Начало / Uncategorized / Какво можем да направим за починалите?

Какво можем да направим за починалите?

Често виждаме как роднините на починали хора изразходват голями суми пари в луксозни паметници и други подобни вещи, с които целят да предоставят на починалия „елегнатно“ и „грандиозно“ погребение, а след това купуват от най-скъпите надгробни плочи, които могат да си позволят.

Венците и цветята са също част от големите разходи, които семейства и приятели предприемат, а понякога дори не се позволява цветята да бъдат поставяни в ковчега, поради различни причини. Накои хора желаят да отдадат почит на починалия и своите симпатии към близките си, публикувайки известия за тяхната кончина във вестниците. По този начин те показват своите чувства, като на едни наистина страдащи и съкрушени от смъртта на близък. Човек обаче не би споделял своята скръб в публичното пространство ако знаей, че би могъл  да го направи по много по-личен и интимен начин (обръщайки и говорейки лично със семейството или молейки се за починалия).

В крайна сметка, нищо от тази пищност не помага на починалия по какъвто и да е начин.

За мъртвото тяло няма разлика дали лежи в скъп или евтин ковчег, в „луксозен“ гроб или скромен такъв. То не може да помирише цветята, които сме му купили; нито пък са му нужни скръбни чувства. Тялото остава в земята, докато душата продължава своя живот, без повече да изпитва тукашния чрез своите сетива, тяло и  органи. В момента на смърта, душата навлиза в един друг живот и нуждите на този живот също са различни от земните. Точно  заради това трябва да полагаме грижа за душата на починалия, ако наистина сме го обичали и искаме да му принесем нашите дарове.

А какви по-точно са тези дарове, които носят радост на душата на починалия?

Това са, на първо място, искрената молитва, която се състои от лично молитвословие, но най-вече от тази, която се извървша в църквата, съчетана с Безкръвната жертва – Св. Литургия, тоест молитва за починалия по време на Тайнството Евхаристия…

Друго нещо, което донася радост на заминалите си от този свят души, са благотворителните жестове, извършени в тяхна памет. Когато даваме храна на бедните и гладните или помагаме на изнемощялите в името на хората напуснали земния свят, ние все едно правим това и за тях директно.

Преди смърта си, преподобна Атанасия Егинска ( паметта й се чества на 12 април) помолила своите сестри от манастира да почитат паметта й като даряват храна на бедните и нуждаещите се в продължение на 40 дни. Обаче, поради своето, може би, нехайство и невнимание, направили това само в продължение на 9 дни. Светицата се явила, придружена от два ангела и казала: „Защо забравихте завещанието ми? Знайте, че милостините и молитвите отправени в името на душата на починалия през първите 40 дни след неговата кончина умилостивяват Бога. Ако душата си замине гузна и проядена от грехове, тогава Бог може да й даде облекчение и oпрощаване; ако пък тя биде праведна, тогава тези, които се молят за душата ще бъдат възнаградени с премножество благодеяния“.

Пилеенето на пари за ненужни предмети и действия е особенно абсурдно в днешните трудни времена, тъй като ако похарчим тези пари за бедните ние ще действаме благодатно едновременно към покойния и към тези, на които помагаме…

Някои от нещата, които можем да направим, за да почетем паметта на покойниците е като даряваме на църковни кухни за бедни или други подобни обществени или църковни организирани мероприятия, които се стремят да помагат на нуждаещите се.

Превод: Георги Германов

Източник: blog.obitel-minsk.com

За Ангел Карадаков

Виж още

До края на март ще бъде възстановено еднопосочното движение по пътя за Рилския манастир

До края на март ще бъде възстановено еднопосочното движение по пътя за Рилския манастир, съобщиха ...