Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Св. Бригита Ирландска е родена около 450 г. във Фогхарт, на около три киломентра от Дъндолг, село Лаут. Според преданието баща й бил езичник на име Дубтах, а майка й е Броцеса, която била една от неговите роби.
Още от малка св. Бригита се прославила със своето състрадание към бедните. Тя раздавала храна, дрехи и дори вещите на своя баща на бедните. Един ден той завел Бригита в двореца на царя, оставяйки я да го чака отвън. Дубтах помолил царя за вземе дъщеря му, тъй като заради прекалената й щедрост било трудно да се грижи за нея. Царят пожелал да види момичето. В момента, в който бащата и царят излезли да видят малката Бригита, станали свидетели на това как тя подарява меча на баща си на просяк. Този меч бил подарен на Дубтах от царя. При тази гледка царят отказал да вземе при себе си Бригита.
Св. Бригита получила монашески постриг от ръцете на св. Мел от Артаг (паметта му се чества на 6 февруари). Скоро след това тя основала манастир върху земя, подарена й от краля на Ленстър. Земята станала известна като „дъбовата църква“, а манастирът положил началото на женското общежитийно монашество в Ирландия.
Чудесата, извършени от св. Бригита, са твърде многобройни, за да бъдат казани всички, но може би една история ще бъде достатъчна, за да се разбере повече за великата подвижница. Една вечер светата игуменка била заедно със монахиня Дара, която била лишена от зрение. От залез слънце, та чак до изгрева те говорели за радостите на Небесното царство и за Христовата любов, губейки всякаква представа за времето. Св. Бригита била поразена от красотата на земята и небето озарено от сутрешната светлина. Осъзнавайки, че сестра Дара не е в състояние да оцени тази красота, св. Бригита се натъжила особено силно. След това обаче се помолила и направила кръстния знак над очите на Дара. Изведнъж очите на сляпата монахиня се отворили и тя видяла слънцето, дърветата и цветята, искрящи от натежалата роса. Тя погледала така известно време и след това се обърнала към св. Бригита и казала:
„Затвори ми очите отново, скъпа майко, защото, когато светът се вижда от очите, тогава Бог се вижда по-малко от душата“.
Св. Бригита се преставила пред Бога на 1 февруари през 525 г. след като приела св. Причастие от св. Нинид (чиято памет се чества на 18 януари). Тялото й било положено в Килдър, но след това светите й мощи били пренесени в Даунпатрик (Downpatrick) по време на викингските нашествия. Смята се, че била погребана в един гроб със св. Патрик (чиято памет се чества на 17 март) и св. Колумба (чиято памет се чества на 9 юни).
В края на тринадесети век честната глава на св. Бригита била отнесена в Португалия от трима ирландски рицари, които отивали да се бият в Св. Земи. Те оставили светите мощи в енорийската църква в Лумиар, намиращ се на три километра от Лисабон. Части от св. мощи на светицата били върнати в Ирландия през 1929 г. и били положени в новата църква „Св. Бригита“ в Дъблин.
Другите мощи (от тялото на светицата) са унищожени през шестнадесети век от лорд Грей по време на упревлението на Хенри VIII. Традицията да се правят т.н. кръстове на св. Бригита и да се окачват в домовете все още се спазва в Ирландия, където е особено силно преданието за живота й. Светицата се почита също в Северна Италия, Франция и Уелс.
Превод: Ангел Карадаков
Източник: oca.org
