Начало / Uncategorized / Отдаваме почит на жертвите на комунизма

Отдаваме почит на жертвите на комунизма

Днес България отдава почит на жертвите на комунизма, избити от Народния съд. Навършват се 76 години от един от най-кървавите дни в този период от историята ни.

Всяка година паметта на жертвите се отбелязва с отслужването на заупокойни богослужения за душите за загиналите духовници, интелектуалци и обикновени хора, станали жертва на атеистичната власт, дошла след 1944 г.  Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се чества на 1 февруари по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). 

1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на Народния съд. На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити.

Над 600 духовници намират своята смърт след политическите промени през 1944 г. По повод този ден ви предлагаме да си спомним за съвестта на Българската църква – Неврокопският митрополит Борис, загинал през 1948 г. от ръката на низвергнат свещеник, под давлението на комунистимеската власт. 

Митрополит Борис е един от най-начетените български архиерей преди идването на войнстващия атеизъм. Убит брутално по поръчение на държавния апарат на 8-ми ноември 1948 г., на връх рождения си ден. Приживе още е бил обявен за враг №1 на БКП. Мнозина днес го считат за светец, мъченик и изповедник за православието.

Митрополит Борис:

Великите умове наричат християнството най-великото учение, най-чудното явление, най-възвишения идеал. Обаче, това не е същността на християнството. Основата на християнството е богочовешката личност на Иисуса Христа. А най-съвършеното разкритие на тази богочовешка личност е Кръстът на Голгота.

***

Една велика идея умира само тогава, когато няма кой да умре за нея. Правдата побеждава тогаз, когато има кой да се бори за нея, – истината тържествува тогаз, когато има кой да се жертва за нея.

***

Бог е любов – и любовта е най-съвършената и най-великата сила, която изхожда от Бога и прониква човека. Тя върши чудеса. Без нея нищо не сме, каквито и други качества и да имаме. Най-издигнат и най-съвършен е оня човек, който е проникнат от най-голяма степен от Божествената любов. Той стои най-близо до Бога.

***

Вярата е тайнствената спасителна връзка, която ни свързва с първоизточника на живота – Бога и с всичко добро в тоя свят. Без нея не е възможен никакъв истински духовен живот. Вярата, ведно с любовта, е най-съвършеният дар и най-великата сила на човешкия дух.

***

Атеизмът е демонично явление, а материализмът – проява на животинщината в човека. И единият, и другият, доведени до последна консеквентност, означават край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и всичко божествено в живота и човека, а материализмът отрича човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а материализмът – победа и тържество на животинското начало в човека и живота. Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И единият, и другият, които имат еднаква същина, преследват една и съща крайна цел: разрушението на човешкия образ в човека, унищожението на човека в човека!

***

Мършавият ум на недъгавите поколения може да допусне най-много отвлечените, мъртвите, сухите като скелет понятия за добро, за истина, за правда, за добродетел и пр. Но той не иска да признае живота, въплътената божествена истина, която прониква и крепи живота, която пресъздава и спасява човека.

***

Не е ли мъчение да бъдеш истинен между лъжци, честен между безчестни, свестен между безсвестни, смирен между надменни, щедър между алчни, кротък между жестоки, добър между зли? Не и ли мъченичество да проповядваш истината тогава, когато господарува лъжата – да крепиш добродетелта тогава, когато се шири порокът, – да защитаваш правдата тогаз, когато вилнее безправдието? Но, истинското мъченичество почва тогава, когато се отречем от себе си напълно и се обречем изцяло на истината, правдата, доброто, любовта и се пожертваме за тях, – когато нашият живот бъде непрекъснато служение на тези светли сили и непрестанна жертва за тях, – когато ние им послужим и с живота, и със смъртта си.

***

Трябва да се свият всички знамена на раздор и разединение, на ненавист и озлобление, на вражда и разрушение, – трябва всички племена и народи, всички слоеве и съсловия, всички дружби и сдружения да свият и захвърлят своите знамена и да се обединят под едно единствено знаме: знамето на Кръста! Защото няма друга сила, чрез която бихме могли да победим злото, освен силата на Кръста.

***

Най-големите врагове на нашия народ, негови собствени рожби, посегнаха на най-ценното съкровище и най-великата сила, която той имаше: посегнаха на неговата вяра – оная божествена творческа сила, която издига човека и човешкия дух до Бога и го прави твърд и непобедим, богоподобен и възвишен.

***

Явиха се у нас хора, които започнаха да считат доброто за зло и злото за добро, истината за лъжа и лъжата за истина, правдата за безправие и безправието за правда, добродетелта за порок и порока за добродетел, честта за безчестие и безчестието за чест! Това е най-голямото падение, до което може да стигне човекът, падение, при което в него не остава почти нищо човешко.

За Ангел Карадаков

Виж още

Концерт с православни песнопения ще се състои в столичния храм „Св. Параскева“

На 1 октомври в столичния храм „Св. Параскева“ ще се състои тържествен концерт с православни ...