Начало / Uncategorized / Нека най-после започнем да живеем като християни

Нека най-после започнем да живеем като християни

Онези, които имат удобството и възможността да наблюдават обкръжаващия ги свят, ще забележат развитието на науката, информацията и комуникацията. Това, което характеризира нашето време, е бързината.

Също толкова ясно се наблюдава и объркването – отсъствието на очевидното. Като че някаква друга логика се опитва да си проправи път и да ни убеди в правотата си.

Ако християните бяха наистина светлината и солта на света, то тогава има надежда. Обаче и сред църковните среди ставаме свидетели на объркване и пренебрегване на очевидното.

И не е ли очевидно, че онези, които вярват в Христос и Неговото благовестие:

– Обичат Бога повече от всичко, дори от родителите си, съпруга или съпругата си, децата си и близките до сърцето му хора.

– Принасят искрено покаяние и търсят начин да живеят като Христос, като следват заповедите Му, а не го правят просто, за да им е хубаво.

– Ходят на църква, за да покажат, че принадлежат към Тялото Христово и, като негови членове, познават един другиго и се обичат.

– Продължават и отвъд Литургията ежедневното си общуване.

Не се отчайват от изпитанията на живота, но виждат Божия промисъл като израз на Неговата любов.

– Поддържат мира в сърцето си чрез истинното общение с Бога и човеците, а не просто с цел постигане на някакъв “душевен мир”.

Молят се ежедневно в желанието си да се съединят с Христос и то не само, когато имат проблеми.

– Сдобряват се с онези, с които са се поругали и търсят прошка, дори и да са били невинни.

– Интересуват се от проблемите на обществото и хората, а не гледат само себе си и своите проблеми.

Молят се за хората, като съчувстват на тяхната болка и проблеми.

– Пребивават в дух на търпение, смирение и кротост.

– Разбират какво означава да си член на Църквата, дете на Бога, истински християнин.

– Разпознават Истината, която освобождава, и Любовта, която оживотворява.

– Готови са да пожертват за Христос и ближния усилия, време, материални средства, дори себе си.

– Разбират, че в крайна сметка последната дума в живота не принадлежи нито на смъртта, която тлее в нас, нито на скритите в душата грехове и още по-малко – на лошите хора.

Последната дума принадлежи на Христос като Богочовек – победител на смъртта.

Наистина, не трябва ли най-накрая да започнем да живеем като християни? Нима е оправдано годините от живота ни да минават без да забелязваме красотата и радостта от вечността, която започва сега?

Разбира се промяната не идва с някакви логически умозаключения, но със слизането на Св. Дух в сърцето, което иска, изпитва трудности и търси.

“Господи, Ти, Който знаеш всичко и Чиято любов преминава всяка човешка мяра, вземи живота ми в ръцете Ти, направи онова, което аз много бих искал да направя, но не мога”. (Митрополит Антоний Блум). 

Господи, ти знаеш, че съм немощен. Със страх търся пътища към Тебе, не се отделяй от мен поради падението ми. Застъпи се за мен, нищожния, но жадния. Всели се в мен и Сам стори всичко онова, което си ни заповядал. Направи ме Твой в непоколебима любов во веки веков. Амин.

Автор: о. Андреас Агатоклеус

Източник: vimaorthodoxias.gr

Превод: Асен Андонов

За Ангел Карадаков

Виж още

Игуменът на Зографския манастир подари на кмета на Сливен „История славянобългарская“

Негово Високопреподобие схиархимандрит Амвросий – игумен на Славянобългарския манастир „Свети Великомъченик Георги Зограф“ в Света ...