Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Често виждаме как роднините на починали хора изразходват голями суми пари в луксозни паметници и други подобни вещи, с които целят да предоставят на починалия „елегнатно“ и „грандиозно“ погребение, а след това купуват от най-скъпите надгробни плочи, които могат да си позволят.
Венците и цветята са също част от големите разходи, които семейства и приятели предприемат, а понякога дори не се позволява цветята да бъдат поставяни в ковчега, поради различни причини. Накои хора желаят да отдадат почит на починалия и своите симпатии към близките си, публикувайки известия за тяхната кончина във вестниците. По този начин те показват своите чувства, като на едни наистина страдащи и съкрушени от смъртта на близък. Човек обаче не би споделял своята скръб в публичното пространство ако знаей, че би могъл да го направи по много по-личен и интимен начин (обръщайки и говорейки лично със семейството или молейки се за починалия).
В крайна сметка, нищо от тази пищност не помага на починалия по какъвто и да е начин.
За мъртвото тяло няма разлика дали лежи в скъп или евтин ковчег, в „луксозен“ гроб или скромен такъв. То не може да помирише цветята, които сме му купили; нито пък са му нужни скръбни чувства. Тялото остава в земята, докато душата продължава своя живот, без повече да изпитва тукашния чрез своите сетива, тяло и органи. В момента на смърта, душата навлиза в един друг живот и нуждите на този живот също са различни от земните. Точно заради това трябва да полагаме грижа за душата на починалия, ако наистина сме го обичали и искаме да му принесем нашите дарове.
А какви по-точно са тези дарове, които носят радост на душата на починалия?
Това са, на първо място, искрената молитва, която се състои от лично молитвословие, но най-вече от тази, която се извървша в църквата, съчетана с Безкръвната жертва – Св. Литургия, тоест молитва за починалия по време на Тайнството Евхаристия…
Друго нещо, което донася радост на заминалите си от този свят души, са благотворителните жестове, извършени в тяхна памет. Когато даваме храна на бедните и гладните или помагаме на изнемощялите в името на хората напуснали земния свят, ние все едно правим това и за тях директно.
Преди смърта си, преподобна Атанасия Егинска ( паметта й се чества на 12 април) помолила своите сестри от манастира да почитат паметта й като даряват храна на бедните и нуждаещите се в продължение на 40 дни. Обаче, поради своето, може би, нехайство и невнимание, направили това само в продължение на 9 дни. Светицата се явила, придружена от два ангела и казала: „Защо забравихте завещанието ми? Знайте, че милостините и молитвите отправени в името на душата на починалия през първите 40 дни след неговата кончина умилостивяват Бога. Ако душата си замине гузна и проядена от грехове, тогава Бог може да й даде облекчение и oпрощаване; ако пък тя биде праведна, тогава тези, които се молят за душата ще бъдат възнаградени с премножество благодеяния“.
Пилеенето на пари за ненужни предмети и действия е особенно абсурдно в днешните трудни времена, тъй като ако похарчим тези пари за бедните ние ще действаме благодатно едновременно към покойния и към тези, на които помагаме…
Някои от нещата, които можем да направим, за да почетем паметта на покойниците е като даряваме на църковни кухни за бедни или други подобни обществени или църковни организирани мероприятия, които се стремят да помагат на нуждаещите се.
Превод: Георги Германов
Източник: blog.obitel-minsk.com
