Начало / Uncategorized / Храбро сърце

Храбро сърце

Есента отново дойде, придружена от своя верен спътник дъжда. В малко българско село живееше задружно семейство.

Те имаха стопанство – кози, овце, две прасета, кон, магаре, крава и няколко кокошки. Добре поддържаха и зеленчуковата си градина. Цветята пред къщата бяха неотразими, а по средата на двора се издигаше голям и красив бор. Фамилията притежаваше и средно голяма нива, която бащата обработваше с много труд и пот на челото.

Една вечер небето се раздра от светкавици. Затътнаха гръмотевици и се изля пороен дъжд. Всичко заплува във вода. Човек да му стане страшно да си покаже носа навън. Малкият Светльо седеше на прозореца и гледаше едрите капки дъжд, които се стичаха по стъклото. Той беше на девет години и за него гръмотевичните бури бяха нещо обикновено, но продължаваше да се страхува от тях.

Баща му излезе да се погрижи за животните. Той прибра всички в сухия обор като им говореше успокоително както винаги. Като излизаше от обора една светкавица освети целия двор и гръм удари големия бор. Част от дървото се отчупи с трясък и затисна бащата. Гледайки пред прозореца потресаващата картина, големите сини очи на Светльо плувнаха в сълзи. Той скочи и повика майка си. След малко няколко съседи се събраха и с усилия отместиха счупеното дърво от стенещия мъж. Пренесоха го в леглото и повикаха лекаря. Той го прегледа и каза, че кракът му е в тежко състояние. Беше счупен, а ръката силно навехната. Това означаваше само едно – почивка и никаква тежка физическа работа за дълго време.

Зимата скоро щеше да покрие всичко с дебела покривка, а имаше много работа по стопанството и нивата. Бащата лежеше болен и унил. Чувстваше се нещастен и безсилен.

Майката на Светльо очакваше бебе. Той знаеше, че скоро ще има братче или сестриче, за което да се грижи. Момченцето често виждаше как майка му плаче скришом.

Една вечер Светльо лежеше на поляната, гледайки звездното небе. С тъга в сърцето той си спомняше колко щастливи бяха всички у дома само преди няколко дни. Тогава всяка вечер майка му разказваше истории от детската Библия. А неделя сутрин го водеше на служба в местната църква, където много му харесваше. Но откакто се случи това нещастие, тя като че ли забрави за всичко.

“Какво да правя,” – мислеше си Светльо. Изведнъж му хрумна да отиде в църквата и потърси свещеника. Рано сутринта на другия ден той тихо излезе и тичешком стигна до храма. Отецът се молеше. Момчето го изчака да свърши. Свещеникът се зарадва като го видя.

– Отче, какво да правя, – каза малкият. – В къщи всички са тъжни. Татко е болен и страда. Искам да бъдем пак същото щастливо семейство.

Свещеникът нежно го погали по главата и му каза с благ тон:

  • Вярвай в Бог! Не се страхувай и Господ ще ти подари храбро сърце!

Тези думи бяха като вълшебно лекарство за малкия Светльо и се запечатиха в доброто му сърце. Той си ги спомняше всеки ден. Зимата още не беше дошла и той реши да отмени татко си в работата. Дни наред казваше на родителите си, че отива на реката. Но всъщност вземаше тайно старият си приятел магарето Марко и заедно отиваха на нивата. Там стъпка по стъпка Светльо даваше всичко от себе си, за да може да изоре поне мъничко от нивата. След дни почти четвърт от нея беше изорана и посяна с жито, от което майка му правеше толкова вкусни питки.

Дойде зимата – красива, но тежка за изстрадалото семейство. Добри хора им помагаха, кой с каквото може. Роди се и сестричката на Светльо. За него тя беше най-красивото създание. Толкова много я обичаше.

След дългите студени дни в двора свенливо се показаха кокичетата. А те бяха предвестник, че скоро ще дойде пролетта. И тя не закъсня. Навсякъде се раззелени.

Щъркеловото семейство отново сви гнездо на купола на храма. Бащата на Светльо подобри здравето си, а през лятото напълно оздравя. Една сутрин отиде на нивата и с почуда видя, че част от нея е обработена и готова за жътва. Щастлива усмивка се изписа на лицето му. Но кой ли бе свършил тази работа?

След няколко дни Светльо отново похапваше доволен от вкусните питки на майка си. Баща му беше пожънал обработената част от нивата. Един ден той се приготви и замина да навести своя брат, който живееше в близкия град. Щеше да остане там няколко дни. Светльо остана в къщи да помага на майка си. Той посещаваше уроците по религия в неделното училище, които бяха от голям интерес за него. Тайно момченцето си мечтаеше един ден да стане като добрия свещеник в храма.

Тази неделя беше голям празник Петдесетница. Литургията беше тържествена – истински празник за малкия. Той стоеше, молеше се и чувстваше, че Бог чува молитвите му. Тази служба щеше да остане незабравима за него.

Привечер небето притъмня и се покри с черни облаци. Задаваше се поройна буря. Заваля толкова силно, като че ли небето се изсипа. Гръмотевиците трещяха страховито. Животните бяха в беда. Някой трябваше да ги прибере в обора. Бащата го нямаше и Светльо сега беше мъжът в къщата. Спомни си думите на отеца и излезе. Без да се страхува, прибра всички животни в обора и им говореше успокоително както правеше баща му.

На следващата неделя Светльо имаше рожден ден. Бащата се беше прибрал и цялото семейство отиде на Божествена литургия. След нея отецът повика Светльо и му поднесе подарък увит в красива хартия с червена панделка. Момчето с грейнали очи го разопакова. Вътре имаше едно красиво червено сърце ушито от плат с бродерия върху него “Храбро сърце”. Всички се бяха досетили кой е изорал част от нивата. Разбраха и за храбрата му постъпка с животните. От този ден Светльо навсякъде носеше сърцето със себе си.

Минаха години… Един пролетен ден в неделя в църквата се бяха събрали много хора. Навсякъде цареше тържествено настроение и беше украсено с червени и бели рози. След малко в храма влезе познатият ни свещеник вече побелял. Зад него вървеше хубав синеок мъж с прелестна булка до него. Това беше нашия приятел Светльо пораснал и възмъжал с бъдещата си съпруга. Отецът ги венча и те се събраха в едно цяло завинаги.

След няколко години мечтата на Светльо се осъществи. Той бе ръкоположен за свещеник и сега помагаше на любимия си отец.

Скоро наближаваше рождения ден на неговия син Христо, който щеше да навърши десет години. На този ден младият свещеник купи голяма торта със свещи и повика момченцето. След това извади от джоба на расото си малък подарък и каза:

– Сине, днес ще ти подаря нещо безценно за мене. Когато бях малък, уплашен и нещастен, нашият добър свещеник ми каза да вярвам в Бог, да не се страхувам и Господ ще ми подари храбро сърце. Аз повярвах искрено в думите му и винаги, когато се страхувах от нещо, си ги спомнях. На десетия ми рожден ден свещеникът ми подари това малко червено сърце, върху което пише “храбро сърце”. До днес винаги го носех със себе си и сега ти го подарявам.

Автор: Цветелина Гергинова

Снимки: интернет

За Цветелина Гертинова

Виж още

До края на март ще бъде възстановено еднопосочното движение по пътя за Рилския манастир

До края на март ще бъде възстановено еднопосочното движение по пътя за Рилския манастир, съобщиха ...