде се взеха тези хлапачки, – мислеше си той. – Ще ми провалят утрешния ден. Дано си тръгнат сутринта.” Той постоя още малко и мрачен си отиде.
Но нека да разберем кои са тези момиченца. Те бяха сестрички, братовчедки на Ани. Живееха на морето. По малката от дълго време имаше здравословни проблеми и докторът реши да я изпрати за малко сред красивата природа в планината. Затова дойдоха в Рила при Ани.
През ноща болната й братовчедка изгаряше от треска, потеше се и бълнуваше. Състоянието й беше обезпокоително. На сутринта Ани затича към местния доктор и го доведе при болното момиче. Той го прегледа и каза, че лабилното здраве на малката се дължи главно на изживян силен стрес. И наистина – преди два месеца една циганка открадна момичето от улицата и го заключи в мръсна стая. След няколко дни полицаите я хванаха и детето се прибра у дома. Но от тогава здравето му се влоши. Сега се нуждаеше от грижи и силна обич. Ани реши, че ще направи всичко, което зависи от нея, за да й помогне. Както вече казахме, тя имаше състрадателно сърце.
На следващия ден Ани не забрави за срещата си с Веско, но реши да остане при братовчедка си. Четеше й приказки и я забавляваше. В същия ден Веско тръгна към реката с надежда, че Ани ще е там. Но нея я нямаше. След час той си тръгна озлобен към къщи. За него Ани беше предателка, която го е изоставила и приятелството им вече не съществуваше. Затова сега той седеше в модерната им кухня, подпрял се на голямата дървена маса с мрачен поглед. Майка му забеляза това и го попита какво се е случило, но той упорито мълчеше.
“Тръгвай, че стана късно,” – каза по едно време майката. Веско всеки ден ходеше при една болна баба, на която носеше храна. За старата жена беше истински празник, когато го види. Днес той се държа грубо с нея и не поиска да остане да си поговорят, както обикновенно правеше. Нацупен той си тръгна. Жената се просълзи. Тя запали кандилцето на стената и дълго се моли на Господ. От малка беше много вярваща, но от както се разболя, не можеше да ходи на Църква, а това най-много я измъчваше. Мечтаеше скоро да отиде с Веско до Рилския манастир, който беше на половин час път.
На другия ден Ани отиде до Веско, носейки му букетче незабравки. Той обаче хлопна вратата под носа й. Тя разбра, че го е засегнала и се натъжи. А толкова искаше да му обясни защо не е дошла на реката.
След няколко дни тя отново го посети. Носеше красиви горски цветя. И този път Веско й тръшна вратата.
Измина месец. Веско се промени напълно. Той спря да посещава болната баба и майка му го замести. Стана агресивен, чупеше прозорци, замеряше птичките с камъни, дърпаше котките за опашките. Сърцето му беше изпълнено с злоба и гняв, егоизмът го отравяше. Често той отиваше до реката и скрит зад дърветата гледаше злобно трите момичета.
Една лятна сутрин малката братовчедка на Ани тръгна към реката. Тя вече беше подобрила здравето си и реши да се изкъпе сама, въпреки че не можеше да плува. Не знаеше, че не трябва да влиза навътре във водата, защото там дъното изведнъж изчезваше и ставаше опасно.
Сестра й и Ани видяха, че малката я няма и хукнаха да я търсят в гората. След като не я намериха, се затичаха към реката. Отдалече чуха отчаяни писъци. Момиченцето се беше подхлъзнало на един камък, влизайки навътре и сега потъваше. Само ръцете й се виждаха на повърхността на водата. Без да се бави, Ани скочи във водата и заплува към братовчедка си. След дълги усилия тя успя да я хване и полека я извлече на сушата.
Тази случка бързо се разнесе из околността. Всички говореха за смелата постъпка на Ани. Веско също чу. Той разбра кои са двете момиченца. Научи, че малката е с разклатеното здраве и има нужда от помощ. И сега изгаряше от срам заради грубото си отношение към Ани, но не смееше да отиде да й се извини. Момчешката му гордост го спираше.
Една сутрин той се запъти към реката. Когато наближи, застана като вцепенен. Отсреща стоеше Ани. Сърцето му силно биеше и той почервеня от срам. Мислише, че тя му е сърдита и вече не е негова приятелка. Това, което се случи, беше различно от очакванията му. Ани му се усмихна искрено и сърдечно. Тази усмивка говореше много. Тя беше като отворена книга, в която Веско прочете, че Ани е истинска приятелка. Очите му се напълниха със сълзи. Гледаше в земята и не помръдваше. Ани се приближи, хвана ръката му и каза: “ Прости ми!” За Веско това беше като силна плесница. Не тя, а той трябваше да й иска прошка. Със задавен от сълзи глас Веско едва отрони: “Ани, аз не заслужавам да бъда твой приятел.” Тя го потупа нежно по рамото и отново засия с лъчезарната си усмивка. Хванати за ръце те тръгнаха към дома на бабата, която Веско беше изоставил. Когато ги видя, бабата ахна от изненада. Тя ги прегърна, а Веско целуна ръката й, искайки прошка. Старата жена любящо го целуна по челото. После опече сладкиш, намаза го с любимия мед на Веско и ги нагости.
След няколко дни тримата тръгнаха към Рилския манастир, където Веско щеше да влезе за първи път. Старата жена изживяваше неописуема радост, вълнение и благодарност за всичко, което й се случваше.
